Подгумер
| Подгумер | |
|---|---|
  Подгумер  Подгумер |
|
| Общи данни | |
| Население |
875 души[1] (15 юни 2020 г.) 64,1 души/km² |
| Землище | 11,644 km² |
| Надм. височина | 570 m, 563 m |
| Пощ. код | 1221 |
| Тел. код | 02 |
| МПС код | С, СА, СВ |
| ЕКАТТЕ | 57011 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | София |
|
Община – кмет |
Столична Йорданка Фандъкова (ГЕРБ) |
|
Кметство – кмет |
Подгумер Валери Динчев (СДС, ДСБ) |
| Подгумер в Общомедия | |
Подгумер е село в Западна България. То се намира в Столична община, област София-град.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Подгумер се намира в северната част на Софийското поле, в подножието на Стара планина. На 13 km е от центъра на гр. София. На запад, на 2 km под права линия е Гниляне, квартал на гр. Нови Искър. На юг от Подгумер, на 2 km е село Световрачене. На 1,5 km на изток е село Войнеговци. Надморската височина на селото варира от 530 в най-ниската му точка (при входа откъм София), до 600 метра на мястото, където обръща автобусна линия 22. Вилните зони Пресвета, Целините и Къпина са разположени на 680 м.н.в., в.з. Хумни дол, която е непосредствено до Подгумер в посока запад, е на 580 м., а в.з. Старата кория е на 750.
История[редактиране | редактиране на кода]
В 5 век пр.н.е. в околностите на село Подгумер са живели тракийски племена, наречени тери и тилатеи. Историческите следи на селото се губят във времето, за да се появят отново между 11 и 13 век, когато в околностите на Софийско нахлуват племената татари, узи, кумани, печенеги, брендеи и др. И днес една от махалите в селото се нарича Татарската.
Според едно предание, първият заселник се казвал Гумер, който се установил на най-високото място в полите на планината. По-късно, тук се заселили и други хора, които се наричали „пришълци“. Така се създало името на с. Подгумер от Под и Гумер.
Най-ранното споменаване на селото е от 1420 г. като Понкумир, по-късно като Бонгумир, и Подгумир. Най-ранното споменаване на съвременното название, Подгумер, е от 1728 г. [2]
Жителите на селото са били христолюбиви люде. За това свидетелства Подгумерският манастир, в който често отсядал дякон Левски. За съжаление, днес манастирът тъне в разруха.
От 1892 г. до 1946 г. децата от селото са се учили на четмо и писмо в преустроения турски хамбар.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Край селото в края на ул. Св. Димитър" е разположен Дом за възрастни с умствена изостаналост, който се намира на територията на средновековния Подгумерски манастир „Св. Димитър“, част от Софийската Мала света гора.[3]
Транспорт[редактиране | редактиране на кода]
Селото е свързано с центъра на столицата чрез автобусна линия 22. Тя стига директно до Метростанция Лъвов мост и Централна Гара за около 45-50 минути, като свързва Подгумер със селата Световрачене и Кубратово и кварталите Бенковски и Орландовци. Автобусът минава на интервал от 35 - 40 минути. Някои от курсовете на линия 22 ходят до болницата. Преди време до Подгумер минаваше старата линия 21/22, която беше обща за Войнеговци и Подгумер, но от октомври 2020г. двете линии бяха разделени. През селото минава и автобус 28, който с маршрут от с. Локорско до с. Мрамор свързва Подгумер с гр. Нови Искър и останалите села от района. До селото се стига бързо с автомобил от която и да е част на София чрез Софийския околовръстен път, чийто северен участък ще бъде преасфалтиран изцяло. Автомобилният трафик в района е значително по-малък от останалите части и покрайнини на София. Подгумер е на 10 минути път с автомобил от входа на Искърското дефиле при кв. Курило.
Спорт[редактиране | редактиране на кода]
Подгумер има действащ футболен отбор, състезаващ се в "А" ОФГ София - Север (4 ниво). ФК "Спартак" Подгумер е основан 1933 година. Цветът на отбора е светлосин, играе домакинските си мачове на стадион "Спартак" в селото. На 23.10.2015 г. се изиграва срещата между Спартак Подгумер и Локомотив София. През сезон 2015/2016 гостите от столичния квартал "Надежда" вкарват 142 гола за 20 мача и завършват само с победи, но срещу силният отбор на "Спартак" Подгумер железничарите печелят с минимална разлика - 3:2, и в крайна сметка се разминават с първата си загуба. До края на сезона "Спартак" завършва на трето място (на 2 точки от бараж за влизане в Трета лига)
До голямото игрище на ФК "Спартак" Подгумер има малко игрище с изкуствена трева, което беше изцяло реновирано. В сградата на пощата се провеждат групови занимания по народни танци. В парка на селото има на разположение стрийт фитнес уреди - лостове, лежанка и други. В самото начало на селото има и ранчо за конна езда и атракция с понита. В гората над Подгумер има пътеки за маунтин байк любители.
Други[редактиране | редактиране на кода]
През 2004 – 2005 г. Подгумер става известен покрай филма на Андрей Паунов „Георги и пеперудите“, посветен на Дома за възрастни с умствена изостаналост в селото, неговите обитатели и директора му Георги Лулчев[4]. Филмът печели голямата награда „Сребърен вълк“ на фестивала за документално кино в Амстердам, след което е прожектиран с голям успех в избрани кина из Европа и на ред международни кинофоруми. Печели призове в Загреб, Краков, Сараево, Пловдив, Берлин, Триест.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Подгумерската църква „Вси светии“
Кметство Подгумер (вътре в двора)
Военен паметник
Партизански мемориален комплекс
Улица „Стара планина“
Пясъчна кариера – Подгумер
Подгумерският водопад
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ А.М. Чолева-Димитрова, Селищни имена от Югозападна България, Пенсофт, 2002, ISBN 978-954-642-168-5
- ↑ Подгумерски манастир „Св. Димитър“
- ↑ „Георги и пеперудите“
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||