Ореховица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в България. За селото в Гърция вижте Ореховица (дем Пеония).

Ореховица
Общи данни
Население 1339 (ГРАО, 2017-12-15)*
Землище 70,761 km²
Надм. височина 94 m
Пощ. код 5859
Тел. код 06553
МПС код ЕН
ЕКАТТЕ 53655
Администрация
Държава България
Област Плевен
Община
   - кмет
Долна Митрополия
Поля Цоновска
(ГЕРБ, РБ, НС)
Кметство
   - кмет
Ореховица
Красимир Костов
(БСП)

Орѐховица е село в Северна България. То се намира в община Долна Митрополия, област Плевен.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в Централна Дунавска равнина, на надморска височина между 116 и 49 м. Разстоянието до столицата София по права линия е 111.727 kм, а по пътната инфраструктура на страната е приблизително 250 км. На изток землището е ограничено от Хълмовете на десния бряг на река Искър. На север граничи със землището на селата Славовица и Гигенска махала, а на Юг със землището на село Ставерци. Селото се намира в равнина, оградена отвсякъде с хълмове.

Климатът е умерено-континентален.

История[редактиране | редактиране на кода]

Ранната история на заселване на землището датира от тракийско време; племената даки, мизи и койлалети. След разбиването на даките и завладяването на Мизия през 70-те години от новата ера в района е разквартируван един от римските легиони. Поради стандарта на живот и изискванията на римското градоустройство през това време, античният град Ескус, който се намира в землището на с. Гиген е снабдяван с вода от местността „Царевец” над Горната махала. Този каптаж и водопровод и до днес може да си види като разкривка в някой от частните дворове на селото. Край селото има древен римски път, както и малък кастел на един от меандрите на р. Искър.

Първите писмени сведения за съществуването на селище в този район са от 15 век. Селото е регистрирано като „войнушко” в османските регистри. През 19 век поселения има на четири места – „Раховица”, „Чифте Раховица”, „Свирча” и „Чингене-сарай”.

Някога в тази местност е имало три села, едно от които – татарско. Имената на махалите които и до днес са останали в местната топонимия са Горна махала, Долна махала и Алиица. Те по-късно се обединили под името Ореховица, от „рях”, равнина. Трите изворни чешми в селото символизират всяко едно от селата.


Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Църквата "Св. Симеон Стълпник"

Църквата „Свети Симеон Стълпник“ е обявена за паметник на културата. Построена е с волните пожертвувания и труд на местното население и бежанците от Беломорска Тракия и Македония, заселили се тук след Освобождението от Турско иго. Официално е открита и осветена през 1896 г. от врачанския митрополит Константин. По-късно е изписана от Никола Попов, ученик на Данаил Несторов от Дебърската зографска школа. Сградата на Основно Училище „Христо Смирненски” също е забележителна и оформя един архитектурен ансамбъл в центъра на селото, заедно със сградата на общината, читалището, битовия комбинат и пощенската служба. В двора на училището се намира и паметника на загиналите през Балканската война 1912-1913, Междусъюзническата война 1913 и Първата световна война 1914-1918. Паметникът е от пирамидален тип. Дата на откриване: 1 януари 1914 г. В близко бъдеще, събраната етнографска колекция както и археологични артефакти се планира да бъдат изложени в малка експозиция в местен музей.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Събор през първата събота и неделя на септември.
  • В общината ежегодно се провежда празник на любителското творчество „Пеем и танцуваме край Дунава” с домакин НЧ „Отец Паисий” с. Ореховица. В него взимат участие самодейните певчески и танцови колективи от читалищата. Празникът няма състезателен характер и ограничения в изявите за участниците.


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Асоциация на българските села