Житен (област София)
Вижте пояснителната страница за други значения на Житен.
| Житен | |
|---|---|
 Кметството на село Житен, област София |
|
  Житен  Житен |
|
| Общи данни | |
| Население |
621 души[1] (15 юни 2022 г.) 107 души/km² |
| Землище | 5,784 km² |
| Надм. височина | 537 m |
| Пощ. код | 1211 |
| Тел. код | 998 |
| МПС код | С, СА, СВ |
| ЕКАТТЕ | 29430 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | София |
|
Община – кмет |
Столична Йорданка Фандъкова (ГЕРБ) |
|
Кметство – кмет |
Житен Евгени Игнатов (независим) |
| Житен в Общомедия | |
Житен е село в район „Нови Искър“ в Столична община, област София - град. Намира се в западна България.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира в северозападната част на софийското поле в полите на Стара планина. Разстоянието от околовръстния път до него е 5 км. До центъра на София разстоянието е 15 km. На север е разположено село Доброславци. На югоизток се намират кварталите Требич и Илиянци На юг от селото тече река Барата (сега отточна от язовира), а на север река Блато, която е приток на река Искър.
Терена е равнинен. Почвата е предимно чернозем и много плодородна.
История[редактиране | редактиране на кода]
В средата на 20-те години на XX век, по инициатива на Янаки Моллов, в Житен е реализирана експериментална програма с държавно финансиране за създаване на модерни („образцови“) земеделски стопанства.[2]
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
- Съборът на селото е на 8 септември.
- Храмовият празник на селото е на 8 септември.
Транспорт[редактиране | редактиране на кода]
Селото се обслужва от 2 автобусни линии: 28, 31.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Центърът на село Житен
Паметна плоча на загиналите през войните жители на село Житен
Чешма в центъра на селото
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 35.
| ||||||||
