Направо към съдържанието

Бухово

Бухово
град в България
Главният площад
Главният площад
България
42.7638° с. ш. 23.5658° и. д.
Бухово
Област София Столица
42.7638° с. ш. 23.5658° и. д.
Бухово
Бухово
42.7638° с. ш. 23.5658° и. д.
Бухово
Общи данни
Население2445 души[1] (31 декември 2025 г.)
Гъстота54,6 души/km²
Землище44,821 km²
Надм. височина771 m
Пощ. код1830
Тел. код02994
МПС кодС, СА, СВ
ЕКАТТЕ07140
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСофия Столица
Община
   – кмет
Столична община
Васил Терзиев
(ПП – ДБ, СС; 13 ноември 2023)
Кметство
   – кмет
Бухово
Тодор Димитров (ВМРО-БНД)
Бухово в Общомедия

Бу̀хово е град в състава на район „Кремиковци“ на Столичната община, област София. Бухово отстои на 7,6 km източно от центъра на Кремиковци и съответно на 8 и 11,5 km северно от Горни Богров и Долни Богров.

Етимология и значение на името

[редактиране | редактиране на кода]

Името на града има турски произход: „Бу-хава“ и означава хубав, чист въздух.[2][3]

Според друга теория името на Бухово идва от бух – бухал.[4]

Град Бухово се намира на 20 километра североизточно от центъра на София и е разположен в южните склонове на Мургашкия дял на Стара планина.

Кметство Бухово
Главната улица с алея

В праисторията, средния и късния неолит (новокаменна епоха) Бухово се намира на 1,5 километра източно от сегашното му място. За предишните обитатели са останали доказателства (керамични останки, чукове, брадви и шила), чрез които е датирано това събитие.[5] По онова време селището се казва Урсул.

По време на римската инвазия през 29 г. пр.н.е. селището е населявано от серди.[5] Те са свободолюбиви и войнствени и оказват продължителна съпротива на римляните.

Впоследствие тези земи влизат в пределите на Византия[5] през 3 век при император Константин I Велики. В двора на днешния Буховски манастир са открити останки от трикорабна църква от края на IV – началото на V век, една от най-големите късноантични църковни сгради в страната, с дължина 41 метра.[6][5]

През 6 и 7 век южните славяни се заселват в района. През 809 г. приобщават територията на Бухово към България. Това става при хан Крум. От онова време е останала крепостта „Градище“, намираща се северно от града.[5]

След период на затишие името на Бухово се появява в документи от началото на 15 век по османско време, само като сметка в опис на владение[7]. По онова време са изградени манастирите „Св. Мария Магдалена“ и „Св. Архангел Михаил“, в които е развивана духовна и културна дейност.[5]

През 1928 г. е построена църквата „Св. Николай“.[5]

Селото е обявено за град[5] с Указ 1942 на Държавния съвет на НРБ от 4 септември 1974 г. (Обн. ДВ, бр. 72 от 17 септември 1974).[8]

През 1938 г. с помощ от Германия е разработено находище на уран.[9]

Крайно бедното население на Бухово в миналото едва е изкарвало препитанието на големите си семейства при доста бедната обработваема земя. След края на Втората световна война с развитието на минно-добивната промишленост жителите постепенно се замогват. На мястото на някогашното скотовъдство и пастирство идват миньорството и металургията.

След края на войната Съветско-българската минна компания разработва находището до 1956 г., когато е създадено българското дружество „Редки метали“. То управлява находището до 1992 г., когато добивът е прекратен.[9]

117 СУ „Св. св. Кирил и Методий“

[редактиране | редактиране на кода]

117 СУ „Св. св. Кирил и Методий“ е средно общообразователно училище с природоматематически профил. В него се обучават около 330 ученици на възраст от 6 до 18 години, живеещи в гр. Бухово, кв. Сеславци, селищата от район „Кремиковци“ и София-град.

Понастоящем, училището се помещава в две учебни сгради – една в гр. Бухово и друга в кв. Сеславци, тъй като през 2007 г. към 117 СУ бе присъединено училището в кв. Сеславци.

За качеството на образованието в училището работят 28 висококвалифицирани учители, като голяма част от тях са негови бивши възпитаници. 

117 СУ „Св. св. Кирил и Методий“ има богата и непрекъснато обновяваща се материална база. Училището разполага с 21 добре оборудвани класни стаи, 4 компютърни кабинета, библиотека, 1 спортна зала, 1 стая за подготвителната група в кв. Сеславци, 1 кабинет по безопасност на движението, стая на Ученическия парламент, бюфет за топли закуски.

Наред с високото качество на обучението, екипът от педагози се грижи и за добрата атмосфера в училището, посредством разнообразни дейности, насочени към свободното време на учениците. 117 СУ „Св. св. Кирил и Методий“ има богат опит в работа по проекти с такава тематика, организирането на извънкласни дейности, училищни тържества, летен отдих и екскурзии с учебна цел.

В 117 СУ „Св. св. Кирил и Методий“ са създадени и активно работят ученически клубове – Ученически парламент; Вокална група; Младежки клуб на БЧК; Клуб „Млад огнеборец“; Клуб „Зебра“.

Училището успешно партнира и взаимодейства с родители, граждани, общественост, Местната власт, институции и организации.

117 СОУ „Св. св. Кирил и Методий“ – гр. Бухово
117 СОУ „Св. св. Кирил и Методий“ – гр. Бухово

Градът се обслужва от 2 автобусни линии: 115 ; 117.

  • Годишен събор в последната неделя на юни.
  • Отпразнуване на Нова година пред Културен дом – гр. Бухово (31 декември).
  • Всеки петък от 16:00 часа в храм „Свети Николай Мирликийски“ се отслужва Акатист на Пресвета Богородица пред копието на чудотворната светогорска икона „Достойно есть“.
  • Никола Ангелов Бонев – полковник, летец (13 декември 1917 – 14 ноември 1943)
  1. ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
  2. ↑ Бухово разцъфтя и загина покрай уранодобива вестник Сега; Посетен на 26 март 2018
  3. ↑ Искърски проломБлог-постинг
  4. ↑ Георгиев, Вл. И. (ред.). Български етимологичен речник. Том I (А – З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 93.
  5. 1 2 3 4 5 6 7 8 Описание на гр. Бухово от сайта svetimesta.com, посетен на 11 февруари 2012 г.
  6. ↑ Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 132.
  7. ↑ "Извори за Българската История, т. 13 ТИБИ т.2". "София", "Българска Академия на Науките", 1966. с. 49.
  8. ↑ Справка за гр. Бухово, общ. Столична, обл. София (столица) към 17 септември 1974 г. – в сайта на НСИ
  9. 1 2 Бухово в паника заради радиация[неработеща препратка], статия в „Монитор“ от 28 юни 2011 г.