Осъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за реката в България. За реката в Албания вижте Осъм (Албания).

Осъм
River Osam at Devetaki.jpg
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.9064° с. ш. 24.7158° и. д.
43.7014° с. ш. 24.8553° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение България
Област Ловеч
Община Троян
Община Ловеч
Община Летница
Област Плевен
Община Левски
Община Никопол
Дължина 314 km
Водосборен басейн 2 824,2 km²
Отток 12,6 m³/s
Начало
Място сливането на реките: Бели Осъм (лява съставяща)
Черни Осъм (дясна съставяща)
Координати 42°54′23.04″ с. ш. 24°42′56.88″ и. д. / 42.9064° с. ш. 24.7158° и. д.
Надм. височина 371 m
Устие
Място десен приток на река Дунав (на 599-ти км) → Черно море
Координати 43°42′05.04″ с. ш. 24°51′19.08″ и. д. / 43.7014° с. ш. 24.8553° и. д.
Надм. височина 22 m
Ширина 35 m
Осъм в Общомедия
Карта на водосборният басейн

Осъмантичността на на латински: Anasamus, Asamus, Аесмус) е река в Северна България, област Ловеч — общини Троян, Ловеч и Летница и Област Плевен — общини Левски и Никопол, десен приток на река Дунав. Дължината ѝ заедно с река Черни Осъм, която е приета за начало на Осъм е 314 км, която ѝ отрежда 5-то място сред реките на България. Дължината само на река Осъм е 278 км.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Осъм се образува от сливането на реките Бели Осъм (лява съставяща) и Черни Осъм (дясна съставяща) в северната част на град Троян, на 371 м н.в. Официално за начало на реката е приета река Черни Осъм. До град Ловеч тече в северна посока, а след това до град Левски — в североизточна. Между Троян и село Александрово, в Предбалкана тече в дълбока проломна долина. След Александрово навлиза в Дунавската равнина, като долината ѝ е асиметрична, със стръмни десни и полегати леви склонове. От град Левски генералното направление на Осъм е североизточно, като коритото ѝ е широко и поради малкия наклон меандрира във всички направления. В този си участък коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги, като преминава от каменисто — в песъкливо. Влива се отдясно в река Дунав (на 599-ти км), на 22 м н.в. между град Никопол на изток и село Черковица на запад.

Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]

Площта на водосборният басейн на Осъм е 2 824,2 км2[1], което представлява 0,4% от водосборния басейн на Дунав, а границите му са следните:

  • на запад — с водоброрния басейн на река Вит;
  • на изток и североизток — с водосбрните басейни на реките Янтра и малкият приток на Дунав — Барата;
  • на юг — с водосборния басейн на река Марица.

Водосборната област в Стара планина е залесена главно с широколистни гори. В предпланинския си участък водосборната област на Осъм е добре залесена и затревена. Високостеблените гори отстъпват постепенно мястото си на нискостеблени.

Списък на притоците на река Осъм. След името на реката е отбелязана нейната дължина и площ на водосборният ѝ басейн, а със стрелки → ляв приток ← десен приток:

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

  • Средногодишен отток при гр. Троян — 9,8 m3/s;
  • Средногодишен отток при с. Градище — 12,6 m3/s.

Реката има ясно изразен максимум през месеците март-юни, дължащ се на снеготопенето в Стара планина и дъждовете през този сезон. Минимумът е в периода август-октомври.

Подхранването на Осъм е смесено — дъждовно, снегово и от карстови подземни води. В Стара планина и Предбалкана подхранването е предимно от снежни и дъждовни води, в Дунавската равнина — предимно от дъждовни води, а в Предбалкана и от подземни карстови води.

Селища[редактиране | редактиране на кода]

По течението на реката са разположени 13 населени места, в т.ч. 3 града и 10 села:

Стопанско значение, природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Водите на река Осъм, особено в долното течение, в Дунавската равнина се използват главно за напояване. Тя е основен източник на вода за селищата в поречието и района на град Плевен. Поречието ѝ се използва за производство на електроенергия. Тук са изградени ВЕЦ-вете: „Камен рид“, „Баш бунар“, "Ловеч" и "Китка".

По цялото протежение на долината на реката преминават пътища от Държавната пътна мрежа:

По целия ляв бряг на реката преминава трасето на жп линията ЛевскиЛовечТроян.

На десния висок бряг на Осъм в района на село Деветаки се намира живописната Деветашка пещера, а на притока ѝ р. Маарата при с. Крушуна се намира карстовият Крушунски водопад, с височина 15 м.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Тракийското название на река Осъм е било Noya (Ноя), по-късно римляните я преименуват на Anasamus, Asamus (Аесмус), а гърците на Οσμοσ (Осмос). На славянски, старобългарски и турски се е наричала Осма. Името Осъм се е наложило чак в средата на 19 век.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пенин, Румен. Природна география на България. София, Булвест 2000, 2007. ISBN 978-954-18-0546-6. с. 263.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]