Кокаляне

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кокаляне
Изглед към Кокаляне
Изглед към Кокаляне
Общи данни
Население 1992 души[1] (15 юни 2020 г.)
117 души/km²
Землище 15,598 km²
Надм. височина 713±1 m
Пощ. код 1191
Тел. код 02992
МПС код С, СА, СВ
ЕКАТТЕ 37914
Администрация
Държава България
Област София
Община
   кмет
Столична
Йорданка Фандъкова
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Кокаляне
Александър Борисов
(СДС, ДСБ)
Адрес кметство
ул. „Кръстан Младенов“ № 1
Кокаляне в Общомедия

Кока̀ляне е село в район „Панчарево“ на Столична община, област София.

География[редактиране | редактиране на кода]

Кметство Кокаляне
Храм "Св. Георги Победоносец”, Кокаляне

Село Кокаляне е разположено в полите на Витоша, в най-ниските ѝ склонове и покрай р. Искър, по шосето София-Самоков. Намира се на 15 км от центъра на столицата, заобиколено от всички страни с планински хълмове, в котловина със 700 м надморска височина. Недалеч от него се намира Лозенската планина, с Урвишката крепост, Урвишкия и Кокалянския манастири. Кокаляне граничи с курортното селище Панчарево, чрез своя квартал „Кокалянско ханче“. Насреща му са водите на Панчаревското езеро и вишнатите над тях последни разклонения на Средногорието, отзад и в страни Витоша и Плана планина.

История[редактиране | редактиране на кода]

Името е променяно на Кокаляни, Кокалене, Кокаленя и пр. В песни и предания то е „Старото село Кокаляне“, „Царевото село“. След Освобождението в Кокаляне оцелелите къщи и родове са сравнително малко – около 15. По-известните са Кърлеви, Шаранкови, Мануилови, Гледжови, Тункови, Генкови, Белилови, Денковци, Цветкови, Караджови, Велеви, Велкови, Казакови.

През 1889 г. частна белгийска фирма построява електроцентралата до с. Кокаляне. В дола, образуван от течението на Искъра, се строи текстилна фабрика, но през 1930-те години е преобразувана в бакърена (медна) фабрика. Така бившата тъкачница (бакърена фабрика/ чугунолеярна) става поливна станция за тогавашния Земеделски професионален съюз, след това е болница за туберкулозно болни (изключително добри климатични условия за това заболяване), а днес е оздравително заведение за лица със ставни заболявания. Кокаляне е старо, но все пак младо селище. Съвременник на Шишманова България, на траки и Крумовите прабългари, на Лалуш Байрактар и Чавдар войвода.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]

Година на
преброяване
Численост
1934675
1946699
19561216
19651256
19751412
19851389
19921332
20011556
20111941

Вътрешност на селото[редактиране | редактиране на кода]

В центъра на селото е разположена сградата на кметството. В същата сграда са разположени хранителен магазин и лекарски кабинет. До сградата на кметството е разположена чешма, под която тече река. В селото има около 3 хранителни магазина и три ресторанта. Селото има и своя аптека. Тъй като селото е близо до София, неговите жители имат възможността да пазаруват и да се развличат в съседното Панчарево или в Столицата. В същата сграда е библиотеката и новоизградената сцена на читалище „Заря“ – читалище със стогодишна история. Театрална група, женска и мъжка певчески групи, коледари, танцови състави – това е част от работата през годините.

Вилни зони[редактиране | редактиране на кода]

В с. Кокаляне са разположени няколко вилни комплекса в близост до природата. В някои от къщите на тяхна територия има постоянно живущи хора.

Вилните зони нямат изцяло достъп до течаща вода и затова някои жители, които не живеят постоянно в своите вили, ползват изкопани кладенци. Постоянноживущите са изградили сондаж, за да задоволяват нуждите си от вода. До къщите, разположени по-нависоко, няма достатъчно налягане, за да се изкачи водата – затова някои къщи ползват хидрофори. Пътищата, прокарани през вилните зони, са черни, като на места се забелязват стеснявания, причинени от свлачища. Вилните зони са разположени в планински релеф и затова предоставят прекрасен изглед към планини и гори, а от по-високите места на балкана се виждат къщите на селото и дори на София. Във вилните зони въздухът е чист, а местата за излет са много – гората, балканът, църквата, Плана, Кокалянският манастир.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Традиционен събор в парк „Орниче“ – 15 август
  • Празник на Кокалянския манастир – Архангеловден
  • Празник на черквата в с. Кокаляне – Гергьовден

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

В Кокаляне е роден Виктор Михайлов (р. 1944), министър на вътрешните работи през 1992 – 1994.

  • Стефан Манолов Шаранков – (неизв.) – народен певец, живял в годините около Освобождението

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

До селото се стига с автобусни линии №1, 3, 4. [4] От 1 август 2011 автобусна линия №1 преминава през самото село.

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • Селото разполага и със земеделска земя
  • На Балкана в една от вилните зони е обозначено с бетонна плоча място, от което може да се наблюдава от високо цялата столица.
  • Екопътека с. Кокаляне – с. Бистрица
  • Морският нос Кокаляне на остров Ръгед, Южни Шетландски острови е наименуван в чест на село Кокаляне.[5]

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

В ресторант „Кокалянско Ханче“, разположен на крайната спирка на автобуси №1 и № 4, наречена „Кокалянско ханче“ предлага традиционна Българска кухня на достъпни цени.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. „НСИ Преброяване на населението 2011 г.“. // nsi.bg. Посетен на 18 септември 2021.
  3. „Bulgarian cities population“. // mashke.org. Посетен на 18 септември 2021. (на английски)
  4. www.sofiatraffic.bg
  5. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Kokalyane Point.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]