Волуяк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Волуяк.

Волуяк
Общи данни
Население 2 498 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 18,155 km²
Надм. височина 540 m
Пощ. код 1346
Тел. код 02
МПС код С, СА, СВ
ЕКАТТЕ 12084
Администрация
Държава България
Област София
Община
   - кмет
Столична
Йорданка Фандъкова
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Волуяк
Кръстан Александров
(ГЕРБ)
Волуяк в Общомедия
Кметството
Центърът с училището
Военен мемориален комплекс
Църква „Св. Георги“

Волуяк е село в Западна България, област София, Столична община.

География[редактиране | редактиране на кода]

Намира се северозападно от гр. София, отстрани на Ломско шосе, на 2 километра от околовръстното шосе. Пътува се с автобус 150 от метростанция Обеля. Надморско равнище: 500 – 699 m. Площ на село Волуяк: 18.155 km² (НСИ). Население на село Волуяк: 2670 жители (към 01/01/2007 - НСИ).

История[редактиране | редактиране на кода]

Историческите корени на днешното село са от началото на новата ера, когато римският император Марк Улпий Троян (98 – 117 г.), известен като велик строител, е прокарал отклонението от главния военен римски път за Пауталия (Кюстендил). Пътят е бил 8 – 10 м. широк, а пътна каменна колона с надпис е показвала мястото на това отклонение. Интересен е надписът на колоната: „На добър час! За здравето, спасението и победата на нашия господар Марк Антоний Гордиан… градът Пауталия постави тази милиарна колона с най-добро чувство“.

По стария римски път минават 2 от най-големите кръстоносни походи – първият (през 1095 г.) и третият – от 1189 – 1191 г. Легендите за онези времена са дали името на местността Трояно край стария път.

Известна е и ниската разлята могила в местността Селище, за която се вярва, че който копае и взема камъни от това място, ще го постигне нещастие. Съществува щастлив случай, при който Валентин Стоянов Борисов от Волуяк попада на бронзова монета от времето на императора Марк Аврелий (161 – 180 г.)

Името на Волуяк се среща в османски документи – кадийския регистър на Софийския кадия от 1550 г., във връзка с частни правни спорове. Допуска се, че е съществувало като селище още преди падането на тези земи под турско владичество.

В с. Волуяк е роден (02.04.1854) единственият опълченец и участник в Ботевата чета от този край – Димитър Пенев от Маринковия род, човек с изключително интересна съдба. Осъден от турските власти на 101 г. затвор, избягал оттам и след големи перипетии стигнал механата „Под руския орел“, където се записва в Ботевата чета. След разбиването ѝ се прехвърля в Сърбия и е доброволец в сръбско-турската война. През март 1877 Димитър Пенев се записва доброволец в опълчението в Плоещ и участва в сраженията при Стара Загора и Шипка. След Освобождението работи като пристав, секретар и мирови съдия. Умира на 88 г. на 09.05.1942 г.

Във войните 1912 – 1918 г. са дадени 24 жертви от волуякчани. В тяхна памет е издигнат паметник на Голямата могила, а имената им са изписани на паметника в центъра на селото.

До преди около 5 години на 7 февруари се е провеждало традиционно интересно събитие – събор, който се нарича „Джамала“. И до днес на 6 май се провежда събор, който се празнува с курбан, песни и танци от младите самодейци от народно читалище „Изгрев“ по случай Гергьовден.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Днешното 146 основно училище „Св. патриарх Евтимий“ в с. Волуяк е открито през 1964 г. Понастоящем се обучават 9 паралелки с 168 ученици. Персоналът е от 18 души, от които 13 педагози. Между бившите ученици на училището има златни медалисти от събора в Копривщица и от В. Търново. Празникът на училището е на 20 януари.

Първото училище в селото е открито от родолюбиви българи през 1880 г. в биволарника на Рашо Боцин с 25 ученика и първи учител Вито Голяновски. На 28.10.1901 г. от енорийския свещеник в присъствието на кметския наместник Веле Митов и училищните настоятели Цветан Митов и Стоичко Митрев е осветена нова училищна сграда, състояща се от стая и канцелария, за училището с вече 40 – 50 ученици в 4 отделения. Учители са Никола Пешев и Райна Илиева, която работи там до 1915 г. През 1914 г. се дострояват още 2 класни стаи. Разходите по построяването възлизат на 32 500 лв., от които 2000 лв. дава държавата, а останалите – местното население. През учебната 1931/1932 г. се открива I прогимназиален клас.

Най-старият учител е Михаил Василев Младенов – „Мичо Даскало“, местен жител, учителствал между 1922 и 1958 г. и награден през 1972 г. с орден „Кирил и Методий“ II степен. През 1962 г. този учител прави и първата копка на новата сграда на училището. Съпругата му Цветанка Василева е 30 г. учителка в същото училище. Друг дългогодишен учител (с 33 г. стаж) е Теменужка Рангелова.

Целодневна детска градина 76 е открита през 1974 г. в с. Волуяк като филиал на ЦДГ № 27 от кв. Обеля. От 16.12.1985 г. е самостоятелна. Капацитетът ѝ е от 2 групи с 37 деца. За тях се грижат 7 души, в т.ч. 3 души помощен персонал. Адрес: с.Волуяк, ул. Зорница, № 42. През 2012 г. е построена нова сграда на детската градина.

Читалище „Изгрев“ (ул. „Зорница“ № 59) има библиотека с 14 223 тома. Художествени колективи: постоянни – детска певческа група „Изворче“, юношеска певческа група, женска певческа група; временни – група за църковна музика. Други форми: школа по модерен балет, кръжок по приложно и изобразително изкуство, занималня; курсове за подготовка по математика и обучение по английски език.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Съборите на село Волуяк са на 27 октомври и 6 май.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Кръстан Кръстанов (1915/или до 1920 г. –2013/2014 г.! ?), български партизанин, генерал, автор на книга "Ще ви обичам и след смъртта" по повод освободените руски пленници на гара Волуяк 1942-1944 г. от негова група.

разкази на баща ми

Кръстан Александров- кмет на селото от 1987 г. до 2015 г. (последен/и мандат- независим).


Други[редактиране | редактиране на кода]

Скали Волуяк край остров Гринуич, Южни Шетландски острови в Антарктика са наименувани в чест на село Волуяк[1].

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]