Подгумер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Подгумер
Общи данни
Население 846 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 11,644 km²
Надм. височина 570 m, 563 m
Пощ. код 1221
Тел. код 02
МПС код С, СА, СВ
ЕКАТТЕ 57011
Администрация
Държава България
Област София
Община
   - кмет
Столична
Йорданка Фандъкова
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Подгумер
Валери Динчев
(СДС, ДСБ)
Подгумер в Общомедия

Подгумер е село в Западна България. То се намира в Столична община, област София-град.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Подгумер се намира в северната част на Софийското поле, в подножието на Стара планина. На 13 km е от центъра на гр. София.

История[редактиране | редактиране на кода]

В 5 век пр.н.е. в околностите на село Подгумер са живели тракийски племена, наречени тери и тилатеи. Историческите следи на селото се губят във времето, за да се появят отново между 11 и 13 век, когато в околностите на Софийско нахлуват племената татари, узи, кумани, печенеги, брендеи и др. И днес една от махалите в селото се нарича Татарската.

Според едно предание, първият заселник се казвал Гумер, който се установил на най-високото място в полите на планината. По-късно, тук се заселили и други хора, които се наричали „пришълци“. Така се създало името на с. Подгумер от Под и Гумер.

Най-ранното споменаване на селото е от 1420 г. като Понкумир, по-късно като Бонгумир, и Подгумир. Най-ранното споменаване на съвременното название, Подгумер, е от 1728 г. [1]

Жителите на селото са били христолюбиви люде. За това свидетелства Подгумерският манастир, в който често отсядал дякон Левски.

От 1892 г. до 1946 г. децата от селото са се учили на четмо и писмо в преустроения турски хамбар.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Край селото в края на ул. Св. Димитър" е разположен Дом за възрастни с умствена изостаналост, който се намира на територията на средновековния Подгумерски манастир „Св. Димитър“, част от Софийската Мала света гора.[2]

Други[редактиране | редактиране на кода]

През 2004 – 2005 г. Подгумер става известен покрай филма на Андрей ПауновГеорги и пеперудите“, посветен на Дома за възрастни с умствена изостаналост в селото, неговите обитатели и директора му Георги Лулчев[3]. Филмът печели голямата награда „Сребърен вълк“ на фестивала за документално кино в Амстердам, след което е прожектиран с голям успех в избрани кина из Европа и на ред международни кинофоруми. Печели призове в Загреб, Краков, Сараево, Пловдив, Берлин, Триест.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. А.М. Чолева-Димитрова, Селищни имена от Югозападна България, Пенсофт, 2002, ISBN 9789546421685
  2. Подгумерски манастир „Св. Димитър“
  3. "Георги и пеперудите"

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]