Златишко-Тетевенска планина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Златишко-Тетевенска планина
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.753° с. ш. 24.404° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение България
Софийска област
Област Ловеч
Част от Стара планина
Най-висок връх Вежен
Надм. височина 2198,1 m

Златишко-Тетевенска планина е планина в най-западната част Средна Стара планина, в Софийска област и областите Ловеч и Пловдив, между Златишкия и Рибаришкия проходи. По северното ѝ подножие преминава условната граница между Средния Предбалкан и Средна Стара планина.

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Златишко-Тетевенска планина се издига в най-западната част на Средна Стара планина с посока изток-запад, с дължина 36 км и максимална ширина 10-12 км. На запад долината на река Малки Искър и Златишкия проход (1385 м) я отделят от Етрополска планина на Западна Стара планина, а на изток Рибаришкия проход (1570 м) — от Троянска планина. На север чрез седловината Превлаката (1098 м н.в.) и седловината при село Ямна (880 м н.в.) се свързва с планинските ридове Лисец и Лествица, части на Средния Предбалкан. На юг се спуска стръмно към Златишко-Пирдопската котловина и най-западната част на Карловската котловина, а чрез планински праг Козница, разположен между двете котловини се свързва със Същинска Средна гора.

Южните ѝ склонове обърнати към Златишко-Пирдопската и Карловската котловина са стръмни, фацетирани и дълбоко разчленени от десните притоци на река Тополница: Златишка река, Пирдопска река, Манджарица и Дълбочица и река Стряма с нейните най-горни притоци. Южното ѝ подножие е запълнено с големи наносни конуси. Северният склон при билото е скалист със сипеи, срутища и блокажи, а след това на север е дълбоко разчеленен от реките Бели Вит, Черни Вит и Стара река (десен приток на Малки Искър) и техните начални притоци.

Върхове[редактиране | редактиране на кода]

Билото на планината е остро, разположено на 1800-2100 м н.в. при върховете и 1600-1700 м н.в. при седловините.

Име Кота (m)
Вежен 2198,1 м
Тетевенска Баба 2070,3
Булувания 2042,5
Картала 2031,2
Паскал 2029
Косица 2000,5
Свищи плаз 1888,3
Юмрука 1818,2

Геоложки строеж[редактиране | редактиране на кода]

Планината е образувана върху Централнобалканската антиклинала и Ботеввръшкия навлак. Билото и южните склонове са изградени от гранити и палеозойски кристалинни скали, а ниските крайни северни чести — от триаски и юрски варовици, пясъчници и мергели.

Климат и води[редактиране | редактиране на кода]

Почви[редактиране | редактиране на кода]

Почвите са кафяви горски, лесивирани, планинско-ливадни и рендзини.

Флора[редактиране | редактиране на кода]

Билото е заето от високопланинска тревна и храстова растителност. Северните склонове са обрасли с бук, а над 1500 м — от смърчово-елови гори. Южните склонове в по-голямата си част са обезлесени, силно еродирани с редки габъро-горунови гори. По долините, тук-таме са запазени гори от бук. В миналото по южните склонове са проведени залесителни мероприятия.

Фауна[редактиране | редактиране на кода]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

По южното подножие на планината са разположени градовете Златица, Пирдоп и Клисура и селата Антон и Розино, а по северното — селата Рибарица (в Софийска област), Ямна, Дивчовото и Рибарица (в Област Ловеч).

Защитени територии[редактиране | редактиране на кода]

Златишко-Тетевенска планина попада в границите на Национален парк „Централен Балкан“, в който се намират биосферните резервати „Боатин“ и „Царичина“.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Хижи[редактиране | редактиране на кода]

В Златишко-Тетевенска планина се намират следните хижи:

Име Надморска
Височина (m)
Действаща Места Ток Вода
Бенковски 1540 Да 60 Да Да
Вежен 1650 Да 120 Да Да
Момина поляна 1640 Да 80 Да Да
Паскал 1345 Да 60 Да Да
Свищиплаз 1480 Да 55 Не Не
Планински извори 1850 Не 50 Не Не

Пътища[редактиране | редактиране на кода]

По цялото ѝ южно подножие, от град Златица до село Розино, на протежение от 38,6 км преминава участък от първокласен път № 6 от Държавната пътна мрежа ГКПП "Гюешево" — СофияКарловоБургас, а успоредно на него и участък от трасето на Подбалканската жп линия СофияКарловоБургас.

В най-западната част на планината, през Златишкия проход, от Етрополе до Златица, на протежение от 25 км преминава участък от второкласен път № 37 от Държавната пътна мрежа ЯбланицаПанагюрищеПазарджикПещераДоспатБарутин.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]