Ореховица

Тази статия е за селото в България. За селото в Гърция вижте Ореховица (дем Пеония).

---

Ореховица
Ореховица 43.587091, 24.384256 Ореховица
Общи данни
Население	1015 души (31 декември 2025 г.) 14,3 души/km²
Землище	70,761 km²
Надм. височина	94 m
Пощ. код	5859
Тел. код	06553
МПС код	ЕН
ЕКАТТЕ	53655
Администрация
Държава	България
Област	Плевен
Община    – кмет	Долна Митрополия Поля Цоновска (ГЕРБ, БЗНС, ВМРО-БНД, СДС; 2011)
Кметство    – кмет	Йонка Макавеева

Орѐховица е село в Северна България. То се намира в община Долна Митрополия, област Плевен.

География

Селото се намира в Централна Дунавска равнина, на надморска височина между 116 и 49 м. Разстоянието до столицата София по права линия е 111,727 км, а по пътната инфраструктура на страната е приблизително 250 км. На изток землището е ограничено от хълмовете на десния бряг на река Искър. На север граничи със землището на селата Славовица и Гигенска махала, а на юг със землището на село Ставерци. Селото се намира в равнина, оградена отвсякъде с хълмове.

Климатът е умерено-континентален.

История

Исторически и археологически данни

1. Ранна бронзова и желязна епоха

Регионът е обитаван още през IV хилядолетие пр. Хр. древно пред тракийско и след това тракийско селище е локализиран на километър в северозападна посока от селото.

Открити са бронзови брадви и бронзови микенски мечове, отливани в местен металургичен център.

В местността „Табията“ е установен некропол с урни и глинени съдове, датиращи от ранната желязна епоха (ок. I хилядолетие пр. Хр.) – открито е и погребение на  келтски воин с кон (Велков, Ив.; Николов, Б.) .

2. Тракийско–римско селище и кастел

В землището е имало трако-римско селище, потвърдено от находки на римски монети (II–IV век) и оброчна плочка с изображение на Херос (конник), намерена при развалините на римски кастел под мястото „Калето под Казармите“. Крепостта може да се свързва с антични топоними като Aedava или Burgosone, но липсва надпис за окончателно потвърждение .

3. Римски път и водоснабдяване

Около селото преминава древният път „Виа Милитарис“, който е обслужвал военни , търговски и административни функции в римската провинция Мизия.

Съществува римски акведуктни структури в местността „Царевец“ над Гигенска махала (в съседно Гиген), част от водоснабдяването на античен град Ескус .

4. Тракийско погребално наследство и мегалити

В землището на Орехово (днес част от село Ореховица) има множество тракийски могили и долмени, особено в околността на Ешмеджика и Керез дере — около 80 обекта са описани от археолози като Шкорпил и Бончев още началото на ХХ век . На километър северозапад от селото все още личат останките от древно тракийско селище.

След разбиването на даките и завладяването на Мизия през 70-те години от новата ера в района е разквартируван един от римските легиони. Поради стандарта на живот и изискванията на римското градоустройство през това време, античният град Улпия Ескус, който се намира в землището на с. Гиген е снабдяван с вода от местността „Царевец“ над Горната махала. Този каптаж и водопровод и до днес може да си види като разкривка в някой от частните дворове на селото.

Първите писмени сведения за съществуването на селище в този район са от 15 век. Селото е регистрирано като „войнушко“ в османските регистри. През 19 век поселения има на четири места – „Раховица“, „Чифте Раховица“, „Свирча“ и „Чингене-сарай“.

Някога в тази местност е имало три села. Имената на махалите които и до днес са останали в местната топонимия са Горна махала, Долна махала и Алиица. Те по-късно се обединили под името Ореховица, от „рях“, равнина. Трите изворни чешми в селото символизират всяко едно от селата.

Митова и легенди

Най-голямото богатство на селото са преданията, съхранени от местните хора.

Най-известното е това за Монкина могила.

Разказва се, че хората вярвали, че след залез на могилата, номираща се в близост до селото, излизали дяволи и никой не смеел да ходи там по тъмно. Една вечер, по време на седянка, младежите предизвикали смела девойка на име Монка да отиде сама до могилата и да забие кама в земята, с идеята на сутринта другите младежи да отидат и да открият камата там, като знак за това, че наистина Монка е отишла през нощта. Тя приела предизвикателството.

Когато стигнала върха, Монка застанала на колене, за да забие камата с всичка сила, но острието прихванало края на престилката ѝ. Когато се опитала да се изправи, усетила, че нещо дърпа престилката й. В същия миг си спомнила разказите за дяволите, които според вярванията обикаляли могилата нощем, и повярвала, че нечиста сила я е хванала. Уплахът бил толкова голям, че сърцето ѝ не издържало.

На разсъмване хората намерили Монка до забитата кама и разбрали, че престилката ѝ била закачена за земята. Оттогава, според местното предание, мястото било наречено Монкина могила в памет на смелата девойка.

Тази легенда е запазена благодарение на Симеон Петковски (1894–1989), ветеран от Първата световна война и участник в боевете на Добруджанския фронт, който разказвал това предание в семейството си, така че да не бъде забравено.

Ореховица пази и друго старо предание – за Калугерската падина.

Според местния разказ, по време на османската власт много калугери били събрани и доведени край Ореховица, където били избити. По пътя мнозина хвърляли жълтиците си като последен знак. Днес точният маршрут не е известен, но мястото е останало в народната памет с името Калугерската падина.

Културни и природни забележителности

Църквата „Св. Симеон Стълпник“

Църквата „Свети Симеон Стълпник“ е обявена за паметник на културата. Построена е с волните пожертвувания и труд на местното население и бежанците от Беломорска Тракия и Македония, заселили се тук след Освобождението от Турско иго. Официално е открита и осветена през 1896 г. от врачанския митрополит Константин. По-късно е изписана от Никола Попов, ученик на Данаил Несторов от Дебърската зографска школа. Сградата на Основно Училище „Христо Смирненски“ също е забележителна и оформя един архитектурен ансамбъл в центъра на селото, заедно със сградата на общината, читалището, битовия комбинат и пощенската служба. В двора на училището се намира и паметника на загиналите през Балканската война 1912 – 1913, Междусъюзническата война 1913 и Първата световна война 1914 – 1918. Паметникът е от пирамидален тип. Дата на откриване: 1 януари 1914 г. В близко бъдеще, събраната етнографска колекция както и археологични артефакти се планира да бъдат изложени в малка експозиция в местен музей.

Сред другите забележителности на района са Хайдушкото кладенче, Татарската чешма и местният рибарник.

Редовни събития

• Събор през първата събота и неделя на септември.
• В общината ежегодно се провежда празник на любителското творчество „Пеем и танцуваме край Дунава“ с домакин НЧ „Отец Паисий“ с. Ореховица. В него взимат участие самодейните певчески и танцови колективи от читалищата. Празникът няма състезателен характер и ограничения в изявите за участниците.

Външни препратки

Асоциация на българските села Архив на оригинала от 2009-12-27 в Wayback Machine.