Искър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Река Искър)
Вижте пояснителната страница за други значения на Искър.

Искър
Река Искър край МВЕЦ „Черепиш“
Река Искър край МВЕЦ „Черепиш“
42.2886° с. ш. 23.5347° и. д.
43.7322° с. ш. 24.4414° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Софийска област
Област София
Област Враца
Област Ловеч
Област Плевен
Дължина368 km
Водосб. басейн8646 km²
Отток54,5 m³/s
Начало
Мястосливането на реките:
Черни Искър (лява съставяща)
Бели Искър (дясна съставяща)
Координати42°17′18.96″ с. ш. 23°32′04.92″ и. д. / 42.2886° с. ш. 23.5347° и. д.
Надм. височина1047 m
Устие
Мястодесен приток на река Дунав (на 637-и км) → Черно море
Координати43°43′55.92″ с. ш. 24°26′29.04″ и. д. / 43.7322° с. ш. 24.4414° и. д.
Надм. височина25 m
Искър в Общомедия
Карта на разположението на водосборния басейн на Искър в България
Река Искър при с. Герман
Река Искър в района на град Мездра

Искърантичността на латински: Oescus, Ескус) е река в България, която извира от Рила планина и минава през областите Софийска, София-град, Враца, Ловеч и Плевен. Тя е десен приток на река Дунав. Дължината ѝ е 368 км, ако за нейно начало се брои река Бели Искър. Искър е най-дългата изцяло българска река и трета по дължина сред реките, протичащи на територията на България, веднага след Дунав и Марица. Дължината на река Искър след сливането на двата основни притока е 340 км.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Река Искър извира от Рила планина и се образува от сливането на реките Черни Искър (лява съставяща) и Бели Искър (дясна съставяща) на 500 м северно от село Бели Искър, на 1047 м н.в. Веднага след това реката навлиза в Самоковската котловина. След като премине през нея и изтече от язовир „Искър“ между планините Плана на запад и Лозенска планина на изток, формира дълбокия и живописен Панчаревски пролом (22 км). След напускането на язовир „Панчарево“ при село Герман реката навлиза в Софийското поле, след което преминава покрай източните квартали на град София (Горубляне, Димитър Миленков, Абдовица и Враждебна), покрай село Кубратово и след град Нови Искър навлиза в Искърския пролом (около 65 км). След село Лютиброд река Искър излиза от Стара планина, продължава в източна посока и долината ѝ се разширява. При град Роман приема отдясно най-големия си приток, река Малки Искър, при село Карлуково завива на север, а при село Чомаковци навлиза в Дунавската равнина и течението ѝ се ориентира на североизток. В Дунавската равнина долината на Искър е широка и асиметрична с по-стръмен десен склон. На 2,3 км североизточно от село Байкал се влива като десен приток в река Дунав (на 637-и км), на 25 м н.в.

Речна система на река Искър

Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]

Площта на водосборния басейн на Искър е 8646 км2, което представлява 1,06% от водосборния басейн на Дунав, а границите му са следните:

  • на запад – с водосборните басейни на реките Струма и Нишава;
  • на северозапад – с водосборния басейн на река Огоста;
  • на изток – с водосборните басейни на реките Вит и Марица;
  • на юг – с водосборния басейн на река Места.

Списък на притоците на река Искър. След името на реката е отбелязана нейната дължина в km и площта на водосборния ѝ басейн в km2, а със стрелки → ляв приток ← десен приток:

  • → Банкя (Какач)
  • Блато 30 / 174
  • ← Лозянски дол
  • → Кътинска река
  • → Свидница
  • ← Сърчарски дол
  • Батулийска река (Ябланица) 40 / 256
  • → Дълбочица
  • ← Градешница
  • ← Рединска река
  • Искрецка река 22 / 57
  • → Бабин дол
  • → Варовитица
  • ← Трескавец
  • → Зимевишка река
  • ← Ковайски дол
  • → Пребойница
  • Габровница (приток на Искър) 22 / 96
  • ← Ръжанска река
  • → Златица
  • ← Джерневница
  • ← Габровница
  • ← Бебриш
  • ← Малката река
  • → Каменица
  • → Крапешка бара
  • → Върбешка бара
  • ← Брусника
  • ← Лишка река
  • ← Реката
  • Малки Искър 86 / 1284
  • ← Реката
  • → Косматица (Бешовишка бара)
  • Златна Панега (Панега) 50,3 / 350
  • → Големия дол
  • → Габарска река (Барата)
  • Гостиля 40 / 320

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

  • Средногодишен отток при с. Говедарци – 1,5 m3/s;
  • Средногодишен отток при гр. Нови Искър – 23,30 m3/s (виж таблицата);
  • Средногодишен отток при с. Ореховица – 54,5 m3/s;
речен отток I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII средно-
годишен
количество (m3/s) 18,60 28,50 30,30 28,30 32,60 27,50 16,70 14,30 15,50 19,50 21,80 25,50 23,30
количество (% от годишния обем) 6,70 10,20 10,90 10,10 11,70 9,80 6,00 5,10 5,60 7,00 7,80 9,10 100,0

Данните за вътрешногодишното разпределение на речния отток са за периода 1950/1951 – 1982/1983 г.[1]

В най-горния си басейн (района на Рила) реката има преобладаващо снежно подхранване, а в останалите части – дъждовно подхранване. В района на Стара планина и Предбалкана подхранването нараства с карстови подземни води. По този начин сезонният режим претърпява големи изменения в различните участъци от долината на реката. Пълноводието в Рила е от май до юли, а в Дунавската равнина – от март до юни. По цялото течение през месеците от август до октомври се наблюдава маловодие. Голямо влияние върху вътрешногодишния ход на речния отток оказват трите язовира по течението на реката, чрез които той се контролира. При майско-юнския валежен максимум водите се задържат в язовир „Искър“, което оказва влияние върху разпределението на речния отток. Реката е най-пълноводна през пролетта, както повечето реки.

Селища[редактиране | редактиране на кода]

По течението на реката са разположени 45 населени места, в т.ч. 9 града и 38 села:

Стопанско значение, забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В горното и средното течение на Искър водите на реката се използват предимно за производство на електроенергия и водоснабдяване. Изградени са язовирите „Бели Искър“, „Искър“ (най-голям в България), „Пасарел“ и „Панчарево“, ВЕЦ-овете – „Бели Искър“, „Искър“, „Мала църква“, „Пасарел“, „Кокаляне“ и няколко малки руслови ВЕЦ от Проект „Среден Искър“.

В района на Предбалкана и Дунавската равнина водите на реката се използват предимно за напояване.

Долината на реката, особено двата ѝ пролома (Панчаревски и Искърски), още в древността са се използвали за преодоляване на Стара планина и не случайно по тях са построени шосета и жп линия.

От София до Самоков, през Панчаревския пролом, на протежение от 51,4 км преминава второкласен път № 82 от Държавната пътна мрежа София – Самоков – Костенец.

От София до Мездра, през Искърския пролом, на протежение от 86,9 км преминава второкласен път № 16 от Държавната пътна мрежа София – Своге – Мездра.

Освен горепосочения път № 16, през Искърския пролом е прокарана и важната за България удвоена жп линия София – Горна Оряховица – Варна, която в участъка от Нови Искър до Червен бряг следва долината на реката.

В Панчаревския и Искърския пролом има множество природни забележителности – скални образувания, пещери и др., които предлагат отлични условия за туризъм, алпинизъм, отдих и риболов. В горното течение на реката са разпространени балканска пъстърва и черна мряна.

По бреговете на Искър има и археологически забележителности – крепостта Урвич (на десния бряг, преди с. Кокаляне) и римският град Улпия Ескус (близо до устието на Искър, край село Гиген).

Живописната долина на Искър в Панчаревския и Искърския пролом от векове са предлагали закътани места за изграждане на православни манастири. Сега по поречието на реката има 6 манастира: Долнопасарелски, Кокалянски, Свети Николай Летни, Курилски, Черепишки и Струпецки.

Фотогалерия[редактиране | редактиране на кода]


Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. География на България. Физическа и социално-икономическа география. Географски институт – БАН, ФорКом, С., 2002, с. 200. ISBN 954-464-123-8

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]