Деветаки
Деветаки | |
---|---|
![]() Сградата на кметството в с.Деветаки |
|
Общи данни | |
Население |
164 души[1] (15 март 2022 г.) 3,2 души/km² |
Землище | 51,472 km² |
Надм. височина | 313 m |
Пощ. код | 5555 |
Тел. код | 069245 |
МПС код | ОВ |
ЕКАТТЕ | 20420 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Ловеч |
Община – кмет |
Ловеч Корнелия Маринова (ГЕРБ) |
Кметство – кмет |
Георги Георгиев |
Деветаки в Общомедия |
Девета̀ки е село с 24 махали, намиращо се в Северна България, община Ловеч, област Ловеч.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 21 км. СИ от Ловеч и на 3 км от р. Осъм, върху три хълма. Теренът е карстов с много понори и пещери. Тук е известната „Деветашка пещера“. В землището на селото има останки, свидетелстващи за обитаването му от траки и римляни. Население – 180ж. Селскостопанско производство – пшеница, сливи, лозя, пчеларство. В селото има свободни стопански дворове, терени и помещения, които могат да се предоставят на инвеститори за промишлени и селскостопански цели. Въпреки наличието на природни забележителности в селото няма развит селски туризъм.
Кметство: тел.275;315
История[редактиране | редактиране на кода]
За пръв път селото Деветаки се споменава в турския опис на Никополския санджак (окръг) през 1479 г. като тимар (феодално владение в турската империя) с 22 домакинства. В околностите на сегашното село е имало 14 антични селища, най-значимо от които е Деветашката пещера. От сливането на 9 от тези селища е произлязло и името на селото Деветаки. То е разположено на три хълма на площ от 1876 декара-от 300 до 450 метра надморска височина. Климатът е умереноконтинентален, средна годишна температура 11,4°. Землището на селото е 51, 680 декара, от които 12,084 декара гори-предимно дъб и габър. Срещат се диви свине, зайци, сърни, елени, яребици, фазани. В селото има 24 махали, 93 местности (ниви), 63 местности (гори), 14 ливади, 13 лозови масива, 27 пасища, 54 кошари, 6 реки – Осъм, Черна, Бяла, Дупката, Изворска, Тодорска, 8 вира, 9 чешми, 20 герана,23 кладенчета, 13 местности с едноименни дупки, 22 местности с едноименни върпини, 59 вари, 9 върха, 13 кайрака, 23 дола и още 35 други местности, всяка от които е известна с колоритно име: „Кьоравата вада“, „Мехлем капка“, „Пълзи гъз“ и други. Най-много жители в селото е имало през1936 година-2095.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Сред природните забележителности са Деветашка пещера и няколко подземни реки.
Началото на просветното дело е поставено през 1861 година с откриване на училище в местна къща. Деветаки има старо училище от 1879 година и ново от 1933 година. И двете са закрити поради липса на ученици. Църквата, която и сега съществува е отворила врати за богомолци на 11 май 1868 г. Местното население се е изхранвало със земеделие, животновъдство, лозарство. Имало е и дребни занаятчии: коларожелезари, дърводелци, бъчвари, шивачи, кожухари, бакърджии. Селото има собствена емблема, която представлява старобългарски щит, което подсказва за древния произход на селището и символизира историческата приемственост и държавност. Щитът в горната си част е заоблен, като терена, върху който е разположено селото и землището му, осеяно с тракийски надгробни могили. Централната част на емблемата се заема от стилизирана графична рисунка на входа на Деветашката пещера – най-голямата в Източна Европа. Името на селото е изписано с църковнославянски шрифт, което говори за съхраняването на националните традиции, бит и култура. Над името на селото е изобразен прилеп с разперени криле, който символизира пещерата и е закрилник на селото. Автор на емблемата е художникът Мильо Димов от Ловеч. Информацията за землячество „Деветашка пещера“ е събрана и предоставена от Г. Т. Ликов.
Други[редактиране | редактиране на кода]
- През декември 2008 година правителството решава да даде разрешение за търсене на нефт и природен газ в района на селото.[2]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Иван Дойчев (р. 1934), български офицер, полковник от Държавна сигурност
- Доц. доктор Върбан Върбанов 1922 г. – 1991 г., военен лекар, инфекционист, началник на инфекциозната клиника на ВМИ (ВМА).
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Търсим газ и нефт в областта Деветаки. // EXPERT.BG, 2009. Посетен на 11 юли 2009.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|