Община Ловеч

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Ловеч
Map of Lovech municipality (Lovech Province).png
Общи данни
Област Област Ловеч
Площ 946.28 km²
Население 50 523 души
Адм. център Ловеч
Брой селища 35
Управление
Кмет Корнелия Маринова
(ГЕРБ)
Общ. съвет 33 съветници
   ГЕРБ (11)
   БСП (10)
   РБ (4)
   ДПС (3)
   Избор за Ловеч (2)
   НФСБ (1)
   БЪЛГАРСКИ ЛЕЙБЪРИСТИ (1)
   Цветослава Димитрова (1)

Община Ловеч се намира в Северна България и е една от съставните общини на Област Ловеч.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в източната и североизточна част на Област Ловеч. С площта си от 946,284 km2 се явява най-голямата сред 8-те общините на областта, което съставлява 22,92% от територията на областта. Тя е и една от най-големите по площ общини в България, като заема 12-то място. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Геоложки строеж[редактиране | редактиране на кода]

В геоложко отношение територията на община Ловеч е изградена от седименти на долната креда – апт, и отложения на кватернера. Аптският комплекс е представен от три хоризонта – песъчливо-мергелен, ургонски и терциерен. Песъчливо-мергелният хоризонт е изграден от мергели, сред които се прослояват пластове от варовици и пясъчници, Ургонският хоризонт е представен от варовици, на места с прослойки от песъчливи мергели, варовити пясъчници и мергели. Терциерният хоризонт е представен от пясъчници и мергели, които са с малка мощност и се редуват помежду си. Кватернерът е представен от алувиални и делувиални отложения. Алувиалните отложения изграждат руслото и надзаливната тераса на река Осъм. Те са представени са от чакъли, едрокъсови с валуни и глинесто-песъчлив запълнител и песъчливи глини. Делувиалните отложения покриват склоновете и дебелината им на места достига до 10 м. Представени са от разнокъсови чакъли с глинесто-песъчлив запълнител и песъчливи глини, примесени на места от льосовидни глини.

Геоложко-литоложкият строеж и теренните особености са предпоставка за проявата на специфични физико-геоложки явления и процеси – свлачища, срутища, карстови форми в карбонатни масиви и др.

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Преобладаващият релеф на общината е хълмистият. Територията ѝ условно попада в две физикогеографски области на България – Средния Предбалкан и Средната Дунавска равнина.

С изключение на най-северната ѝ част, около 90% от територията на общината попада в пределите на Средния Предбалкан, като преобладаващият релеф е хълмистият. Тук се простират части от четири обособени възвишения, височини и плата. Най-голяма площ заемат Ловчанските височини, които с изключение на най-западните си части изцяло попадат в пределите на общината. Тяхната максимална височина връх Гюнето (655 m) се намира западно от село Соколово. Районът североизточно от Ловчанските височини и югоизточно от долината на река Осъм се заема от западните части на Деветашкото плато. Неговият общ наклон е на северозапад и север към долината Осъм, където завършва със стръмни, на места отвесни склонове. Най-високата му точка е връх Чуката (556 m), разположен североизточно от село Брестово. В крайния югоизточен ъгъл на общината, в землището на село Малиново се простират най-западните части на Севлиевските височини с максимална височина връх Петриша (627 m), издигащ се североизточно от Малиново. В южната част на община Ловеч, от двете страни на река Осъм, южно от притоците ѝ Дрипла (ляв) и Българенска река (десен), от запад на изток се простират Микренските височини. Тук се намира най-високата точка на общината връх Заноги (789 m), разположен югоизточно от село Българене

Останалите около 10% от територията на общината попадат в южната, хълмиста част на Средната Дунавска равнина. Тук основни морфографски единици са Слатинския венец (връх Кайряка, 435 m), простиращ се от запад на изток северно от селата Славяни и Слатина. Крайните северни части са заети от последните, ниски югоизточни разклонения на Плевенските височини с надморска височина между 100 и 250 m.

Най-ниската точка на общината 77 m н.в. и се намира в коритото на река Осъм, североизточно от село Александрово.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Цялата територия на общината се отнася към Дунавския водосборен басейн, като повече от 90% се падат на водосборния басейн на река Осъм, а останалите – на водосборния басейн на река Вит. Река Осъм навлиза в общината югозападно от село Лешница, тече на североизток, а след селото на север, като проломява Микренските височини. След това продължава в северна посока в дълбока долина, като разделя на две половини Ловчанските височини и достига до град Ловеч. Тук реката завива на североизток и запазва тази си посока до напускането си на община Ловеч. В този си участък десните ѝ брегове обърнати към Ловчанските височини и Деветашкото плато са стръмни, на места отвесни с множество пещери и скални ниши, а левите са полегати, а на места равни. Основни притоци на Осъм в пределите на общината са реките: Дрипла – ляв; Ормандере, Райка и Гостиня (Гостинка) – десни.

Най-западната част (останалите 10%) принадлежат към водосборния басейн на река Вит. Тук протича най-горното течение на Катунецка река (Тоша), десен приток на Каменица, която от своя страна е десен приток на Вит.

На територията на община Ловеч подземните води се срещат като пукнатинни, карстови и порови. Пукнатинните води са формирани в скалните комплекси от мергели„ пясъчници и варовици. Циркулацията им се извършва в пукнатините на скалите и обикновено залягат на голяма дълбочина. Подхранването на тези води става от инфилтрацията на атмосферните валежи. Карстови води се формират във варовиците. Подхранването им става както от атмосферните валежи, така и от пукнатинните води. Поровите води са формирани в алувиалните песъчливо-чакълести отложения на река Осъм. Подхранват се от инфилтрацията на атмосферните валежи и от водите на реката, с които са в пряка хидравлична връзка. Нивото им е установено от 0,5 до 3 m от повърхността. При високи стоежи на водите в реката нивото на подземните води също се покачва. Наличието на редуващи се окарстени варовити комплекси с мергелно-песъчливи, съчетано с редица гънки и разседи, създава условия за съсредоточаване на подземни води и образуване на карстови извори при Ловеч – Гурковото (1,5 – 10 л/сек) и Владишкото (0.4 – 27 л/сек). Подземните води в района се използват за питейно-битово и промишлено водоснабдяване.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът в община Ловеч е умереноконтинентален, със студена зима и горещо лято. Средната годишна температура на въздуха е 11.4°С. Годишният ход се характеризира с минимум през януари (-1.5°С) и максимум през юли (23°С). Средноденонощните температури на въздуха определят типичната за умереноконтиненталния климат температурна амплитуда от 24.5°С. Относителната влажност на въздуха се колебае от 61% през август до 84% през декември. Максималната и стойност е през зимните месеци, когато температурите на въздуха са минимални.

Средната годишна сума на валежите в региона е 636 мм с максимум през май, юни и юли (77 – 95 мм) и минимум през януари и февруари (28 – 32 мм). През зимните месеци валежите са предимно от сняг с дебелина на снежната покривка 10 – 12 см.

Средната месечна и годишна скорост на вятъра е сравнително ниска – от 1.3 м/сек през юли, септември и ноември до 1.8 м/сек през февруари, март и април. Преобладаващата посока на ветровете е от североизток, запад и юг.

Почви и минерални ресурси[редактиране | редактиране на кода]

Почвената покривка на територията на общината е разнообразна. Преобладават сивите горски почви, а по долините на реките – алувиално-ливадните. Сивите и тъмносивите горски почви заемат най-голяма площ и са основният почвен тип на територията на общината. Те са дълбоко карбонатни. Мощността на хумусния хоризонт е средно 30 – 35 см при тъмносивите и 65 см при сивите почви. Механичният им състав е тежко песъчливо-глинест и трудно се обработва. Подходящи са за отглеждане на пшеница, ечемик, овес, царевица, слънчоглед, фуражен грах, а при благоприятни климатични условия върху тях добре виреят лозя и някои овощни видове – сливи, круши, ягоди, праскови. Съществуват и оподзолени почви. Те имат добре оформен хумусен хоризонт и са подходящи за отглеждане на почти всички зърнени и фуражни култури и захарно цвекло. Алувиално-ливадните почви са разпространени предимно по долините на реките в общината. Имат лек механичен състав – песъчлив до средно песъчливо-глинест. Режимът на подпочвените им води е в зависимост от този на реките. Мощността на хумусния хоризонт е от 20 до 40 см, а съдържанието на хумус варира от 2 до 5%. Наличието на карбонати по целия почвен слой ги прави рохкави и леки за обработка след обилни валежи и поливания. При комбинирано торене и напояване на тези почви се получават високи добиви от селскостопански култури. Най-подходящи са за отглеждане на зеленчукови и фуражни култури.

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Флората е характерна за Предбалканския подрайон на Севернобългарския район. Тук се срещат: тъмнопурпурна метличина, висока бисерка, томасиниев минзухар (балкански ендемит), Aesculus hippcastanum (балкански ендемит и терциерен реликт), Ramonda serbica (балкански ендемит и терциерен реликт), лайка, липа, бреза, бъз, бор, габър, бук, дъб, шипка, глог, леска, дрян, акация, малина сграбиче.

Фауната също е характерна за Предбалканския подрайон на Севернобългарския район. Тук се срещат охлюви, мишки, полевки, леминги. От земноводните и влечугите често срещани са: зелена крастава жаба, голяма водна жаба, зелен гущер, обикновена водна змия, смок мишкар, дъждовник и др. Птиците са представени от качулата чучулига, градска лястовица, гълъб, домашно врабче, голям синигер, обикновена ветрушка. От клас бозайници най-често обитаващите района са: таралеж, къртица, див заек, обикновена полевка и др.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав (2011)[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 49 738 100,00
Българи 43 223 86,90
Турци 2 321 4,67
Цигани 665 1,34
Други 165 0,33
Не се самоопределят 296 0,60
Не отговорили 3 068 6,17

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 35 населени места с общо население 49 738 жители (към 01.02.2011).[2]

Списък на населените места в Община Ловеч, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2011 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Абланица 144 23,610 Лисец 814 38,024
Александрово 1548 41,690 Кара Хасан Ловеч 36600 69,492
Баховица 969 23,841 Малиново 715 39,233 Острец
Брестово 170 38,214 Брястово Прелом 81 13,297 Долни бивол, Василево
Българене 175 29,680 Пресяка 361 21,083 Присека
Владиня 333 30,012 Радювене 699 71,810 Стояново
Горан 391 19,760 Долно Павликене Скобелево 275 12,772 Метудово
Горно Павликене 237 37,472 Славяни 789 28,890 Симеоново
Гостиня 159 16,492 Гостина Слатина 778 36,057
Деветаки 200 51,472 Сливек 143 8,135
Дойренци 1156 28,016 Смочан 273 14,451
Дренов 302 45,686 Дрянов Соколово 121 14,164 Шахлии, Шахан кая
Дъбрава 40 6,471 Горни бивол Стефаново 99 329,457 Вратца
Изворче 41 - Изворджик, в з-щето на гр. Ловеч Тепава 86 18,438
Йоглав 374 12,303 Умаревци 417 11,025
Казачево 231 17,358 Татарето Хлевене 297 27,925
Къкрина 277 31,656 Какрина Чавдарци 295 16,596 Лъжене
Лешница 148 21,702 Аладанлии, Турска Лешница ОБЩО 49738 946,284 1 населено място е без землище

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

  • през 1882 г. – заличено е с. Мираш без административен акт поради изселване;
  • Височайши доклад № 6090 от 28.07.1882 г. – преименува с. Кара Хасан на с. Александрово;
– преименува с. Татарето на с. Казачево;
– преименува с. Метудово на с. Скобелево;
  • през 1886 г. – заличена е м. Мангалъ махла без административен акт поради изселване;
  • след 1887 г. – заличена е м. Шаханска махала (Малка Шаханская) и е присъединена като квартал на с. Кайкъ махла (Кайклъ махала) без административен акт;
  • Указ № 297/обн. 02.07.1920 г. – заличава с. Кайкъ махла (Кайклъ махала) и я присъединява като квартал на м. Шахлии (Шахан кая);
  • Указ № 86/обн. 26.03.1925 г. – преименува с. Долни бивол на с. Василево;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува м. Изворджик на м. Изворец;
– преименува м. Изворджик на м. Изворче;
– преименува с. Аладанлии (Турска Лешница) на с. Лешница;
– преименува м. Шахлии (Шахан кая) на м. Соколово;
  • МЗ № 4127/обн. 04.01.1939 г. – обединява селата Зълково и Сотево в едно населено място – с. Симеоново;
  • МЗ № 1380/обн. 01.06.1939 г. – признава м. Соколово за с. Соколово;
  • МЗ № 1992/обн. 13.06.1941 г. – преименува с. Горни бивол на с. Дъбрава;
  • Указ № 45/обн. 08.02.1950 г. – преименува с. Василево на с. Прелом;
– преименува с. Симеоново на с. Славяни;
– преименува с. Вратца на с. Стефаново;
– преименува с. Лъжене на с. Чавдарци;
  • Указ № 191/обн. 22.04.1950 г. – преименува с. Радювене (Радьовене, Радювени) на с. Стояново;
  • Указ № 334/обн. 13.07.1951 г. – преименува с. Долно Павлекене на с. Горан;
  • през 1965 г. – осъвременено е името на с. Какрина на с. Къкрина без административен акт;
  • Указ № 463/обн. 02.07.1965 г. – заличава м. Изворец поради изселване;
  • Указ № 960/обн. 04.01.1966 г. – уточнява името на с. Брястово на с. Брестово;
– уточнява името на с. Гостина на с. Гостиня;
– уточнява името на с. Дрянов на с. Дренов;
– уточнява името на с. Присека на с. Пресяка;
  • Указ № 267/обн. 21.03.1969 г. – заличава с. Гозница и го присъединява като квартал на гр. Ловеч;
  • Указ № 1840/обн. 24.11.1970 г. – заличава с. Продимчец и го присъединява като квартал на гр. Ловеч;
  • Указ № 562/обн. 06.04.1971 г. – преименува с. Острец на с. Малиново;
  • Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Александрово и присъединява включените в състава ѝ населени места към община Ловеч;
  • На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/14.07.1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села;
  • Указ № 203/обн. 28.06.1996 г. – възстановява старото име на с. Стояново на с. Радювене;
  • Указ № 384/обн. 04.11.1996 г. – отделя с. Соколово и землището му от община Угърчин и го присъединява към община Ловеч.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината от североизток на югозапад, а след град Ловеч на юг, по долината на река Осъм преминава участък от 53,8 km от трасето на жп линията ЛевскиЛовечТроян.

През общината преминават изцяло или частично 10 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 207,5 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Официален сайт на Община Ловеч

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
  2. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ