Столична община

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Столична община
Sofia City Province location map.svg
Общи данни
Област Област София
Площ 1348.9 km²
Население 1 373 335 души
Адм. център София
Брой селища 38
Сайт http://www.sofia.bg/
Управление
Кмет Йорданка Фандъкова
(ГЕРБ)
Общ. съвет 61 съветници
   ГЕРБ (30)
   РБ (11)
   БСП (7)
   Сердика (3)
   ВМРО (3)
   АТАКА (2)
   Движение 21 (2)
   ГЛАС НАРОДЕН (2)
   Зелените (1)

Столичната община е единствената община в Област София, Западна България.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Столичната община е единствената община в Област София. С площ от 1348,902 km2 е втората по големина българска община след община Сливен. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е равнинен, ниско, средно и високо планински, като територията ѝ попада в пределите на Западна Стара планина, Софийската котловина, планините Люлин, Витоша и Плана и Ихтиманска Средна гора.

Централните райони на Столична се заемат от средната, най-равна и най-ниска част на Софийската котловина (Софийското поле) с надморска височина от 550 до 650 m.

Северно и североизточно от нея в пределите на Столична община попадат южните склонове на две планини, части от Западна Стара планина. Северно от котловината, от двете страни на началото на Искърския пролом с цялата си дължина от близо 30 km се намира ниската Софийска планина. Най-високата ѝ точка връх Готен 1294,3 m се намира на 3,5 km северно от град Бухово. На около 3 km северно от град Нови Искър, в началото на Искърския пролом, на границата с община Своге, в коритото на река Искър се намира най-ниската ѝ точка – 505 m н.в. Източно от нея и североизточно от Софийската котловина се простират югозападните части на планината Мургаш. В крайния североизток на общината, където се събират границите ѝ с общините Своге, Ботевград и Елин Пелин се издига най-високият ѝ връх Мургаш 1687,0 m.

Югозападно от Софийската котловина на територията на Столична община се простират северните склонове на планината Люлин. На 2 km северозападно от село Владая, на границата с община Перник е разположен най-високият ѝ връх Дупевица 1255,8 m. На югоизток, чрез Владайската седловина Люлин се свързва с планината Витоша. На територията на общината попадат нейните северни и източни части. На границата с община Перник се извисява нейният първенец Черни връх 2280,5 m, който се явява и най-висока точка на цялата община. Югоизточно от нея дълбоката долина на Железнишка река (Ведена, ляв приток на Искър) я разделя, а високата седловина Ярема я свързва с ниската Плана планина. На територията на Столична община са разположени нейните северни и североизточни най-високи части. На 2 km северно от село Плана е разположен най-високият ѝ връх Манастирище 1338,4 m.

Източно от дълбокия Панчаревски пролом на река Искър в пределите на Столична община за разположени крайните западни и северозападни разклонения на Ихтиманска Средна гора. На юг от Софийското поле и източно и североизточно от Панчаревския пролом се простират западните части на Лозенска планина. На границата с община Елин Пелин, северозападно от село Габра се издига нейният първенец връх Попов дял 1190,2 m. Южно от нея и източно от язовир Искър са разположени най-югозападните разклонения на Вакарелска планина. На границата с община Ихтиман, на 2 km източно от язовира се намира най-високата ѝ точка – връх Острец (Сиврибаир, 1088,3 m). Югоизточно от язовира и източно от най-долното течение на река Шипочаница в пределите на общината попада крайната северозападна част на Септемврийски рид (съставна част на Ихтиманска Средна гора). Тук максималната височина от 1200, 1 m се намира в най-югоизточната точка на общината, където се събират границите на общините Самоков и Ихтиман. И накрая, в крайния юг на общината, южно от язовир Искър на нейна територия е разположена най-северната част на Шипочанския рид, който също е съставна част на Ихтиманска Средна гора. Връх Каменица могила 989,8 m е разположен на около 3 km южно от язовира, на границата с община Самоков.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Основна водна артерия в Столична община е река Искър (десен приток на Дунав), която протича през нея с част от горното и средното си течение на протежение от около 65 km. Реката навлиза в общината източно от вилната зона „Мечката“ (намира се в община Самоков) и непосредствено след това излива водите си в най-големия български язовир Искър. След като изтече от язовира се насочва на северозапад между планините Витоша и Плана на запад и Лозенска планина на изток, като формира дълбокия и живописен Панчаревски пролом (22 km). След протичането си през Панчаревското езеро реката навлиза в Софийското поле, като преминава покрай източните квартали на София, при град Нови Искър навлиза във величествения Искърски пролом и след около 3 km напуска пределите на Столична община.

На територията на общината Искър получава отляво и отдясно седем по-големи притока:

– река Шипочаница (десен приток) – влива се от юг в язовир Искър, като в пределите на общината са последните ѝ 2 km;
– река Планщица (ляв приток) – влива се на 5 km след село Долни Пасарел, като в пределите на общината са последните ѝ 5 km;
Железнишка река (Ведена, 11 km, ляв приток) – влива се на около 2 km преди село Кокаляне. Протича с цялото си течение през общината и служи за граница между планините Витоша на север-северозапад и Плана на юг-югоизток;
Витошка Бистрица (12 km, ляв приток). Протича с цялото си течение през общината, минава през селата Бистрица и Панчарево и се влива в Панчаревското езеро;
Перловска река (31 km, ляв приток). Тя извира от вилната зона на Драгалевци, пресича Околовръстното шосе, свързва новите квартали, успоредни на булевард „България“, след което пресича Южния парк. Под булевард „България“ в нея се влива Боянската река и двете излизат на открито при бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“. Точно от тук Перловската река става канал[1]. В града течението на реката е изцяло коригирано, на места подземно. Влива се в Искър на 513 m н.в., на 1,2 km североизточно от Обрадовския манастир. Площта на водосборният и басейн е 257 km², което представлява 3,0% от водосборния басейн на река Искър. Най-голям приток Владайска река (37 km, ляв);
Лесновска река (Стари Искър). Протича през общината с последните си 16 km покрай селата Долни Богров, Чепинци и Негован и квартал „Челопечене“ и северно от село Кубратово се влива отдясно в река Искър на 510 m н.в.;
– река Блато. Протича през общината с последните си 9 km покрай селата Мрамор и Мировяне и източно квартал „Кумарица“ на град Нови Искър се влива отляво в река Искър на 509 m н.в.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]

Численост Дял (в %)
Общо 1 291 591 100,00
Българи 1 136 433 87,99
Турци 6 526 0,51
Цигани 18 284 1,42
Други 9 848 0,76
Не се самоопределят 7 240 0,56
Не отговорили 113 260 8,77

Движение на населението (1934 – 2011)[редактиране | редактиране на кода]

Община Столична
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011
Население 400 705 525 710 724 603 905 287 1 076 741 1 201 719 1 190 126 1 170 842 1 291 591
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 38 населени места, включваща 4 града и 34 села с общо население от 1 291 591 жители (към 01.02.2011).[3]

Списък на административните райони и населените места в Столична община, население и площ на землищата им
Номер на район Район, Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Номер на район Район, Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
София 1 202 761 492,029 най-голямото землище в България Доброславци 1 285 19,029
1. р-н Средец 32 423 - Житен 643 5,784
2. р-н Красно село 83 552 - Кубратово 684 8,668 Куманица
3. р-н Възраждане 37 303 - Кътина 972 20,527
4. р-н Оборище 31 060 - Локорско 615 34,244
5. р-н Сердика 46 949 - Мировяне 1 477 10,304
6. р-н Подуяне 76 672 - Негован 1 576 9,330
7. р-н Слатина 66 702 - Нови Искър 14 754 52,808
8. р-н Изгрев 30 896 - Подгумер 869 11,.644
9. р-н Лозенец 53 080 - Световрачене 2 203 4,958
10. р-н Триадица 63 451 - Чепинци 2 575 17,721
11. р-н Красна поляна 58 234 - 22. р-н Кремиковци 23 641 -
12. р-н Илинден 33 236 - р-н Кремиковци 16 707 -
13. р-н Надежда 67 905 - Бухово 2 744 44,821
14. р-н Искър 63248 - Горни Богров 1 194 15,876
р-н Искър 61533 - Долни Богров 1 281 15,525
Бусманци 1715 12,708 Желява 508 44,967
15. р-н Младост 102 899 - Яна 1 207 13,074
16. р-н Студентски 71 961 - 23. р-н Панчарево 28 586 -
17. р-н Витоша 61 467 - Бистрица 4 949 52,964
р-н Витоша 56 668 - Герман 2 564 16,788
Владая 3 581 24,104 Райко Даскалово Долни Пасарел 1 272 52,345
Мърчаево 1 218 12,177 Железница 1 783 50,304
18. р-н Овча купел 54 417 18,344 Казичене 4 829 16,578 Казичане
р-н Овча купел 53 746 - Кокаляне 1 941 15,598
Мало Бучино 671 12,021 Кривина 1 418 10,739
19. р-н Люлин 114 813 - Лозен 6 312 91,597
20. р-н Връбница 47 969 - Панчарево 3 433 7,301
р-н Връбница 42 971 - Плана 85 18,414
Волуяк 3 043 18,155 24. р-н Банкя 12 136 -
Мрамор 1 955 14,362 Банкя 11 089 33,002
21. р-н Нови Искър 28 991 - Иваняне 929 13,594
Балша 726 17,456 Клисура 118 17.672
Войнеговци 612 17,714 ОБЩО 1 291 591 1348,902 няма населени места без землища

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

Административно деление на област София (столица)

Съгласно Закона за териториалното деление на Столичната община и големите градове[4] територията на общината е разделена на 24 административни района (виж списъка в шаблона най-отдолу).

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • Указ № 22/обн.17.07.1879 г. – преименува с. Бали ефенди на с. Медено село;
  • Височайши доклад № 6187/обн. 31.12.1881 г. – преименува с. Медено село на с. Княжево;
  • Указ № 82/обн. 02.02.1895 г. – заличава с. Подуяне (Подуене) и го присъединява като квартал на гр. София;
  • Указ № 157/обн. 04.03.1895 г. – преименува с. Беглер чифлик на с. Симеоново;
  • Указ № 522/обн. 18.12.1923 г. – признава н.м. Надежда (от с. Връбница) за отделно населено място – с. Надежда;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Вердикалино на с. Вердикал;
– преименува с. Чамурлии на с. Шишманово;
  • МЗ №1966/обн.16.11.1935 г. – преименува с. Орландовци на с. Райна княгиня;
  • МЗ № 919/обн. 20.06.1936 г. – преименува с. Куманица на с. Кубратово;
  • МЗ № 3057/обн. 07.09.1938 г. – възстановява старото име на с. Райна княгиня на с. Орландовци;
  • МЗ № 2915/обн. 16.01.1943 г. – признава м. Плана за с. Плана;
  • Указ № 41/обн. 07.07.1947 г. – заличава с. Погледец и го присъединява като квартал на с. Требич;
– заличава н.м. Чохаджийско предградие и я присъединява като квартал на гр. София;
  • между 1946 и 1956 г. – заличени са м. Красно село и с. Надежда и са присъединява като квартали на гр. София без административен акт;
  • Указ № 291/обн. 23.06.1950 г. – заличава с. Кациляне и го присъединява като квартал на с. Долни Богров;
  • Указ № 293/обн. 28.08.1953 г. – преименува с. Владая на с. Райко Даскалово;
  • Указ № 313/обн. 29.10.1954 г. – заличава селата Горни Пасарел, Калково и Шишманово поради изселване;
  • Указ № 356/обн. 07.12.1954 г. – заличава селата Биримирци и Обрадовци и ги присъединява като квартали на гр. София;
  • Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – обединява селата Кумарица и Славовци в едно ново населено място – с. Александър Войков;
– обединява селата Горни Лозен и Долни Лозен в едно ново населено място – с. Лозен;
  • през 1956 г. – осъвременено е името на с. Бутунец на с. Ботунец без административен акт;
– уточнено е името на с. Казичане на с. Казичене без административен акт;
– осъвременено е името на с. Михалово на с. Михайлово без административен акт;
– обединява селата Александър Войков, Гниляне и Курило в едно ново населено място – гр. Нови Искър;
  • Указ № 45/обн. 20.01.1978 г. – заличава с. Горубляне и го присъединява като квартал на гр. София;
– отделя гр. Бухово и селата Горни Богров, Желява и Яна и техните землища от Софийски окръг и ги присъединява към Окръг София-град;

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Ред на административните правомощия в Столична община

  1. Областният управител на област София (наричана също област София-град), чиято територия съвпада с тази на Столична община, се назначава пряко от Министерския съвет (а зам.-областните управители – от министър-председателя); областният управител има право да връща по законосъобразност решенията на Столичния общински съвет.[5]
  2. Столичният общински съвет (СОС) има правомощия над цялата Столична община, основна част от която е град София; общинските съветници се избират от жителите на общината по време на местни избори; СОС определя бюджетите на Столична община и на отделните софийски райони.
  3. Кметът на Столична община (вижте Кмет на София) има правомощия над цялата община; той е кмет не само на град София, а и на общо тридесет и осемте населени места в нейните граници; кметът на София се избира от жителите на Столична община по време на местни избори.
  4. Столична община се разделя на 24 района, 22 от които включват части от града. Кметът на даден софийски район има правомощия над територията на своя район, включително над селата и градовете, намиращи се на неговата територия; кметът на даден район се избира от общинските съветници (Столичният общински съвет). Този кмет има правомощията да разпределя бюджета в своя район.[6]

От чисто териториална гледна точка, между община София и област София-град няма разлика; „София-град“ е синоним за територията, покривана от тези две административни единици. „София-област“ (т.е. Софийска област) не е „област София“ (т.е. София-град). София-област често (погрешно) се нарича „София-окръг“.[7] Същевременно град София е само един от четирите града (и 34 села), намиращи се на територията на София-град. От чисто териториална гледна точка, град София покрива под 20% от общата територия на София-град.

Три населени места в Столична община на пръв поглед си нямат собствени кметове, а именно: гр. Нови Искър, гр. Банкя и с. Панчарево. Това е, защото те са административни центрове на своите едноименни райони, съответно районният кмет е пряко кмет и на съответното населено място. Гр. Бухово е единственият град в община София, чийто кмет е подчинен на районен кмет (а именно на кмета на район Кремиковци; административен център на район Кремиковци е софийският кв. Кремиковци)

Десет квартала и един жилищен комплекс в София имат допълнителна администрация [8] – подобна, но без всичките правомощия, на селските. Повечето от тези квартали са значително отдалечени от центъра на гр. София (напр. кв. Илиянци); обаче не всички подобно отдалечени квартали имат такава администрация (напр. кв. Бенковски). Такива отдалечени квартали (които много хора погрешно наричат „села“), като напр. кв. Челопечене, всъщност нямат кметове, те имат т.нар. главен специалист. Вместо кмет, с. Плана има т.нар. кметски наместник.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През територията на общината изцяло или частично преминават участъци от 6 жп линии от Железопътната мрежа на България с обща дължина 147,7 km.

През общината преминават изцяло или частично 14 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 348,0 km. Поради това, че някои от трасетата на пътищата се дублират от общата дължина от 348,0 km се изваждат дублиращите отсечки от 113,1 km и истинската дължина на Републиканската пътна мрежа на територията на Столична община е 234,9 km;

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Първа награда за арх. Павлина Вардулаки за проект „Ревитализация на река Перловска“. // Посетен на 22 юли 2013.
  2. ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
  3. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ
  4. Закон за териториалното деление на Столичната община и големите градове – на сайта lex.bg
  5. Ред на административните правомощия в София
  6. Велина Господинова, „Кмет на конци“, в. „Капитал“, 12 октомври 2007 г.
  7. От 1987 г. в България „окръзи“ няма. Територията на София-окръг от 1987 г. е същата като тази на съвременната София-област.
  8. Столични районни администрации, кметства и квартали, Sofia.bg, намерено 2008-07-14.