Подгумер
| Подгумер | |
|---|---|
  Подгумер  Подгумер |
|
| Общи данни | |
| Население | 846 (ГРАО, 2015-03-15)* |
| Землище | 11,644 km² |
| Надм. височина | 570 m, 563 m |
| Пощ. код | 1221 |
| Тел. код | 02 |
| МПС код | С, СА, СВ |
| ЕКАТТЕ | 57011 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | София |
|
Община - кмет |
Столична Йорданка Фандъкова (ГЕРБ) |
|
Кметство - кмет |
Подгумер Валери Динчев (СДС, ДСБ) |
| Подгумер в Общомедия | |
Подгумер е село в Западна България. То се намира в Столична община, област София-град.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Подгумер се намира в северната част на Софийското поле, в подножието на Стара планина. На 13 km е от центъра на гр. София.
История[редактиране | редактиране на кода]
В 5 век пр.н.е. в околностите на село Подгумер са живели тракийски племена, наречени тери и тилатеи. Историческите следи на селото се губят във времето, за да се появят отново между 11 и 13 век, когато в околностите на Софийско нахлуват племената татари, узи, кумани, печенеги, брендеи и др. И днес една от махалите в селото се нарича Татарската.
Според едно предание, първият заселник се казвал Гумер, който се установил на най-високото място в полите на планината. По-късно, тук се заселили и други хора, които се наричали „пришълци“. Така се създало името на с. Подгумер от Под и Гумер.
Най-ранното споменаване на селото е от 1420 г. като Понкумир, по-късно като Бонгумир, и Подгумир. Най-ранното споменаване на съвременното название, Подгумер, е от 1728 г. [1]
Жителите на селото са били христолюбиви люде. За това свидетелства Подгумерският манастир, в който често отсядал дякон Левски.
От 1892 г. до 1946 г. децата от селото са се учили на четмо и писмо в преустроения турски хамбар.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Край селото в края на ул. Св. Димитър" е разположен Дом за възрастни с умствена изостаналост, който се намира на територията на средновековния Подгумерски манастир „Св. Димитър“, част от Софийската Мала света гора.[2]
Други[редактиране | редактиране на кода]
През 2004 – 2005 г. Подгумер става известен покрай филма на Андрей Паунов „Георги и пеперудите“, посветен на Дома за възрастни с умствена изостаналост в селото, неговите обитатели и директора му Георги Лулчев[3]. Филмът печели голямата награда „Сребърен вълк“ на фестивала за документално кино в Амстердам, след което е прожектиран с голям успех в избрани кина из Европа и на ред международни кинофоруми. Печели призове в Загреб, Краков, Сараево, Пловдив, Берлин, Триест.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Подгумерската църква „Вси светии“
Кметство Подгумер (вътре в двора)
Военен паметник
Партизански мемориален комплекс
Улица „Стара планина“
Пясъчна кариера – Подгумер
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ А.М. Чолева-Димитрова, Селищни имена от Югозападна България, Пенсофт, 2002, ISBN 9789546421685
- ↑ Подгумерски манастир „Св. Димитър“
- ↑ "Георги и пеперудите"
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||