Трипръст кълвач

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
трипръст кълвач
Picoides tridactylus NAUMANN.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен
Червена книга на България
Status iucn3.1 EN bg.svg
Застрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Piciformes Кълвачоподобни
семейство: Picidae Кълвачови
род: Picoides Обикновени кълвачи
вид: P. tridactylus Трипръст кълвач
Научно наименование
Уикивидове Picoides tridactylus
Linnaeus, 1758
Разпространение
Picoides tridactylus new distr..png
трипръст кълвач в Общомедия

Трипръстият кълвач (Picoides tridactylus) е птица от семейство Кълвачови. Среща се и в България.

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Тялото е с дължината 22 см, а размахът на крилата - 34 см. Има възрастов и полов  диморфизъм. Крилата и гърбът на мъжкия са черно-бели. Отдолу е бял с малки кафеникави петна, има бяло гърло, главата е черна с жълто чело и теме, има две бели препаски. При женската главата е с бял цвят. Младите приличат на мъжките, жълтото е по-малко и по-изпъстрено.[2]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Предпочитани местообитания са старите планински иглолистни гори.[2]

Храни се с насекоми. Бели кората на мъртвите смърчове в търсене на ларвите на смърчовия корояд (Ips typographus). Плашлив вид. Обаждането му звучи по-меко ("кик") от това при големия пъстър кълвач (Picoides major) ("бик"). Просенето за храна при младите индивиди звучи като насекомо.[3]

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

Според Българска Фондация „Биоразнообразие” видът практически е изчезнал като гнездящ в над 90 % от потенциалните подходящи местообитания в Западните Родопи, Пирин и Рила. Мерки за защита, за които призовават от фондацията включват:

- определяне на 10 % вековни гори във фаза на старост, които да бъдат опазвани в "Натура 2000" без никакви сечи;

- в останалите 90 % от "Натура 2000" да се преустанови изсичането на дървета с дупки на кълвачи, както и да се позволи в гората да има не по-малко от 10 % мъртва дървесина;

- да бъде обявена защитена зона "Рила буфер", за да се защитят просторни местообитания на трипръстия кълвач в Рила;

- да не бъде увеличаван дърводобивът под формата на санитарни сечи в националните паркове Пирин и Рила и природен парк Рилски манастир.  В момента, неповлияни от санитарни сечи, са само горите в националните паркове и резервати, както и някои стопански гори, до които още няма направени пътища за дърводобив.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Червена книга на Република България. Трипръст кълвач. Посетен на 10 март 2012
  2. а б http://www.birdsinbulgaria.org/, посетен на 21.04.2017
  3. Svensson, Lars; Mullarney, Killian; Zetterström, Dan БДЗП Полеви определител на птиците на Европа, Северна Африка и Близкия изток, София: БДЗП, 2013. Print.
  4. www.dnevnik.bg, посетен на 21.04.2017