Деветаки

Деветаки
Сградата на кметството в Деветаки
Деветаки 43.216667, 24.9 Деветаки
Общи данни
Население	171 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище	51,472 km²
Надм. височина	313 m
Пощ. код	5555
Тел. код	069245
МПС код	ОВ
ЕКАТТЕ	20420
Администрация
Държава	България
Област	Ловеч
Община    - кмет	Ловеч Корнелия Маринова (ГЕРБ)
Деветаки в Общомедия

Девета̀ки е село с 24 махали, намиращо се в Северна България, община Ловеч, област Ловеч.

Пощенската служба

Пътна табела, сочеща към Деветашката пещера

Околностите на селото

География

Селото е разположено на 21 км. СИ от Ловеч и на 3 км от р. Осъм, върху три хълма. Теренът е карстов с много понори и пещери. Тук е известната „Деветашка пещера“. В землището на селото има останки, свидетелстващи за обитаването му от траки и римляни. Население – 180ж. Селскостопанско производство – пшеница, сливи, лозя, пчеларство. В селото има свободни стопански дворове, терени и помещения, които могат да се предоставят на инвеститори за промишлени и селскостопански цели. Въпреки наличието на природни забележителности в селото няма развит селски туризъм.

Кметство: тел.275;315

История

За пръв път селото Деветаки се споменава в турския опис на Никополския санджак (окръг) през 1479 г. като тимар (феодално владение в турската империя) с 22 домакинства. В околностите на сегашното село е имало 14 антични селища, най-значимо от които е Деветашката пещера. От сливането на 9 от тези селища е произлязло и името на селото Деветаки. То е разположено на три хълма на площ от 1876 декара-от 300 до 450 метра надморска височина. Климатът е умереноконтинентален, средна годишна температура 11,4°. Землището на селото е 51, 680 декара, от които 12,084 декара гори-предимно дъб и габър. Срещат се диви свине, зайци, сърни, елени, яребици, фазани. В селото има 24 махали, 93 местности (ниви), 63 местности (гори), 14 ливади, 13 лозови масива, 27 пасища, 54 кошари, 6 реки – Осъм, Черна, Бяла, Дупката, Изворска, Тодорска, 8 вира, 9 чешми, 20 герана,23 кладенчета, 13 местности с едноименни дупки, 22 местности с едноименни върпини, 59 вари, 9 върха, 13 кайрака, 23 дола и още 35 други местности, всяка от които е известна с колоритно име: „Кьоравата вада“, „Мехлем капка“, „Пълзи гъз“ и други. Най-много жители в селото е имало през1936 година-2095.

Културни и природни забележителности

Сред природните забележителности са Деветашка пещера и няколко подземни реки.

Началото на просветното дело е поставено през 1861 година с откриване на училище в местна къща. Деветаки има старо училище от 1879 година и ново от 1933 година. И двете са закрити поради липса на ученици. Църквата, която и сега съществува е отворила врати за богомолци на 11 май 1868 г. Местното население се е изхранвало със земеделие, животновъдство, лозарство. Имало е и дребни занаятчии: коларожелезари, дърводелци, бъчвари, шивачи, кожухари, бакърджии. Селото има собствена емблема, която представлява старобългарски щит, което подсказва за древния произход на селището и символизира историческата приемственост и държавност. Щитът в горната си част е заоблен, като терена, върху който е разположено селото и землището му, осеяно с тракийски надгробни могили. Централната част на емблемата се заема от стилизирана графична рисунка на входа на Деветашката пещера – най-голямата в Източна Европа. Името на селото е изписано с църковнославянски шрифт, което говори за съхраняването на националните традиции, бит и култура. Над името на селото е изобразен прилеп с разперени криле, който символизира пещерата и е закрилник на селото. Автор на емблемата е художникът Мильо Димов от Ловеч. Информацията за землячество „Деветашка пещера“ е събрана и предоставена от Г. Т. Ликов.

Други

• През декември 2008 година правителството решава да даде разрешение за търсене на нефт и природен газ в района на селото.

Личности

• Иван Дойчев (р. 1934), български офицер, полковник от Държавна сигурност
• Доц. доктор Върбан Върбанов 1922 г. – 1991 г., военен лекар, инфекционист, началник на инфекциозната клиника на ВМИ (ВМА).

Външни препратки

• Радио и телевизия в Деветаки
• [1]
• strannik.bg