Костинбродска река

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Костинбродска река
(Беличка река, Белица)
Bulgaria Pernik Province relief location map.jpg
42.7286° с. ш. 22.9758° и. д.
42.8117° с. ш. 23.2381° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение България
Област Перник
Община Перник
Софийска област
Община Божурище
Община Костинброд
Дължина 32 km
Водосборен басейн 104 km²
Начало
Място югоизточната част на
планината Вискяр
Координати 42°43′42.96″ с. ш. 22°58′32.88″ и. д. / 42.7286° с. ш. 22.9758° и. д.
Надм. височина 1024 m
Устие
Място десен приток на река БлатоИскърДунавЧерно море
Координати 42°48′42.12″ с. ш. 23°14′17.16″ и. д. / 42.8117° с. ш. 23.2381° и. д.
Надм. височина 530 m

Костинбродска или (Беличка река, Белица) е река в България, област Перник – община Перник и Софийска област – общини Божурище и Костинброд, десен приток на река Блато от басейна на река Искър. Дължината ѝ е 32 km.

Костинбродска река извира от югоизточната част на планината Вискяр на 1024 m н.в., на 1,7 km югоизточно от село Бабица под името Крайна. Тече на североизток, на 1 km преди село Златуша приема отдясно Радуйска река, а в селото отляво в нея се влива Делянска река, като двете дават началото на Костинбродска река (Беличка река, Белица). След село Златуша тече в дълбока залесена долина, като заобикаля от запад и север височината Орлов камък и при кв. „Белица“ на село Хераково навлиза в Софийското поле. Влива се отдясно в река Блато (от басейна на Искър) на 530 m н.в, на 640 m югоизточно от крайните къщи на град Костинброд.

Площта на водосборният басейн на реката е 104 km2, което представлява 13,4% от водосборния басейн на река Блато.

Основни притоци: Радуйска река (десен), Делянска река (десен), Росоманска река (десен), Хераковска река (десен).

По течението на рекатаса разположени 1 град и 2 села:

В Софийското поле водите на реката се използват главно за напояване.

По почти цялото протежение на долината на реката преминава трасето на жп линията Перник – Волуяк.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 263.