Лисец (Предбалкан)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за плански рид в Предбалкана. За други значения вижте Лисец.

Лисец (Предбалкан)
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.856° с. ш. 24.139° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение България (Софийска област, Област Ловеч)
Част от Предбалкан
Най-висок връх Черти град
Надм. височина 1283,6 m

Лисец е планински рид в Западния Предбалкан, Софийска област и Ловеч, вододел между реките Малки Искър и Вит, най-високата част на Западния Предбалкан.[1]

Планинския рид Лисец се издига във вътрешната структурна ивица на Западния Предбалкан, като се простира от север на юг на протежение от 20 км между долините на реките Малки Искър и Вит, а ширината му от запад на изток е около 10 км. На изток склоновете на рида се спускат стръмно, а на много места и отвесно към река Вит и лявата я съставяща река Черни Вит. На запад склоновете са полегати и достигат до долините на реките Малки Искър и десният ѝ приток Стара река (Лопянска река). На юг се ограничава от левия приток на Черни Вит Свинска река и река Ямна (десен приток на Стара река), като при село Ямна чрез седловина висока 880 м се свързва със Златишко-Тетевенската планина на Стара планина. На север достига до долината на река Зоренишки дол (ляв приток на Вит), а в южната част на град Ябланица чрез седловина висока 456 м се свързва с рида Драгоица от Западния Предбалкан.[1]

Най-високата точка е връх Черти град (1283,6 м), издигащ се в южната част на рида, на 3 км по права линия североизточно от село Ямна. Връх Черти град е най-високата точка на Западния Предбалкан. Реките течащи към Вит са къси, бурни и с голям наклон, а тези към басейна на Малки Искър по-дълги, по-спокойни и с по-малък наклон, поради това, че вододелът между двата басейна минава в източната част на рида.[1]

Лисец е изграден от юрски и долнокредни варовици и песъчливи мергели, дълбоко прорязани от карстови форми – пропасти, понори и пещери (Бенковска пещера). Билото и склоновете на рида са силно залесени, обрасли с буково-габърови гори, редуващи се с хубави пасища.[1]

Във вътрешността на рида и по неговите склонове са разположени 11 населени места, в т.ч. 2 града и 9 села:

Северозападно от Лисец, през седловината свързваща го с рида Драгоица преминават участъци от автомагистрала "Хемус" и първокласен път № 3 от Държавната пътна мрежа Ботевград – Плевен – Бяла.[1]

В северната част на рида, високо над село Гложене е разположен Гложенския манастир.[1]

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]