Гостиня

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гостиня
Общи данни
Население 169 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 16,492 km²
Надм. височина 275 m
Пощ. код 5543
Тел. код 069247
МПС код ОВ
ЕКАТТЕ 17378
Администрация
Държава България
Област Ловеч
Община
   - кмет
Ловеч
Корнелия Маринова
(ГЕРБ)

Гостѝня е село в Северна България. То се намира в община Ловеч, област Ловеч.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Гостиня е разположено в Предбалкана, на около 10 км източно от гр. Ловеч. Местността е гористо-планинска, преобладават кафяви горски почви. Климатът е умерено-континентален. През селото минава р. Гостинка, която се образува при сливането в началото на селото на р. Мареница и р. Арангел. В периметър около 80 км отсъстват промишлени замърсители. Поминъкът на населението са земеделието и животновъдството без промишлено значение. Гостиня е свързано чрез асфалтов път с гр. Ловеч, труднопроходим черен път със с. Смочан и с. Тепава и с черен път със с. Къкрина.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото се е появило вероятно около 13-14 век. Името си е получило от съществуващата тогава гостилница в местността „Маслека“ в североизточната част на селото. Поради красивата си природа, богатата и разнообразна растителност, големия брой извори и чешми в околността, наличието на минерален лечебен извор и двете рекички, по време на османската власт селото се е населявало само от етнически турци. Българи са допускани да работят само като аргати. След Освободителната война (1977 – 1878) турци с „неокървавени“ ръце са допуснати до селото да продадат имотите си. Същите са били изкупени от цели родове българи от съседните села, главно Брестово и Къкрина. Сред родовете са Мочовци, Стойновци, Миховци, Бальовци и Мичовци.

Населението се е препитавало основно от земеделие и скотовъдство (едър и дребен рогат добитък). В най-благоприятния период селото се е състояло от 150 къщи. От селото е опълченецът Цаню Миев Славоев, награден с Георгиевски кръст за проявена храброст в битката при Шипка.На този патриот и родолюбец селото дължи общинската си мера. В качеството си на кмет чрез съда, успява да съхрани за селото сегашните земи и гори, които след освобождението съседните села се опитали да присвоят. Подучен от Ловчанските адвокати чрез пъдарите на селото затварят стадата от едър и дребен добитък на съседните села и ги принуждава да платят глоба за да ги освободи. Въз основа на тези документи за глоби, съдът узаконява и признава сегашните гори и земи на селото.

Селото е дало свидни жертви през Първата и Втората световни войни. В центъра на селото е издигната паметна плоча от признателното потомство. По времето на Втората световна война, в местноста „Липовец“ се разбива американски самолет В-24 Liberator, ударен от немските войски над град Плоещ, Румъния.

През 50-те години на ХХ век е построено читалището, център на културния живот в селото. До 60-те години учениците от селото се учат в местното училище, но поради миграция на населението към Ловеч и други градове, то е закрито. До началото на 90-те основен поминък е растениевъдство, овощарство, отглеждането но грозде и главно животновъдство. По това време в селото се отглеждат сравнително високо продуктивни породи крави и овце. След ликвидация на местното ТКЗС са правени неуспешни опити за кооперации.

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Населението е от православни християни.

Природни и културни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Минерален извор в местността Мареница, на 500 метра от селото в южна посока (по черния път за с. Къкрина).
  • Една от историческите и природни забележителнисти на селото е местността „Градът“. По площ той е по голям от крепоста Ловеч и може би по голям от крепоста „Царевец“. Не е проучен от археолози и историци. Легендата разказва, че на нея се е намирала непревземаема крепост, разположена около трите хълма. Свидетелство за това са около еднометровите каменни стени, коити опасват тази местност. В местното училище до закриването му се пазеха метални върхове на копия и стрели, които са намирани от местните хора в подножието на крепостта. Старите хора разказват, че крепоста датира от тракийско време и е разрушаване през римско и е била една от последните крепости паднали под османско владичество. Не превземаемостта на тази крепост се е обославяла от няколко фактора:
  • 1. Сратегическото им разположени е позволявало да се наблюдава противника на повече от 40 до 60 км. Изнесените в близките и далечни околности предни постове чрез светлинни и други занаци са предупреждавали защитниците на крепостта за състава на приближаващия противник.
  • 2. Крепоста е могла да издържи на обсада продължително време поради:
  • = стратегическото си положение;
  • = стръмни скатове и непристъпни стени;
  • = наличие на собствен водоизточник /чрез подземни тунели се е стигало до него; и сега при преминаване по повъхноста се чува кънтене /тътен/ на голяма дълбочина;
  • = безпроблемно снабдяване с храна от близката и далечня околност, чрез подземни тунели /легендата разказва, че някои от тях кореспондират с Деветашката пещера;
  • = дезорганозация на противника, чрез изненадващо нанасяне на удари, главно нощем чрез малки отряди излизащи и пребиращи се в крепоста по същите подземни тунели.
  • Крепоста е превземана /съгласно легендата/ два пъти само в резултат на вътршни предателства.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Съборът на селото е последната неделя на месец октомври.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]