Житен (област София)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Житен.

Житен
Общи данни
Население 596 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 5,784 km²
Надм. височина 537 m
Пощ. код 1211
Тел. код 998
МПС код С, СА, СВ
ЕКАТТЕ 29430
Администрация
Държава България
Област София
Община
   - кмет
Столична
Йорданка Фандъкова
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Житен
Евгени Игнатов
(независим)

Житен е село в район „ Нови Искър “ в Столична община, област София - град. Намира се в западна България.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в северозападната част на софииското поле в полите на Стара планина. Разстоянието от околовръстния път до него е 5 км. До центъра на София разстоянието е 14,5 km. На север е разположено село Доброславци. На югоизток се намират кварталите Требич и Илиянци На юг от селото тече река Барата (сега отточна от язовира), а на север река Блато, която е приток на река Искър.

Терена е равнинен. Почвата е предимно чернозем и много плодородна.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първото заселване в землището на с. Житен е станало през 1712 г. в местността Гергьовски кръст. Селото е било наречено Могилка. По време на една от чумните епидемии, селото се затрило. Останал само родът на Глухчината, който се заселил между р.Блато и Крива река. Бързо се замогнал, а челядта му се умножила. Всички започнали да го наричат Житара.

Днес в с. Житен все още съществува Глухчина махала, в която живеят потомци на стария Глухчината или Житара.

През 13 век в с. Житен е съграден манастир, който по време на едно от турските безчинства бива опожарен. Възстановен е през 1880 г. След време започва отново да се руши, а сега е изготвен проект за неговото ново въздигане.

Източник: http://noviiskar.org/ni/index.php?option=com_content&task=view&id=63&Itemid=227

В средата на 20-те години на XX век, по инициатива на Янаки Моллов, в Житен е реализирана експериментална програма с държавно финансиране за създаване на модерни („образцови“) земеделски стопанства.[1]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 35.