Ставерци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ставерци
Кметството на село Ставерци
Кметството на село Ставерци
Общи данни
Население 1 681 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 73,613 km²
Надм. височина 44 m
Пощ. код 5863
Тел. код 06550
МПС код ЕН
ЕКАТТЕ 68607
Администрация
Държава България
Област Плевен
Община
   - кмет
Долна Митрополия
Поля Цоновска
(ГЕРБ, РБ, НС)
Кметство
   - кмет
Ставерци
Сергей Кожухарски
(БСП)

Ста̀верци е село в Северна България. То се намира в община Долна Митрополия, област Плевен.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 38 km северозападно от град Плевен, по долното течение на река Искър, на левия ѝ бряг. Релефът около селото е равнинен, с ниски и голи хълмове. Югозападно от селото е местността „Калето“.

Климатът се характеризира се с горещи и сухи лета с типични прашни бури и със студени зими. Редките летни проливни дъждове причиняват много щети с калните си потоци („Лопеа“) из по-ниските махали.

Селото има голямо землище – над 70 000 дка. Преобладава чернозем. Сеят се главно зърнени култури.

История[редактиране | редактиране на кода]

Относно късноантичното минало по тези земи говорят намиращите се над сегашното село останки от землено укрепление, отъждествено с Хунион. Историците предполагат, че най-вероятно тук са се укрепили хунските вождове Улцендур и Емцендур, които, както съобщават античните автори, отседнали недалеч от Улпия Ескус. В източната част от землената крепост се намира малък късноантичен кастел, който навярно е тази част, която според Прокопий построил император Юстиниан.

За средновековната история има откъслечни сведения, най-ранните от които датират от 1548 г. По време на османската власт населението е в по-голямата си част помашко. Малкото българи ползват привилегии, бидейки войнаши и ямаши. Името на селото идва от името на основателя му – родът на Ставри (Ставерци), но няма данни кога точно се е случило това.

Днешното население се състои от потомци на преселници от Врачанско (предимно от село Кунино), Влашко, Македония и малка част са потомци на старото коренно население. Характерен е ставерския диалект, труден за разбиране на изток от ятовата граница.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Църква „Св. Параскева“ – паметник на културата. Изграждането ѝ започва през 1859 г. и продължава до 1868 г. По своята архитектура храмът е кръстообразен, състои се от притвор, средна част и олтар. Камбанарията е пристроена през 1903 година.

В първите години след построяването на храма, той е обслужван от свещеници предимно от Кнежа, след това идва свещеник Димитър Цветков от село Кунино, живял и починал в Брегаре. От 1887 до 1898 г. служи йеромонах Евтимий, а от 1899 до 1922 г. – свещеник Павел Илиев. През 1930 г. селото е разделено на две енории, като от 1933 г. свещеник в него е Даниил Василев Дочев. След него идва Влад Ст. Дренски и остава до 1962 година.[1]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Празник на селото е Петкóвден. Празнува се по стар стил – последната събота и неделя на октомври. Сред ставерчани и жителите на околните села е известен като „ставерския сбор“.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Населението се занимава предимно със земеделие и животновъдство. Тук се отглеждат овце от породата Черноглава плевенска. Т.н. „оруглица“ се е правила от конска опашка.

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Характерни ястия за Ставерци и региона:

  • „Ютика“ – печени, обелени и скълцани пиперки и домат, подправени с олио, сол и магданоз. Тя е в основата на други известни ястия, като „пиле на ютика“, „ютика с боб“, „ютика със сиренье“ и др.
  • „Кисало“ – летен или жътварски таратор. Приготвя се от нарязани на ситно краставици и домат, 2 – 3 цели сухи чушлета. Всичко това се залива със студена вода. Подправя се с оцет, сол и копър.
  • „Подбръкана гозба“ – пилешка яхния, приготвяна с повече кромид и скълцано бяло месо.
  • „Пиле на саламур“ – незастроена супа, без фиде, от младо пиле (може и от гургулица, фазан, яребица). Пилето се вари в подсолена вода. След като уври, се накъсва и се препича на жар, връща се към бульона, към който се прибавят накъсани печени пиперки, малко домат и след като поври малко, се подправя със скълцан чесън и магданоз.
  • „Пълнени (сборенски, гнетени) чушки“ – варени пиперки, пълнени с кайма и ориз и застроени с варена застройка от кисело мляко, яйце и брашно.
  • „Леп под връшник“, „ягне в трап“, „пита пепеянка“, „лучник“, „щирник“, „еце на ратишка“, „гурбишки“, „просеник“, „кръкиш“, „качамак с пръжки“, „мръзлива баница“ и др.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Из бележките, направени вероятно от свещеник Влад Ст. Дренски в тетрадка, съхранявана в храма „Св. Параскева“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]