Етрополе (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Община Етрополе)
Направо към: навигация, търсене
Етрополе (община)
Map of Etropole municipality (Sofia Province).png
Общи данни
Област Софийска област
Площ 371,72 km²
Население души
Адм. център Етрополе
Брой селища 10
Управление
Общ. съвет 17 съветници
   Етрополе (8)
   БСП (6)
   ГЕРБ (3)
Географска карта на община Етрополе

Община Етрополе се намира в Западна България и е една от съставните общини на Софийска област.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в североизточната част на Софийска област. С площта си от 371,716 km2 заема 7-мо място сред 22-те общините на областта, което съставлява 5,25% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е ниско, средно планински и високо планински, като територията ѝ попада в пределите на Западна и Средна Стара планина, Западния и Средния Предбалкан. Условната граница между Предбалкана и Стара планина в пределите на общината преминава през седловината свързваща рида Лакавица на север с планината Било на юг, слиза в Етрополската котловина, минава през село Рибарица и седловината при село Ямна и по долината на Свинска река слиза до река Черни Вит при село Дивчовото, община Тетевен.

Северно от тази условна линия в пределите на общината попадат участъци от два планински рида, части от Предбалкана. На запад от долината на река Малки Искър се простират крайните източни части на рида Лакавица (съставна част на Западния Предбалкан). Неговата най-висока точка връх Острома 1026,8 m се намира на границата с община Правец. Между долината на река Малки Искър на запад и долината на река Черни Вит в пределите на община Етрополе попадат южните, най-високи части на планината Лисец (съставна част на Средния Предбалкан). Най-високата му точка връх Чертиград 1283,6 m се издига северно от седловината при село Ямна.

Най-ниската точка на община Етрополе се намира северно от село Малки Искър, на границата с община Правец в коритото на река Малки Искър – 372 m н.в.

Южно от по-горе посочена условна линия се издига старопланинската верига. Западно от долината на река Малки Искър се простират хребетите на две планини, съставни части на Западна Стара планина. Районът северозападно от Етрополската котловина, до границата с община Правец се заема от южните склонове на планината Било. Нейният най-висок връх Маняков камък 1439,2 m се намира на границата с община Ботевград. В югозападните предели на община Етрополе, западно от долината на река Малки Искър и Златишкия проход се простират северните разклонения на Етрополска планина (част от Западна Стара планина). Нейният най-висок връх Мара Гидия 1789,8 m се издига на границата с община Мирково. Югоизточните предели на общината, източно от Златишкия проход се заемат от северозападните части на Златишко-Тетевенска планина (част от Средна Стара планина). В нея, на границата с община Златица се издига връх Свещиплаз 1888,3 m, най-високата точка на община Етрополе.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Водопадът Варовитец

Основна водна артерия на община Етрополе е река Малки Искър, десен, най-голям приток на река Искър, която протича през нея с горното си течение. Тя извира на 300 m северозападно от връх Мургана в Етрополска планина, на 1 573 m н.в. под името Равна река. До град Етрополе тече в северозападна посока в дълбока залесена долина. В южната част на града завива на североизток, преминава през малката Етрополска котловина и след село Лъга образува пролом. При село Малки Искър завива на северозапад и напуска пределите на общината. Нейни основни притоци на територията на община Етрополе са реките: Суха река (ляв, влива се в южната част на град Етрополе), Гнойница (десен), Менташовец, Стара река (Лопянска река, десен, влива се при с. Малки Искър) и Брусенска река (десен, влива се при с. Малки Искър)

На територията на общината се намира язовир Етрополе – 105 000 m3.

Подземните води в общината се определят като хидрокарбонатно-калциеви, а около рудникЕлаците“ – сулфатно-натриеви и хлоридно-натриеви.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

За районът, в който е разположена община Етрополе, е характерен умереноконтиненталният климат с прохладно лято и студена зима, която продължава 4 – 5 месеца. Средната годишна температура е 13 – 15°С. Средногодишните валежи са 600 – 650 мм, с максимум през юни и минимум през февруари. Средногодишният брой на дните със снежна покривка е 20 – 50. Средният брой на засушаване с продължителност над 10 дни за зимата е 11 – 15, за пролетта – 11 – 15, за лятото – до 15, за есента – до 18 дни. Преобладаващи ветрове са северозападните. Средната месечна и годишна скорост на вятъра е 1,6 м/сек.

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Горските площи заемат 252 000 дка от общинския поземлен фонд със средна лесистост за общината е 59,2%. Преобладават иглолистни и естествени широколистни гори. В тях растат бук, дъб, бял бор и черен бор, обикновен смърч, благун, цер, габър, явор, кестен, веймутов бор, брекина, елша, ива, червен дъб и зимен дъб, орех, шестил, бяла мура.

В етрополските гори могат да се срещнат благороден елен, сърна, дива свиня, горска полевка, катерица, мечка, вълк, чакал, лисица, дива котка, невестулка и др. Птиците са представени от фазан, яребица, глухар, пернатонога кукумявка, трипръст кълвач, сокерица, лещарка, гривяк, гургулица, сива овесарка, керкенез, чинка, голям синигер. Защитени видове са скалният орел, малък креслив орел, ястребът, белошипата и черношипата ветрушка. От земноводните и влечугите се срещат жълтокоремна бумка, голяма водна жаба, гръцка костенурка, смок стрелец, пепелянка. Във вировете на Малки Искър, Стара река, Мелна и Свинска река се срещат черна мряна, пъстърва, речен кефал и скобар.

Защитени обекти[редактиране | редактиране на кода]

Защитените гори и територии са общо 1432.8 ха – 1009.6 ха залесена и 432.2 ха незалесена площ:

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 12 047 100,00
Българи 11 285 93,67
Турци 11 0,09
Цигани 199 1,65
Други 29 0,24
Не се самоопределят 55 0,46
Не отговорили 468 3,88

Движение на населението (1934 – 2011)[редактиране | редактиране на кода]

Община Етрополе
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011
Население 9417 10509 11768 13757 14262 15180 15178 13733 12047
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 10 населени места с общо население от 12 047 жители (към 01.02.2011).[2]

Списък на населените места в община Етрополе, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Бойковец 127 50,334 Равна Лъга 194 15,626
Брусен 181 73,278 Малки Искър 319 - Брусенски ханове, в з-щето на с. Брусен
Горунака 36 - в з-щето на гр. Етрополе Оселна 23 - в з-щето на с. Брусен
Етрополе 10292 119,135 Рибарица 226 20,260 Под манастира
Лопян 448 40,209 Ямна 201 52,874
ОБЩО 12047 371,716 3 населени места са без землища

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • през 1894 – 1895 г. – преименувани са к. Под манастира на к. Рибарица от населението без административен акт;
  • Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава к. Вранщица и ги присъединява като квартал на гр. Етрополе;
– признава к. Лъга за с. Лъга;
– признава к. Равна за с. Равна;
– признава н.м. Ямна за с. Ямна;
  • Указ № 50/обн. 09.02.1960 г. – преименува с. Равна на с. Бойковец;
  • Указ № 902/обн. 31.12.1963 г. – обединява м. Хановете, н.м. Лопянски ханове (от с. Лопян) и н.м. Лъга (от с. Брусен) в едно ново населено място – с. Брусенски ханове;
  • Указ № 502/обн. 08.10.1971 г. – преименува с. Брусенски ханове на с. Малки Искър;
  • Указ № 970/обн. 04.04.1986 г. – признава к. Рибарица за с. Рибарица;
  • На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 57,5 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]