Бухово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бухово
Главният площад
Главният площад
Общи данни
Население 2 882 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 44,821 km²
Надм. височина 771 m
Пощ. код 1830
Тел. код 02994
МПС код С, СА, СВ
ЕКАТТЕ 7140
Администрация
Държава България
Област София
Община
   - кмет
Столична
Йорданка Фандъкова
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Бухово
Детелина Чобанова
(независим)
Бухово в Общомедия

Бухово (от бух – бухал[1]) е град в Западна България. Бухово отстои на 7.6 км източно от центъра на Кремиковци и съответно на 8 и 11.5 км. северно от Горни Богров и Долни Богров и според действащото административно разпределение влиза в състава на район „Кремиковци“ на Столичната община, област София.

География[редактиране | редактиране на кода]

Град Бухово се намира на 15 километра североизточно от центъра на София, и е разположен в южните склонове на Мургашкия дял на Стара планина.

История[редактиране | редактиране на кода]

Кметство Бухово
Главната улица с алея

В праисторията, средния и късния неолит (новокаменна епоха) Бухово се намира на 1,5 километра източно от сегашното му място. За предишните обитатели са останали доказателства (керамични останки, чукове, брадви и шила), чрез които е датирано това събитие. [2] По онова време селището се казва Урсул.

По време на римската инвазия през 29 г. пр.н.е. селището е населявано от серди[2]. Те са свободолюбиви и войнствени и оказвали продължителна съпротива на римляните.

Впоследствие тези земи влизат в пределите на Византия[2] през 3 век при император Константин I Велики.

През 4 – 5 век е построена раннохристиянската базилика в двора на Буховския манастир[2]. По-късно през 6 и 7 век южните славяни се заселват в района.

През 809 г. приобщават територията на Бухово към България. Това става при хан Крум. От онова време е останала крепостта „Градище“, намираща се северно от града[2].

След период на затишие името на Бухово се появява в документи от началото на 15 век по османско време, само като сметка в опис на владение. По онова време са изградени манастирите „Св. Мария Магдалена“ и „Св. Архангел Михаил“, в които е развивана духовна и културна дейност[2].

През 1928 г. е построена църквата „Св. Николай“[2].

Селото е обявено за град[2] с Указ 1942 на Държавния съвет на НРБ от 04.09.1974 г. (Обн., ДВ, бр. 72 от 17.09.1974)[3].

За да напомня, че е било селце, „Селската чешма“ е останала „селска“. Жителите и до ден днешен си перат килимите на нея и идват да си наливат вода, както едно време.

Уранодобив[редактиране | редактиране на кода]

През 1938 г. с помощ от Германия е разработено находище на уран[4].

Крайно бедното население на Бухово в миналото едва е изкарвало препитанието на големите си семейства при доста бедната обработваема земя. След края на Втората световна война с развитието на минно-добивната промишленост жителите постепенно се замогват. На мястото на някогашното скотовъдство и пастирство идват миньорството и металургията.

След края на войната Съветско-българската минна компания разработва находището до 1956 г., когато е създадено българското дружество „Редки метали“. То управлява находището до 1992 г., когато добивът е прекратен[4].

117 СОУ „Св. св. Кирил и Методий“[редактиране | редактиране на кода]

117 СОУ „Св. св. Кирил и Методий“ е средно общообразователно училище с природоматематически профил. В него се обучават около 330 ученика на възраст от 6 до 18 години, живеещи в гр. Бухово, кв. Сеславци, селищата от Район „Кремиковци“ и София-град.

Понастоящем, училището се помещава в две учебни сгради – една в гр. Бухово и друга в кв. Сеславци, тъй като през 2007 г. към 117 СОУ бе присъединено училището в кв. Сеславци.

За качеството на образованието в училището работят 28 висококвалифицирани учители, като голяма част от тях са негови бивши възпитаници. 

117 СОУ „Св. св. Кирил и Методий“ има богата и непрекъснато-обновяваща се материална база. Училището разполага с 21 добре оборудвани класни стаи, 4 компютърни кабинета, библиотека, 1 спортна зала, 1 стая за подготвителната група в кв. Сеславци, 1 кабинет по безопасност на движението, стая на Ученическия парламент, бюфет за топли закуски. Предстои откриването на нов физкултурен салон в гр. Бухово.

Наред с високото качество на обучението, екипът от педагози се грижи и за добрата атмосфера в училището, посредством разнообразни дейности, насочени към свободното време на учениците. 117 СОУ „Св. св. Кирил и Методий“ има богат опит в работа по проекти с такава тематика, организирането на извънкласни дейности, училищни тържества, летен отдих и екскурзии с учебна цел.

В 117 СОУ „Св. св. Кирил и Методий“ са създадени и активно работят ученически клубове – Ученически парламент; Вокална група; Младежки клуб на БЧК; Клуб „Млад огнеборец“; Клуб „Зебра“.

Училището успешно партнира и взаимодейства с родители, граждани, общественост, Местната власт, институции и организации.

117. СОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – гр. Бухово


Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Годишен събор в последната неделя на юни.

Отпразнуване на нова година пред Културен дом – гр. Бухово (31.12)

Всеки петък от 16.00 часа в храм 'Свети Николай Мирликийски' се отслужва Акатист на Пресвета Богородица пред копието на чудотворната светогорска икона 'Достойно есть'.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Никола Ангелов Бонев – полковник, летец-изтребител (1917 – 1943)

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Георгиев, Вл. И. (ред.). Български етимологичен речник. Том I ( А – З ). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 93.
  2. а б в г д е ж з Описание на гр. Бухово от сайта http://svetimesta.com/, посетен на 11 февруари 2012 г.
  3. Справка за гр. Бухово, общ. Столична, обл. София (столица) към 17.09.1974 г. – в сайта на НСИ
  4. а б Бухово в паника заради радиация, статия в „Монитор“ от 28 юни 2011 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България