Шестил
Направо към навигацията
Направо към търсенето
Шестил | ||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||
![]() Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 г. | ||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||
Шестил в Общомедия | ||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Шестилът[2] или още млечен явор (Acer platanoides) е дърво от семейство Sapindaceae високо до 30 m. Пъпките са червенокафяви, в основата често зеленикави. Листата са дълги до 18 cm и длановидно нарязани с по 5 до 7 дяла, които завършват с осилче. Цветовете се появяват преди разлистване на растението. Плодовете са симетрични крилатки под тъп ъгъл една спрямо друга, а семената са плоски. Дървото се среща поединично в долния и среден планински пояс до 1500 метра надморска височина.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Acer platanoides (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 8 април 2021 г. (на английски)
- ↑ Цавков, Евгени, Д. Димова. Дърветата и храстите в природен парк Витоша. София, Дирекция на Природен парк Витоша, 2001. с. страница 37. Архив на оригинала от 2009-07-25 в Wayback Machine.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Делков, Недялко. Дендрология. София, Земиздат, 1988. с. 336.
- Петков, Валентин. Медоносните растения и пчелната паша в България. София, изд. „Захари Стоянов“, Унив. изд. „Св Климент Охридски“, 2006. с. 344.