Бутан (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Бутан.

Бутан
Общи данни
Население 2990 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 64,454 km²
Надм. височина 58 m
Пощ. код 3326
Тел. код 09168
МПС код ВР
ЕКАТТЕ 7116
Администрация
Държава България
Област Враца
Община
   - кмет
Козлодуй
Маринела Николова
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Бутан
Ивайло Иванов
(независим)

Бута̀н е село в Северозападна България. То се намира в община Козлодуй, област Враца, на към 23 км югоизточно от Козлодуй.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Бутан се намира в Северозападна България, в Област Враца, община Козлодуй между селата Софрониево, Крива бара и Гложене.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първи писмени сведения за село Бутан има в „иджмал дефтери“ за Никополския санджак от 15 век. В описа на санджака, проведен около 1483 г. за населените места в кааза Чибри (Цибър) е записано:

„Село Койдозлу, спадащо към Чибри, домакинства 8.
......
Село Бутанофче, спадащо към Чибри, домакинства 6.
Село Хайреддин, спадащо към Чибри, домакинства 4.[1]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Бутан е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2] През 1904 г. Бутан има 340 къщи с криви, тесни и кални улици. По това време селото е център на община. През 1904 г. в община Бутан влизат селата Бутан, Крива бара и Махмудия (банатскобългарско село).

В началото на 40-те години на XX век в селото е проведена комасация, като броят на земеделските имоти е намален от 8534 на 1857. През лятото на 1950 година, по време на колективизацията над 200 души от селото правят неуспешни опити да напуснат създаденото малко по-рано трудово кооперативно земеделско стопанство. По това време там се провеждат и женски демонстрации срещу колективизацията.[3]

През 1970 г. жителите на Бутан са 4800. В 1975 – 4341.
През 2000 г. са сключени 10 граждански брака, родени са 41 деца, починали са 55 човека.

През 1993 г. общината влага много средства за кабинети и работилници в Земеделското училище в селото, което подготвя бъдещи фермери за личното селско стопанство. Открит е първият етап на нова водоснабдителна система (май 2001 г.), изградена със средства на френската фондация „КОДЕВ“ и общината. Вторият етап, който ще реши изцяло водния проблем на Бутан, предвижда изграждане на 1000 кубиков резервоар. Френската фондация е финансирала доставката на съоръжения на стойност 100 000 лева, а общината е отделила 170 000 лева собствени средства.

Председателят на съюза на репресираните Иван Станчев споменава село Бутан в книга за жертвите на комунизма. Там в първите дни на 9.IX.1944 г. са избити над 100 местни жители от отряд партизани слезли от планината. 26 души намират края си в селският бикарник, като биват заровени в двора му. Останалите жертви са открити в друга яма[4].

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

След 1990 г. жизненият стандарт на хората спада рязко поради закриване на консервната фабрика, една от най-големите в региона, промишления цех и намаляване на селскостопанското производство. Безработицата в селото надхвърля 70%.

В началото на 90-те на 20 век години край Бутан бликва природен газ и нефт. Находището се проучва дълги години и дава доказателства за своята перспективност още през януари 1993 г. Един милион куб. м. газ изгаря за десет дни при изригването на сондажа, а газовият фонтан е заглушен и затворен от украинска аварийно – спасителна група, ръководена от световноизвестния експерт генерал Калина. Негово дело е и ликвидираната опасна авария в находището през 1989 г. Специалистите твърдят, че тук заслужава да се вложат инвестиции. Построен е промишлен газопровод, който свързва газовото находище с фирма „Плама“ в Плевен. Държавната фирма „Нефт и газ“ – Плевен е вложила в геоложките проучвания на обекта 1,5 млн. лева.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Освен футбола, в Бутан традиционно се развива и конният спорт. Тук се намира един от най-големите хиподруми в страната, построен с доброволния труд на населението, и една от най-големите конни бази. Още в 1966 г. отборът заема първо място в републиканското първенство. В 1986 г. базата става собственост на СО „Атомна енергетика“ и се отваря нова страница за успехите в конния спорт. Закупени са 9 първокласни коне, назначени са 4 конегледачи, 2 жокеи и един треньор. Започва строителството на покрит манеж. Отборът става носител на купата „Никола Катранджиев“ в град Разлог и на купата „Първа атомна“. Треньор е майстор на спорта Олег Горанов.

В селото има и действащ „Център за социална рехабилитация и интеграция“.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

На 25 март 1911 г. 50 будни селяни основават читалището в Бутан, като му дават името „Заря“. С първите дарения – сумата от 50 лв. се отпечатва първия читалищен устав. За председател се избира Митрашко Йотов. 1922 г. се сформира първият театрален състав и женските роли се играели от мъже, а пиесите са „Балканска комедия“ и „Хъшове“. 1923 г. читалището става член на Съюза на читалищата в България. 1925 г. се играе „Леонския куриер“, 1926 г. „Благородникът“, „Богат дядо, богат зет“, „Двамата глухи“. 1926 г. е знаменита в историята на читалището и с Първото селско кино в България. 1927 г. се открива „Народен университет“. 1937 г. се открива фонд „Построяване на читалище“, а 1956 г. се взима решение за построяване на читалищен дом. Този дом е построен, но е недовършен и читалището никога не е имало своя сграда. През всичките години до 1985 г. се развива буйна читалищна дейност – танцови състави, хорове, театрални състави, кръжоци, богат библиотечен фонд. Тогава се честват и 75 г. от създаването му. След това до 1992 г. няма читалищна дейност, а когато се създава Клуб на пенсионера, пенсионерите поемат дейностите на читалището до 2009 г. През тази година се сменя настоятелството, председателя и административния персонал и се възобновяват клубове, театрални състави и библиотека. Действащите групи са:

  • Танцов състав „Бутан“
  • Детска духова музика
  • Мажоретен състав
  • Клуб „Огнено шоу“
  • Детски театрален състав „Слънчеви лъчи“
  • Клуб художествено слово
  • Клуб за изучаване на автентичен и изворен фолклор от различни етнографски области на България

От 2009 г. до 2012 г. наградите от престижни форуми са много, но някои от тях са: Смесен танцов състав „Бутан“ – златен медал от Копривщица 2010 и лауреати за Врачанска област, златен медал от ХV Старопланински събор Велико Търново, бронзов медал от ІІ Национален шампионат по народни изкуства Велико Търново, златен медал от „Евро фолк 2011“ Несебър и още много грамоти и предметни награди от участия на местно, общинско и регионално ниво.

Театралният състав подновява своя 40-годишен престой през 2010 г., като играе „Госпожа министершата“ и участва в ІІІ Северен фестивал на любителските читалищни театри „Звезден прах“ Кнежа, 2011 г. „Женско царство“ и участва в същият фестивал, а 2012 г. играе „Свекърва“ по А. Страшимиров.

От 2010 г. всяка година се провежда фестивал на любителското творчество „Пей и танцувай за Бутан“, като тази година участниците бяха от 8 общини, 28 читалища, 55 групи. ІІІ-я фестивален концерт на любителското творчество може да се каже че е още по-успешен, защото през сцената минаха около 600 участника.

През 2009 г. се кандидатства по проект „Глобални библиотеки“. Проектът е одобрен и в края на 2010 г. залата е оборудвана с необходимата техника. Библиотеката е в списъка на целевите глобални библиотеки, фондът е 7000 тома книги.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:

В селото се организират всяка година турнири по футбол за деца и юноши, тенис на маса за деца и юноши и конен спорт.

През 2008 г. се възражда старата традиция съборът на селото да се празнува през лятото, а не както досега първата събота и неделя на ноември. Сега той е на 15 юни – 16 юни.

От 2010 г. всяка година се провежда фестивал на любителското творчество „Пей и танцувай за Бутан“, като тази година участниците са от 8 общини, 28 читалища, 55 групи. На ІІІ фестивален концерт на любителското творчество през сцената минаха около 600 участника. Всяка година преди сбора се чества и зарята на 28 май, когато Христо Ботев и неговата чета спират на Бутан пред Поповото ханче за да си починат и да се отправят към Софрониево.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В центъра на селото се намира старинната черква „Свети Спас“, която е построена през 1871 г., а под нея на първия етаж е килийното училище. Тук е и музей „Христо Ботев“, по-известен като Поповото ханче, изградено през 1872 г. В ханчето е спирала на почивка Ботевата чета след като дошла на българска земя. Фотодокументална и етнографска експозиция напомня за онова време, когато Ботев все още е имал надежда, че свободата е близо и 18 човека от селото се присъединяват към него, повярвали в тази надежда. След разгрома на Ботевата чета се връщат живи в селото само трима.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Бутан

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. цитат от книгата на доц. Румен Ковачев „Опис на Никополския санджак от 80-те години на на XV век в Български исторически архив“, Издателство Народна библиотека „Св.св. Кирил и Методий“, София, 1997, стр.121
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.832.
  3. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 37, 157, 161.
  4. Васил Станилов. „Без съд и присъда.“ Работилница за книжнина. София, 2007 г., с. 275. ISBN – 10: 954-8248-52-2.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]