Горно Павликене

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Горно Павликене
България
43.1° с. ш. 24.8° и. д.
Горно Павликене
Област Ловеч
43.1° с. ш. 24.8° и. д.
Горно Павликене
Общи данни
Население 218 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 37,472 km²
Надм. височина 338 m
Пощ. код 5549
Тел. код 06926
МПС код ОВ
ЕКАТТЕ 16883
Администрация
Държава България
Област Ловеч
Община
   - кмет
Ловеч
Корнелия Маринова
(ГЕРБ)
Горно Павликене в Общомедия

Го̀рно Павликѐне е село в Северна България. То се намира в община Ловеч, област Ловеч.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 12 - 13 километра югоизточно от Ловеч, в близост до пътя Ловеч-Севлиево. Северно от селото се намира висока 12 - 16 метра отвесна скала, дълга повече от километър. Южният край е сравнително равнинен. От скалата има прекрасна гледка към Стара планина.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  1. постановка ¨Сватосване¨ [[1]]
Gorno-Pavlikene-view.jpg
Gorno-Pavlikene-locality.jpg
Skoka1.jpg
Skokat.jpg
Gorno pavlikeni 1.jpg


Природна забележителност е така наречената "Стената" в легенда се разказва че Крали Марко е минал през "Стената" стъпил и останала форма на стъпка (И наистина има стъпка там).Когато е ясно времето и се качиш там се вижда цялото село,а през по-ясните дни, може да се види и връх Шипка.

На втората снимка има дупка в скалата разказва се че там един ПАРТИЗАНИН гръмнал с динамит скалата,избягал и след една седмица се скрил вътре (В дупката има Пушка,каска и скелет на човек) Дупката е около 2 - 2,5 Метра навътре

На третата снимка е показано старото кметство което се е намирало на центъра.

На четвъртата снимка автентична носия от село Горно Павликени. Групата за автентичен фолклор при читалище „Пробуда” – Горно Павликени,e удостоена с първа награда за колекцията си от автентични носии на Фестивала на фолклорната носия – Жеравна 2008.

На пета и шеста снимка е снимана местността "Скокът"

История[редактиране | редактиране на кода]

На територията на селото са открити следи от къснобронзово (местн.Гергьова могила), антично(местн.Хисар) и средновековно (местността Богдановград) селища. През землището на селото минават древноримски пътища. Към 14 век по земите около река Осъм се заселват компактни групи павликяни - хора, отричащи догмите на официалната църква. Те запазват своите религиозни убеждения до 17-18 век. Постепенно приемат православната вяра, най-вероятно под въздействието на манастира "Ястреб", намиращ се в земите на селото. По-стари названия на селото са Павликянска Калугерица, Павликян-и-Геберан(немюсулманско Павликяни) и Киречли Павликени (варовито Павликени) до 1878 г. До преди 250 години селото се е намирало в югоизточна посока, в местността Селище. Най-многобройно население е имало към 1940 год. - около 2400 жители. Селото се слави със ятаците и партизаните си.

Загинали жители на Горно Павликени във войните за национално обединение:

  • 1.Редник Цоню Иванов Лешнигарски. Убит на 21 октомври 1912 година край Чаталджа.
  • 2.Редник Митьо Кънчев Иванов. Убит на 4 ноември 1912 година край Чаталджа.
  • 3.Редник Баю Иванов Марков. Убит на 4 ноември 1912 година край Чаталджа.
  • 4.Редник Никола Данков Ганев. Убит на 4 ноември 1912 година край Чаталджа.
  • 5.Редник Илия Генков Топчийски. Убит на 4 ноември 1912 година край Чаталджа.
  • 6.Редник Никола Тончев Калчевски. Убит на 4 ноември 1912 година край Чаталджа.
  • 7.Редник Гено Стоянов Мичев. Убит на 4 ноември 1912 година край Чаталджа.
  • 8.Младши подофицер Васил Маринов Маринчевски. Убит през 1912 година.
  • 9.Редник Калчо Тончев Калчевски. Убит през 1912 година край Дедеагач.
  • 10.Редник Тодор Петров Рудев. Убит през 1912 година край Чаталджа.
  • 11.Редник Станю Кочев Стратев. Убит през 1912 година край Дедеагач.
  • 12.Редник Панко Гечев Дъртов. Убит през 1912 година край Чаталджа.
  • 13.Редник Митю Генков Топчийски. Убит на 20 февруари 1913 година край Одрин.
  • 14.Редник Вълко Киров Гемиджиев. Убит на 20 февруари 1913 година край Одрин.
  • 15.Редник Христо Печев Цочевски. Убит на 1 май 1913 година.
  • 16.Редник Марин Георгиев Иванов. Умира на 1 юни 1913 година в Първа дивизионна болница.
  • 17.Редник Димитър Стоянов Кирков. Убит на 4 ноември 1913 година край Пирот.
  • 18.Редник Марин Тодоров Пенев. Убит през 1913 година край Чаталджа.
  • 19.Редник Петко Иванов Дъртов. Убит през 1913 година край Чаталджа.
  • 20.Редник Васил Печев Цочевски. Убит през 1913 година край Ниш.
  • 21.Редник Гено Баев Панков. Убит на 5 ноември 1915 година край Прищина.
  • 22.Редник Илия Иванов Машевски. Убит на 5 ноември 1915 година край Прищина.
  • 23.Редник Иван Христов Панков. Убит на 7 ноември 1915 година край Дойран.
  • 24.Редник Цветко Кънчев Терзиев. Убит на 10 ноември 1915 година при Модра скала в Сърбия.
  • 25.Редник Димитър Иванов Илиевски. Убит на 15 ноември 1915 година край Дойран.
  • 26.Редник Тодор Атанасов Кунчевски. Убит през 1915 година край Черна Вода, Нишка околия.
  • 27.Редник Лишо Вълев Илиевски. Умира на 23 май 1916 година в болница.
  • 28.Редник Петко Василев Карастоянов. Убит на 6 юли 1916 година край Дойран.
  • 29.Редник Иван Петров Пенев. Убит на 16 ноември 1916 година на кота 1212 в Завоя на Черна, Македония.
  • 30.Редник Митю Тодоров Димитров. Убит на 16 ноември 1916 година на кота 1212 в Завоя на Черна, Македония.
  • 31.Старши подофицер Иван Гешев Петров. Убит на 24 ноември 1916 година край Дойран.
  • 32.Редник Гочо Тишев Гойнов. Умира от раните си в Горно Павликени на 30 ноември 1916 година.
  • 33.Редник Христо Гешев Иванов. Убит на 22 декември 1916 година край Караджалар, Добруджа.
  • 34.Редник Кочо Вълчев Стратев. Убит на 8 януари 1917 година край Дойран.
  • 35.Редник Иван Кънчев Кунев. Убит на 5 февруари 1917 година край Дойран.
  • 36.Редник Стоян Христов Илиев. Убит на 14 март 1917 година край Битоля.
  • 37.Редник Киро Цанов Киров. Убит на 14 март 1917 година край Битоля.
  • 38.Редник Иван Василев Петков. Убит на 15 март 1917 година край Дойран.
  • 39.Редник Иван Петков Шопов. Умира на 4 април 1917 година в болницата в Скопие.
  • 40.Редник Панко Гечев Рудев. Убит на 19 април 1917 година край Дойран.
  • 41.Редник Марин Митев Тричков. Убит на 24 април 1917 година край Дойран.
  • 42.Редник Велко Ганев Панчалиев. Убит на 25 април 1917 година край Дойран.
  • 43.Редник Иван Маринов Гойнов. Убит на 8 май 1917 година край Дойран.
  • 44.Редник Васил Стоянов Пенков. Убит на 8 май 1917 година край Дойран.
  • 45.Редник Иван Василев Тодоров. Убит на 8 май 1917 година край Дойран.
  • 46.Редник Трифон Ангелов Джебов. Убит на 17 май 1917 година край Дойран.
  • 47.Редник Кръстю Цонев Меразчиев. Умира на 21 май 1917 година в болницата в Габрово.
  • 48.Редник Кочо Трифонов Бешков. Убит на 22 май 1917 година край Дойран.
  • 49.Редник Васил Иванов Гадулджиев. Убит на 6 юни 1917 година край Дойран.
  • 50.Редник Васил Петров Трулов. Умира на 14 юни 1917 година в болницата в София.
  • 51.Редник Илия Маринов Дяков. Умира на 15 октомври 1917 година в софийската военна болница.
  • 52.Редник Велик Тодоров Митев. Умира на 30 март 1918 година в болницата в Ловеч.
  • 53.Редник Христо Панков Ненов. Умира на 14 май 1918 година в болницата в Скопие.
  • 54.Редник Иван Маринов Рудев. Убит на 19 септември 1918 година край Дойран.
  • 55.Младши подофицер Гено Рачев Гъзев.Убит на 19 ноември 1918 година край Дойран.
  • 56.Ефрейтор Гено Стоянов Телкиев. Убит край Дойран.
  • 57.Редник Хичко Тодоров Василев. Убит на 21 март 1919 година край Битоля.
  • 58.Редник Вълю Иванов Вълев. Умира в болница през 1922 година.
  • 59.Редник Кънчо Иванов. Изчезнал от 10 октомври 1915 година.
  • 60.Редник Велко Гечев Иванов. Изчезнал от 10 октомври 1915 година.
  • 61.Редник Васил Михалев Баев. Безследно изчезнал в Сърбия през 1916 година.
  • 62.Редник Киро Митев Чернев. Безследно изчезнал от 21 септември 1918 година.
  • 63.Редник Васил Маринов Тошев. Безследно изчезнал в Сърбия.

Втора Световна Война:

  • 64.Поручик Иван Вътев Станев. Убит на 17 март 1945 година недалеч от Драва-Соболч, в района на Циганско село.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

ПРАВОСЛАВНИ ХРИСТИЯНИ.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Събор на селото се провежда на 21 ноември всяка година. Всеки 1 май се дава курбан за жертвите от селото през първата и втората световна война.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]