Самоков (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Община Самоков)
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Самоков.

Самоков (община)
Map of Samokov municipality (Sofia Province).png
Герб на Самоков (община)
Общи данни
Област Софийска област
Площ 1209.86 km²
Население 37 770 души
Адм. център Самоков
Брой селища 28
Сайт www.samokov.bg
Управление
Кмет Владимир Георгиев
(БСП)
Общ. съвет 29 съветници
   БСП (7)
   ГЕРБ (6)
   БДЦ-ВМРО (5)
   Самоковци за Самоков (4)
   ЕВРОРОМА (2)
   ОБЕДИНЕН БЛОК НА ТРУДА БЪЛГАРСКИ ЛЕЙБЪРИСТИ (2)
   РБ (2)
   ДПС (1)
Сградата на общината
Географска карта на община Самоков

Община Самоков се намира в Западна България и е една от съставните общини на Софийска област.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината се намира в южната част на Софийска област. С площта си от 1209,859 km2 е е най-голямата сред 22-те общини на областта, което съставлява 17,09% от територията на областта. Община Самоков е 4-та по площ община в България след Община Сливен, Столична община и община Добрич-селска. Границите ѝ са следните:

Геология[редактиране | редактиране на кода]

Геоложката история на Самоковската котловина преминава през няколко етапа. Вертикалните и хоризонталните движения на земната кора създават тази релефна форма в едно много далечно минало, а впоследствие екзогенните процеси я моделират и дооформят. Котловината представлява периферна наложена депресия с неоген-кватернерска възраст, потънала по система от разседи. Както върху повечето земи с подобна форма, през плиоцена тук се е плискало сладководно езеро. Оттогава и през кватернера от планината започват да се утаяват мощни алувиални и ранно-ледникови наслаги. Котловинното дъно е плоско, запълнено от флувиоглациални наслаги от изток и алувиални на запад, северозапад, където е поречието на река Палакария.

Съществуват и съвременни релефообразуващи процеси. В средата на котловината се издигат възвишения с тектонски произход. Едно от тях – възвишението Ридо, което днешните жители на града са превърнали в крайградски парк, който продължава към връх Дъбова глава (1127,2 m) – един от предпланинските склонове на Рила. Този гол сега връх някога е бил покрит с трудно проходима дъбова гора, откъдето е наследил и името си. Наблизо е връх Борич 1100 m, а от другата страна на града е Продановския рид (1027,6 m). Името му идва от съседното село Продановци.

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е равнинен, средно и високо планински.

Централната част на община Самоков се заема от Самоковската котловина. Тя е разположена между планините Рила (на юг), Верила (на югозапад), Витоша (на северозапад), Плана (на север) и Шипочански рид, част от Ихтиманска Средна гора (на изток). На север чрез Панчаревският пролом на река Искър се свързва със Софийската котловина. На запад чрез Букапреслапската седловина (1109 m) се свързва с Радомирската, на югозапад чрез Клисурската седловина (1025 m) – с Дупнишката котловина, а на югоизток чрез Боровецката седловина се свързва с Костенецко-Долнобанската котловина. Котловината има неправилна форма наподобяваща изпъкнала на югоизток дъга с дължина от 55 km и максимална ширина 10 km. Площта ѝ е около 185 km2, а средната ѝ надморска височина 950 m, което я прави една от най-високите котловини в България. Състои се от западна – Палакарийска, и източна – Искърска част. Западната част има посока изток-запад, а източната север-юг. Искърската (Източна) част се състои от Горно и Долно Самоковско поле, свързани помежду си чрез късия Калковски пролом. Долното Самоковско поле е залято от водите на язовир „Искър“.

Южно от котловината се извисяват най-високите части на Рила планина, като в пределите на община Самоков попадат участъци от четири от петте ѝ дяла. Източно от дълбоката долина на река Бели Искър се простира Източния дял. Тук се извисява най-високата точка на България и Балканския полуостров – връх Мусала 2925,4 m. Районът между долините на реките Бели Искър на изток и Леви Искър на запад се заема от северните части на Централна Рила – връх Голям Скакавец 2711 m, а между Леви Искър на изток и Черни Искър на запад и север се простират северните склонове на Северозападна Рила със своя първенец връх Мальовица 2729,3 m, разположен на границата с община Рила. Между долината на Черни Искър на юг, Самоковската котловина и Клисурската седловина на север е разположен най-ниският дял на РилаЛакатишка Рила (Доспей пленина) с връх Зекирица 1733,8 m, издигащ се на около 1 km северно от хижа „Вада“.

Между Клисурската седловина на юг, Букапреслапската седловина на север и Самоковската котловина на североизток се простира планината Верила – връх Голям Дебелец 1414,5 m, разположен на около 1 km източно от село Яребковица.

Крайния северозапад на община Самоков между Букапреслапската седловина на юг и седловината Ярема (1295 m) се заема от южните склонове на планината Витоша. Максималната ѝ височина в пределите на общината е 2195 m, намираща се на границата със Столична община и община Перник.

В северната част на община Самоков попада около 2/3 от територията на Плана планина. На запад чрез седловината Ярема тя се свързва с Витоша, на изток със стръмни склонове се спуска към дълбоката долина на река Искър и язовир „Искър“, а на юг склоновете ѝ са полегати и постепенно потъват в Самоковската котловина. Най-високата ѝ точка на територията на община Самоков е 1315,3 m, разположена на около 6 km източно от село Ковачевци.

Източният район на община Самоков, между Самоковската котловина на запад и Боровецката седловина на юг се заема от крайните югозападни, най-високи части на Ихтиманска Средна гора. Между долините на реките Искър на запад и десният му приток Шипочаница на изток, язовир „Искър“ на север и Боровецката седловина на юг, в посака север-юг е разположен Шипочанския рид с максимална височина от 1312 m, намираща се на 500 m северно от Боровецката седловина. Източно от него се простират западните и югозападните части на рида Шумнатица. Неговата най-висока точка от 1392,6 m се намира само на 1,5 km източно от най-високата точка на Шипочанския рид.

Южно от рида Шумнатица и източно от село Марица, в коритото на река Марица се намира най-ниската точка на община Самоков – 674 m н.в.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Територията на община Самоков принадлежи към двата основни водосборни басейна на България – Черноморския и Беломарския. Главният вододел на България в нейните предели следи билото на Витоша в югозападна посока, слиза до Букапреслапската седловина, преминава по цялото било на планината Верила, пресича Клисурската седловина и по билото на Лакатишка Рила (Доспей пленина) достига до най-високите части на Рила. Тук следи границата на общината с общините Сапарева баня, Дупница, Рила, Белица и Якоруда и при Маришки чал отново навлиза в пределите на община Самоков. Тук посоката му е северна, като преминава през връх Мусала, слиза до Боровецката седловина, следи западното било на рида Шумнатица и североизточно от село Ново село напуска територията на община Самоков. По този начин около 80% от площта на общината принадлежи към Черноморски водосборен басейн, а останалите около 20% – към Беломорския водосборен басейн.

Основна водна артерия на община Самоков е река Искър (десен приток на Дунав), принадлежаща към Черноморския водосборен басейн и протичаща през нея с част от горното си течение. Река Искър се образува от сливането на реките Черни Искър (лява съставяща) и Бели Искър (дясна съставяща), на 500 m северно от село Бели Искър, на 1 047 m н.в. Веднага след това навлиза в източната част на Самоковската котловина, пресича я от юг на север и преди да се влее в Искър и язовир „Искър“ напуска нейните предели. Основните ѝ притоци на територията на общината са реките: Черни Искър, Бели Искър, Мусаленска Бистрица, Палакария и Шипочаница, които с изключение на последната изцяло протичат през територията на общината.

Река Черни Искър (23 km) води началото си от Езерото на чистотата в Рила, като събира водите си от обширния циркус между Зелени връх и връх Харамията, североизточно от връх Дамга, на около 2 510 m н.в. под името Прави Искър. Тече в североизточна посока в дълбока залесена долина, преминава през малката Говедарска котловина и на 500 m северно от село Бели Искър, на 1 047 m н.в. се съединява с идващата отдясно река Бели Искър и двете реки дават началото на река Искър. Площта на водосборният и басейн е 237 km2, което представлява 2,7% от водосборния басейн на река Искър.

Река Бели Искър (28 km) изтича от Канарско езеро (на 2 270 m н.в.), северно от връх Реджепица в Централна Рила. Тече в северна посока в дълбока долина със стръмни склонове и голям наклон. На 500 m северно от село Бели Искър, на 1 047 m н.в. се съединява с идващата отляво река Черни Искър и двете реки образуват река Искър. Площта на водосборният ѝ басейн е 91 km2, което представлява 1% от водосборния басейн на река Искър. Водите ѝ се използват за производство на електроенергия – язовир „Бели Искър“ (ВЕЦ „Бели Искър“) и водоснабдяване.

Река Мусаленска Бистрица (19 km) изтича от най-високото (Ледено езеро) от Мусаленските езера, на 2 709 m н.в., северно от връх Мусала. До курорта „Боровец“ протича в дълбока залесена долина с много голям наклон. Влива се отдясно в река Искър, на 964 m н.в. в югозападната част на град Самоков. Площта на водосборният ѝ басейн е 57 km2, което представлява 0,6% от общия водосборен басейн на река Искър.

Река Палакария (39 km) извира от южното подножие на връх Купена във Витоша, на 2 015 m н.в. Тече в южна посока, а след село Ярлово на югоизток и протича в широка долина (Палакарията) между планините Плана на североизток и Верила на югозапад. При село Белчин завива на изток, преминава през Самоковската котловина, при село Райово се насочва на североизток, а след село Широки дол на север и се влива отляво в река Искър на 827 m н.в. в близост до вилната зона „Мечката“. Площта на водосборният ѝ басейн е 402 km2, което представлява 4,7% от водосборния басейн на река Искър.

Река Шипочаница (28 km) извира от местността „Църковното“ на около 2 km северно от курорта „Боровец“. Тече на север в тясна, дълбока и залесена долина между планинските ридове Шипочан на запад и Шумнатица на изток. Влива се в най-южната част на язовир „Искър“ на 810 m н.в. на 2 km северно от село Ново село. Площта на водосборният ѝ басейн е 120 km2, което представлява 1,5% от водосборния басейн на река Искър.

Останалите 20% от територията на община Самоков принадлежат към Беломорски водосборен басейн и се отводняват от най-горното течение на река Марица. Тя води началото си от двете Маричините езера, разположени в дълбок циркус на 2 378 m н.в., между върховете Манчо на югоизток, Маришки чал на юг и Близнаците на запад в Рила|Източна Рила]]. Надолу от езерата Марица протича с много голям наклон – над 300‰, в ледникова долина с широко дъно, като преодолява неравностите на терена с редица бързеи и водопади. След вливането в нея на река Права Марица реката тече в почти права, северна посока до навлизането ѝ в теснината между върховете Червената скала на изток и Черната скала на запад. В този участък надлъжният ѝ наклон е вече около 100‰. От кота 1400 m н.в. долината ѝ приема съвършено друга форма. Същата на места се стеснява значително, като от склоновете ѝ са надвиснали скални откоси, които ѝ придават характер на пролом. От кота 1000 m н.в. реката навлиза в местността Маришко присое, което представлява едно късо долинно уширение. Над село Радуил долината има пак характер на пролом, но участъкът е къс (между 900 и 800 m н.в.). До тук склоновете на долината са стръмни, като наклонът им надминава 70‰. Същите са изцяло залесени със смърчови и елхови гори. Надлъжният наклон на коритото е 67,5‰. На 1,5 km източно от село Марица река Марица навлиза в Костенецко-Долнобанската котловина и напуска пределите на община Самоков.

Основен приток на река Марица на територията на община Самоков е река Ибър (19 km). Тя се образува от сливането на реките Малък Ибър (лява съставяща) и Голям Ибър (дясна съставяща) на 42°13′05″ с. ш. 23°41′40″ и. д. / 42.218056° с. ш. 23.694444° и. д., на 1 678 m н.в. За начало се приема дясната съставяща Голям Ибър, която води началото си от 2 180 m н.в., северозападно от връх Ортачал (2 434 m). По цялото си протежение (с изключение на най-горното течение) протича на север в дълбока и гориста долина. Влива се отдясно в река Марица, на 867 m н.в., в югозападната част на село Радуил.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на Самоковската котловина е типично умереноконтинентален с планинско влияние. Средна годишна температура 7,3°С, средна януарска -3,4°С, средна юлска 17,3°С. Средна годишна валежна сума 653 мм.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Движение на населението (1934 – 2011)[редактиране | редактиране на кода]

Община Самоков
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011
Население 43146 48344 49869 47805 49405 47753 45951 42313 38089
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Урбанизация[редактиране | редактиране на кода]

  • Градско население
  • 1934 г. – 11035 жители 25.5%
  • 1946 г. – 13218 жители 27.3%
  • 1956 г. – 16748 жители 33.6%
  • 1975 г. – 25756 жители 52.1%
  • 1987 г. – 27678 жители
  • 1988 г. – 28217 жители
  • 1992 г. – 28608 жители 62.2%
  • 2008 г. – 28069 жители
  • 2009 г. – 28040 жители 70.6%
  • 2010 г. – 27959 жители 70.7%
  • Селско население
  • 1934 г. – 32111 жители
  • 1946 г. – 35126 жители
  • 1956 г. – 33121 жители
  • 1975 г. – 23649 жители
  • 1992 г. – 17343 жители
  • 2001 г. – 14767 жители
  • 2009 г. – 11981 жители
  • 2010 г. – 11588 жители

Демографски процеси[редактиране | редактиране на кода]

До средата на 20 век населението не прекъснато расте. В периода 1957 – 1975 то се колебае, а след това намалява. От своя пик селското население е намаляло близо 3 пъти, а градското е относително стабилно. Характерно е застаряване на населението особено е селата. Град Самоков има голям трудов потенциал 61% или около 17 000 човека, пенсионерите и хората в под-трудоспособната възраст са горе-долу равни. В общината са по-малко. В селата пенсионерите надхвърлят населението в трудоспособната възраст. Най-зле са Шипочане, Рельово, Поповяне, Горни Окол и Долни Окол.

Естествен прираст[редактиране | редактиране на кода]

През 2003 г. са се родили 345 и са умрели 720 души. Най-висока е смъртността при селското население. Детската смъртност е 14.5% при 13.5% за областта и 12.3% за страната. През 2009 са се родили 399, а умрели 622.

Демография на населението
Година Раждаемост Смъртност Естествен прираст
2009 10‰ 15.5‰ -5.5‰
2003 8.5‰ 17.6‰ -9.1‰

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 38 089 100,00
Българи 29 835 78,33
Турци 70 0,18
Цигани 5 153 13,53
Други 243 0,64
Не се самоопределят 965 2,53
Не отговорили 1 823 4,79

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 28 населени места с общо население от 38 089 жители (към 01.02.2011).[2]

Списък на населените места в община Самоков, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Алино 271 48,571 Маджаре 301 6,309
Бели Искър 639 89,382 Бел Искър Мала църква 468 51,413 Сръбско село
Белчин 368 35,147 Марица 705 18,657 Махала
Белчински бани 20 - в з-щето на с. Белчин Ново село 100 18,170
Говедарци 1340 124,474 Поповяне 265 45,623
Горни Окол 197 125,672 Продановци 517 20,666
Гуцал 141 31,930 Радуил 1115 76,743
Долни Окол 144 23,111 Райово 762 38,901
Доспей 613 31,896 Рельово 298 40,566
Драгушиново 672 15,333 Самоков 26589 128,982
Злокучене 286 16,226 Злокучане Шипочане 150 29,096
Клисура 208 30,192 Широки дол 991 27,623
Ковачевци 516 63,900 Яребковица 3 - в з-щето на с. Ковачевци
Лисец - - в з-щето на с. Ярлово Ярлово 410 71,276
ОБЩО 38089 1209,859 3 населени места са без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • Указ № 44/обн. 11.02.1887 г. – преименува с. Сръбско село на с. Мала църква;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Махала на с. Марица;
– преименува с. Чамурлии на с. Шишманово;
  • през 1965 г. – уточнено е името на с. Бел Искър на с. Бели Искър без административен акт;
  • Указ № 881/обн. 30.11.1965 г. – заличава с. Доспей махала (Доспей махла) и го присъединява като квартал на с. Говедарци;
  • Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – уточнява името на с. Злокучане на с. Злокучене;
  • Указ № 11/обн. 13.01.1967 г. – признава н.м. Белчински бани за отделно населено място – с. Белчински бани;
  • На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села;
  • Указ № 245/обн. 26.06.1997 г. – отделя гр. Долна баня и неговото землище от община Самоков и създава община Долна баня с административен център гр. Долна Баня.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Награди за Община Самоков[редактиране | редактиране на кода]

  • Победител в категория "Туризъм, култура, фестивали и традиции", раздел "средни общини", в онлайн конкурса "Кмет на годината, 2017". Приз за кмета д-р Владимир Георгиев за развитието на общината като атрактивна туристическа дестинация с множество инициативи в различни посоки.

Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

Община Самоков има благоприятно разположение спрямо два от Общоевропейските транспортни коридори, минаващи през страната. Това в известна степен компенсира липсата на пряко обслужване на път от висок клас Територията на общината се обслужва единствено от автомобилен транспорт. Дължината на пътната мрежа е 236,6 km, като малко повече от половината пътища са от II и III клас (156,1 km).

През общината преминават изцяло или частично 8 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 156.1 km:

Подобряването на техническите параметри и поддържане на добро експлоатационно състояние на основните „довеждащи“ пътища от София и от Дупница е задължително условие за бъдещото развитие на общината и курортно туристическите локализации. Изграденият обходен път на Самоков допринесе за изнасянето на транзитното движение. Необходим е също ремонт и реконструкция на съществуващите местни пътища, както и изграждане на нови обслужващи пътни отсечки, свързани с конкретното развитие на курортно туристическите локализации. Целта на общинското ръководство е реализиране изграждането на магистрала южен обход на град София, с който ще се осъществи връзката между магистрали „Тракия“, „Хемус“ и „Струма“.

В строителната програма на общината за 2006 г. са заделени значителни средства за ремонт на пътната мрежа на общината, включително и за ремонт на улици, обществени сгради и училищни такива.

Всички населени места в общината, с изключение на Яребковица и Лисец, са сравнително добре водоснабдени, като само около 10% от населението е с режим на водоподаване. Водоснабдяването на град Самоков е осигурено от надеждни водоизточници с достатъчен капацитет за задоволяване на водопотреблението. Необходимо е доизграждане на резервоари за питейна вода. Около 50% от вътрешните водопроводни мрежи в населените места са амортизирани и е необходима тяхната подмяна, както и доразвитие на мрежите с оглед изграждане на новите туристически ядра.

Град Самоков има изградена канализационна система с довеждащи колектори до пречиствателна станция за отпадни води, както и в курорта Боровец. Селата Говедарци и Радуил са канализирани около 90%. В останалите населени места има частична канализация. Пречиствателната станция за отпадни води на Самоков работи като двустъпална, проектирано е стъпало за допречистване, но строителството още не е завършено. Канализацията в Боровец е силно амортизирана, изградените канализационни колектори към пречиствателната станция за отпадни води в местността „Яйцето“са компрометирани. Тече процедура за канализационна система „Битови, повърхностни и отпадни води-курорт Боровец“, за което има строително разрешение..

Електропреносната и разпределителната мрежа е добре развита и е в добро състояние. Одобрен е за изграждане алтернативен провод високо напрежение „Марек“ – 110 kW, който ще реши всички възникващи допълнителни нужди, породени от изграждането и реализацията на курортно-туристически локализации-Самоков-Боровец-Бели Искър, „Искровете“ и „Радуил“.

Бъдещото развитие на общината и на курортно-туристическите локализации може напълно да разчита на газоснабдяване на новите обекти. Капацитетът на изградената газопроводна система дава възможност за подаване до 10 м3/час, при положение че налягането се увеличи на 12 бара. Предимствата на природния газ като екологично чист и икономичен енергоносител са безспорни и наличието на вече изградена газоснабдителна система в град Самоков и курорта Боровец, са изключително добра възможност за бъдещото енергозахранване.

Селищната телефонна мрежа в община Самоков е добре изградена. Достигнатата телефонна плътност 34,7 телефонни поста на 100 души е малко по-ниска от средната за страната /37,2/, но е осигурено добро задоволяване на потребностите от телефонни услуги на населението и бизнеса в град Самоков и в курорта Боровец. Предстои модернизация на телефонните съобщения в общината чрез разширяване на автоматичните централи и на селищните телефонни мрежи.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Близостта на община Самоков до столицата, традициите в търговско-занаятчийските услуги и индустриалното производство, международният курортно-туристически комплекс Боровец, туристически комплекс „Мальовица“ и балнеолечебен център „Белчин бани“ се явяват отличен потенциал за устойчиво икономическо развитие на региона.

Към януари 2001 г. в община Самоков са регистрирани 3136 фирми, като 99,75% от тях са малки и средни. Броят на големите фирми с над 100 заети лица намалява от 19 през 1997 г. до 7 през 2004 г. Средните фирми с персонал от 50 до 100 човека са 13 на брой и са резултат от свиване на дейността на големи фирми. Въпреки малкия им брой големите и средни фирми имат значителен дял в заетостта и създавания брутен вътрешен продукт в общината.

Двата основни сектора на местната икономика са промишленост и хотелиерство (включително обществено хранене). Преработващата промишленост създава основния дял от брутния вътрешен продукт на община та, като водещите сектори са текстил, металообработване, дървообработване, производство на оборудване.

На второ място е туристическият сектор – хотелиерство и обществено хранене. В този сектор функционират 11,9% от всички фирми в общината, като този дял е по-висок в сравнение с повечето общини в страната. Туризмът е на второ място по брой на активните фирми след търговията. В резултат на това се наблюдава растеж в дела на услугите (до 44,4%) в икономиката на общината.

Селско и горско стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Селско стопанство[редактиране | редактиране на кода]

В Община Самоков земеделската земя е 512.7 km2, а обработваема е около 40% от нея.

През последното десетилетие настъпи значителна промяна в структурата на земеделието. Значително се намалиха добивите и обхвата на обработваемата земя. Картофите и пшеницата са основните култури, отглеждани в общината.

Производството на картофи формира около 50% от общата продукция, като засятите площи през 2000 г. са били 1300 ха. В сравнение с 1990 г., размерът на засетите площи с картофи е намалял с около 40%, но средните добиви са се увеличили с 20%.

В животновъдството също се наблюдава значителен спад през последните 10 години. Броят на едрия рогат добитък намалява повече от 2.5 пъти. Спадът в овцевъдството е още по-голям – от 55000 броя през 1990 г. на 14000 през 2000 година.

В общината има 202 регистрирани земеделски производители и 80 фирми със селскостопанска дейност. Броят на земеделските производители реално е по-голям, тъй като значителна част от тях не са регистрирани (около 60%). Около 25% от тях обработват по-малко от 1 ха земя, 58% – от 1 до 10 ха, а останалите са по-големи и едри селскостопански производители.

Във всички дребни и в 90% от малките и средни земеделски стопанства работят само членовете на семействата (2 – 3 човека). В стопанствата, обработващи до 10 ха са заети средно по 4 човека, а в големите, обработващи от 10 до 100 ха, по 7 – 8 човека.

Около 70% от земеделските производители разполагат със земеделска техника, но близо половината от нея е остаряла и неефективна. Една трета използват животинска сила в селското стопанство.

Близо половината от земеделските производители продават своята продукция на случайни прекупвачи, а останалите на пазарите на едро, дребно и преработватели.

Горско стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Горският фонд в община Самоков е на площ от 53 323 ха, върху територията на две държавни лесничейства – ДЛ – Самоков, с площ 34 631 ха и ДЛ – Боровец, с площ 18 692 ха.

Залесената площ е 94% от общия горски фонд, 3,2% е незалесена дървопроизводителна и 2,8% нелесопригодна площ. Средно годишно се залесяват около 400 дка. Дървестния ресурс, изразен като запас на горите, възлиза на над 11 000 000 m3., а средно годишното ползване – 112 815 m3, от което 78% строителна дървесина, предимно иглолистна и 22% дърва за огрев. От 2003 г. Функционира и Общинско лесничейство, което стопанисва 18 000 ха на територията на двете лесничейства. В общинската гора „Чамкория“, сега Боровец, още от 1924 г. е обособено първото в страната изборно стопанство. В резултат на изборното стопанисване, сега Общинско лесничейство – Самоков разполага с уникални разновъзрастни иглолистни гори в курорта Боровец.

В региона на общината има създадени три горски разсадника за производство на фиданки от горско дървесни и храстови видове. В разсадника на Общинско лесничейство се произвеждат фиданки, освен от основните дървесни видове, така също и декоративни и горско плодни видове. Върху площ от 22 дка е създадена плантация от висока американска боровинка и арония.

Около 25 000 ха горски фонд в региона на общината е предоставен на Национален парк „Рила”, който се стопанисва при специален статут.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Благоприятното географско положение, разнообразният планински релеф, специфичните биоклиматични условия, наличието на изобилие от водни ресурси са само част от условията, определящи туризма и горското стопанство като основни приоритети за развитието на община Самоков. Богатото културно и историческо наследство, паметниците на културата, Националният парк „Рила“, най-големият природен резерват в България – Централният Рилски резерват допълват многообразието от предпоставки за развитие на туристическия сектор.

Боровец е основният туристически център в община Самоков с международно значение, който предлага възможности за практикуване на всички видове зимни спортове, съчетани с високо качество на обслужване, модерни съоръжения и оборудване. В курорта има 26 хотела, вилни селища и вили с категория от 2 до 5 звезди, които разполагат с 4200 легла. Активната заетост за курорта е сезонна, средно 5 месеца, като зимният сезон има водещо значение поради специализацията на туристическия продукт.

Голям потенциал за развитие крият и другите курортни зони в община Самоков – комплекс Мальовица, района на с. Говедарци, с. Мала Църква, с. Бели Искър, които в плановете и програмата за развитие на общината ще прераснат в курортно-туристическа локализация с международно значение „Самоков-Боровец-Бели Искър“. Предлагане на туристически услуги се засилва и в общинския център Самоков, където има 6 частни хотела (две и три звезди) с капацитет от 120 легла и един мотел-ресторант. Целта ще бъде разнообразяване и разширяване на туристическия продукт за постигане на целогодишна активност и заетост и оползотворяване на неповторимите възможности за развитие на широк спектър от спортни дейности, природолечебна и биопрофилактика.

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]