Локорско

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Локорско
Lokorsko-view.jpg
Общи данни
Население 717 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 34,244 km²
Надм. височина 587 m
Пощ. код 1513
Тел. код 02996
МПС код С, СА, СВ
ЕКАТТЕ 44224
Администрация
Държава България
Област София
Община
   - кмет
Столична
Йорданка Фандъкова
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Локорско
Цветелина Гаврилова
(ГЕРБ)
Локорско в Общомедия

Локорско е село в западна България, част от Столична община, област София. Населението му е около 717 души (2015).

География[редактиране | редактиране на кода]

Центърът
Училището
Изглед от селото към София

Село Локорско се намира в подножието на Стара планина на около 15 километра от центъра на София. Разположено е в красива местност, като борова и широколистна гора започват веднага след крайните къщи на селото. През селото минават три малки рекички, които почти пресъхват през лятото. На два часа път над него е един от най-високите върхове в Софийска планина – Драгунът (1110 m). Горските поляни са обсипани с цветя и гъби, които привличат много екскурзианти през почивните дни.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според чешките археолози Херман и Карел Шкорпил, мястото на днешното село е заселено още в каменната епоха. В изследователския си труд „Могили“, археолозите дават списък на сечивата, намерени в землището на селото. Първият документ, в който селото е споменато, е от 1452 г. В него се казва, че село Локорско влиза в пожизненото феодално владение на Ахмед, син на Караджа.[1]

В средата на XVI век, заедно с другите подбалкански села около София, Локорско става войнуганско селище – жителите му имат специален статут с право да притежават земя, да носят оръжие и да плащат по-ниски данъци, като в замяна на това по време на война служат като помощна войска в обоза на османската армия.

След Освобождението от османска власт, развитието на селото е свързано главно с близостта му до новата столица София, където се реализира селскостопанската продукция и където намират работа много от жителите му. През 60-те и 70-те години на XX век Локорско е благоустроено, улиците са асфалтирани и е оформен новият център на селото. В покрайнините на Локорско е построен кравекомплекс.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Училищната сграда в Локорско, разположена на едно от най-високите места в селото, строена през земеделското управление на Александър Стамболийски (1919 – 1923), е една от най-представителните в селата около София. Нейната внушителна фасада се вижда от цялото Софийско поле и е символ на селото. Докато функционира, училището има богата библиотека и развива активна читалищна дейност. То е закрито, поради липса на достатъчно ученици, след което в сградата за известно време е разположен интернат.

Църквата „Св. Николай“ е построена през XVII век. Притежава интерсни стенописи и е обявена за паметник на културата. В момента е в процес на реставрация.

От незапомнени времена празник на селото е Възнесение Христово (Спасовден). На този ден в местността Кръста (където под вековен орех има останал каменен кръст) се готви курбан и се събират жителите на селото. Съборът се провежда в неделния ден след Спасовден.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Илия Джагаров (1843 – 1902), революционер
  • Михаил и Петко Лимборови, участници в Сръбско-турската война и опълченци[2]
  • Дончо Костов (1897 – 1949), биолог
  • Христо Витков, поет от началото на XX век, участвал в Балканската и Междусъюзническата война, загинал през Първата световна война.
  • Войн Трайков Божинов (1915 – 1999), историк, изследовател на българската просвета в Македония и Одринска Тракия.
  • Божана Вълчанова (неизв.), народна певица
  • Георги Пращейски (неизв.), народен певец

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бойци на революцията., Христо Несторов, ДВИ, София, 1970.
  2. Неизвестни герои. Тримата от Локорско., Христо Рибаров, в. „Отечествен Фронт“, бр. 6761, 1966.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]