Подгумер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Подгумер
Общи данни
Население 849 души[1] (15 март 2022 г.)
73 души/km²
Землище 11,644 km²
Надм. височина 570 m, 563 m
Пощ. код 1221
Тел. код 02
МПС код С, СА, СВ
ЕКАТТЕ 57011
Администрация
Държава България
Област София
Община
   кмет
Столична
Йорданка Фандъкова
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Подгумер
Валери Динчев
(СДС, ДСБ)
Подгумер в Общомедия

Подгумер е село в Западна България. То се намира в Столична община, район Нови Искър, област София-град.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Подгумер е разположено в северната част на Софийското поле, в подножието на южен склон на Стара планина. Намира се на 13 km от центъра на гр. София. На запад, на 2 km под права линия е Гниляне, квартал на гр. Нови Искър. На юг от Подгумер, на 2 km е село Световрачене. На 1,5 km на изток се намира Войнеговци. Надморската височина на селото варира от 530 в най-ниската му точка (при входа откъм София), до 600 метра на мястото, където обръща автобусна линия 22. Вилните зони Пресвета, Целините и Къпина са разположени на 680 м.н.в., в.з. Хумни дол, която е непосредствено до Подгумер в посока запад, е на 580 м., а в.з. Старата кория е на 750. С разположението си на южен склон, близостта до София и тихия район, Подгумер се превърна в привлекателно място за строителство на нови къщи в последните години.

История[редактиране | редактиране на кода]

В 5 век пр.н.е. в околностите на село Подгумер са живели тракийски племена, наречени тери и тилатеи. Историческите следи на селото се губят във времето, за да се появят отново между 11 и 13 век, когато в околностите на Софийско нахлуват племената татари, узи, кумани, печенеги, брендеи и др. И днес една от махалите в селото се нарича Татарската.

Според едно предание, първият заселник се казвал Гумер, който се установил на най-високото място в полите на планината. По-късно, тук се заселили и други хора, които се наричали „пришълци“. Така се създало името на с. Подгумер от Под и Гумер.

Най-ранното споменаване на селото е от 1420 г. като Понкумир, по-късно като Бонгумир, и Подгумир. Най-ранното споменаване на съвременното название, Подгумер, е от 1728 г. [2]

Жителите на селото са били христолюбиви люде. За това свидетелства Подгумерският манастир, в който често отсядал дякон Левски. За съжаление, днес манастирът тъне в разруха.

От 1892 г. до 1946 г. децата от селото са се учили на четмо и писмо в преустроения турски хамбар.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Край селото в края на ул. Св. Димитър" е разположен Дом за възрастни с умствена изостаналост, който се намира на територията на средновековния Подгумерски манастир „Св. Димитър“, част от Софийската Мала света гора.[3]

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Селото е свързано с центъра на столицата чрез редовна автобусна линия 22 от Център за градска мобилност. Тя стига директно до Метростанция „Лъвов мост“ и Централна гара София за около 45 минути, като свързва Подгумер със селата Световрачене и Кубратово и кварталите Бенковски и Орландовци. В делничен ден автобусът минава на интервал от 30 – 40 минути. Някои от курсовете на линия 22 стигат до болницата при манастира. През селото минава и автобусна линия 28, която с маршрут от с. Локорско до с. Мрамор свързва Подгумер с гр. Нови Искър и останалите села от района. До селото се стига бързо с автомобил от която и да е част на София чрез Софийския околовръстен път, чийто северен участък е ремонтиран изцяло. Автомобилният трафик в района е значително по-малък от останалите части и покрайнини на София. Подгумер е на 10 минути път с автомобил от входа на Искърското дефиле при кв. Курило и на 10 минути от Автомагистрала „Хемус“.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Подгумер има действащ футболен отбор, състезаващ се в „А“ ОФГ София – Север (4 ниво). ФК „Спартак“ Подгумер е основан 1933 година. Цветът на отбора е светлосин, играе домакинските си мачове на стадион „Спартак“ в селото. На 23.10.2015 г. се изиграва срещата между Спартак Подгумер и Локомотив София. През сезон 2015/2016 гостите от столичния квартал „Надежда“ вкарват 142 гола за 20 мача и завършват само с победи, но срещу силният отбор на „Спартак“ Подгумер железничарите печелят с минимална разлика – 3:2, и в крайна сметка се разминават с първата си загуба. До края на сезона „Спартак“ завършва на трето място (на 2 точки от бараж за влизане в Трета лига)

До голямото игрище на ФК „Спартак“ Подгумер има малко игрище с изкуствена трева, свободно за ползване от жителите и гости на селото, което е ремонтирано цялото. В сградата на пощата се провеждат групови занимания по народни танци. В местния парк, близо до центъра, има на разположение стрийт фитнес уреди – лостове, лежанка и други. В самото на Подгумер, срещу комплекса в промишлената зона на селото, има и ранчо за конна езда и атракция с понита, а в гората над селото има разчистени пътеки за планинско колоездене.

Други[редактиране | редактиране на кода]

През 2004 – 2005 г. Подгумер става известен покрай филма на Андрей Паунов „Георги и пеперудите“, посветен на Дома за възрастни с умствена изостаналост в селото, неговите обитатели и директора му Георги Лулчев[4]. Филмът печели голямата награда „Сребърен вълк“ на фестивала за документално кино в Амстердам, след което е прожектиран с голям успех в избрани кина из Европа и на ред международни кино форуми. Печели призове в Загреб, Краков, Сараево, Пловдив, Берлин, Триест.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. А.М. Чолева-Димитрова, Селищни имена от Югозападна България, Пенсофт, 2002, ISBN 978-954-642-168-5
  3. Подгумерски манастир „Св. Димитър“
  4. „Георги и пеперудите“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]