Вит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Вит.

Вит
VitRiveratToros.JPG
Река Вит край село Торос по време на наводненията през 2005 г.
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.9367° с. ш. 24.2069° и. д.
43.6811° с. ш. 24.7431° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение България
Област Ловеч
Община Тетевен
Община Луковит и
Област Плевен
Община Долни Дъбник
Община Плевен
Община Долна Митрополия
Община Гулянци
Дължина 188,6 km
Водосборен басейн 3225 km²
Отток 14,3 m³/s
Начало
Място сливането на реките:
Черни Вит (лява съставяща)
Бели Вит (дясна съставяща)
Координати 42°56′12.12″ с. ш. 24°12′24.84″ и. д. / 42.9367° с. ш. 24.2069° и. д.
Надм. височина 367 m
Устие
Място десен приток на река Дунав (на 609-ти км) → Черно море
Координати 43°40′51.96″ с. ш. 24°44′35.16″ и. д. / 43.6811° с. ш. 24.7431° и. д.
Надм. височина 22 m
Ширина 30 m
Вит в Общомедия

Витантичността наричана от траките Артаня[1], а от римляните на латински: Utis, Утис) е река в Северна България, област Ловеч – общини Тетевен и Луковит и област Плевен – общини Долни Дъбник, Плевен, Долна Митрополия и Гулянци, десен приток на река Дунав. Дължината ѝ заедно с река Бели Вит, която е приета за начало на Вит е 188,6 km, която ѝ отрежда 12-то място сред реките на България. Дължината само на река Вит е 152,6 km.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Вит се образува от сливането на реките Черни Вит (лява съставяща) и Бели Вит (дясна съставяща) в кв. „Полатен“ на град Тетевен, на 367 m н.в. До заличеното село Асен тече на север в дълбока и широка долина между Васильовска планина на изток и планината Лисец на запад. След село Гложене част от водите на реката проникват в карстови пукнатини и подхранват най-големия карстов извор „Глава Панега“ в България, даващ началото на река Златна Панега. След това реката поема в североизточно направлание и запазва тази си посока до устието си. В района на селата Торос и Дерманци долината на Вит се разширява, а след това до село Садовец се редуват каньоновидни проломи и долинни разширения. След Садовец Вит навлиза в Дунавската равнина, като долината му е широка и асиметрична, с по-стръмни десни склонове. Влива се отдясно в река Дунав (на 609-ти км), на 22 m н.в., на 1,6 km северозападно от село Долни Вит. От село Градина до устието коритото на реката е оградено и коригирано с водозащитни диги.

Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]

Карта на водосборният басейн

Площта на водосборният басейн на Вит е 3225 km2, което представлява 0,4% от водосборния басейн на Дунав, а границите му са следните:

  • на запад и северозапад – с водоброрния басейн на река Искър;
  • на изток – с водоброрния басейн на река Осъм;
  • на юг – с водосборния басейн на река Марица.

Списък на притоците на река Вит. След името на реката е отбелязана нейната дължина и площ на водосборният ѝ басейн, а със стрелки → ляв приток ← десен приток:

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

  • Средногодишен отток при гр. Тетевен – 5,3 m3/s;
  • Средногодишен отток при с. Садовец – 14,3 m3/s (виж таблицата);
  • Средногодишен отток при с. Ясен – 14 m3/s;

Средногодишният отток при станция Садовец е 14,30 m3/s. Данните за вътрешногодишното разпределение на речния отток са за периода 1950/1951 – 1982/1983 г.[2]

речен отток I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII средногодишен
количество (m3/s) 10,70 13,90 19,60 24,60 28,30 22,00 13,00 8,38 7,32 6,27 7,06 10,20 14,30
количество (% от годишния обем) 6,20 8,10 11,40 14,40 16,50 12,80 7,60 4,90 4,30 3,70 4,10 6,00 100,0

Реката има ясно изразен максимум през месеците април-юни, дължащ се на снеготопенето в Стара планина и това пълноводие често води и до наводнения. Минимумът е в периода август-ноември.

Подхранването на Вит е смесено – дъждовно, снегово и от карстови подземни води. Снежното подхранване нараства от север на юг, от Дунавската равнина, през Предбалкана до Стара планина. В Предбалкана приоритет има подземното подхранване, дължащо се на карстовите извори в района.

Селища[редактиране | редактиране на кода]

Вит при Гулянци
Мостът над река Вит при село Ъглен през зимата

По течението на реката са разположени 19 населени места, в т.ч. 3 града и 16 села:

Стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]

Водите на река Вит, особено в долното течение, в Дунавската равнина се използват главно за напояване. Освен това са включени и за промишлено водоснабдяване и малък добив на електроенергия – ВЕЦ „Лисец“.

По цялото протежение на долината на река Вит, с изключение на последните 3 км преди устието ѝ преминават пътища от Държавната пътна мрежа:

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Константин Иречек, История на българите, стр. 80
  2. География на България. Физическа и социално-икономическа география. Географски институт – БАН, ФорКом, С., 2002, с. 200. ISBN 954-464-123-8

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]