Гостиня

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гостиня
Общи данни
Население 169 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 16,492 km²
Надм. височина 204 m
Пощ. код 5543
Тел. код 069247
МПС код ОВ
ЕКАТТЕ 17378
Администрация
Държава България
Област Ловеч
Община
   - кмет
Ловеч
Корнелия Маринова
(ГЕРБ)

Гостѝня е село в Северна България. То се намира в община Ловеч, област Ловеч.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Гостиня е разположено в Предбалкана, на около 10 км източно от гр. Ловеч. Местността е гористо-планинска, преобладават кафяви горски почви. Климатът е умерено-континентален. През селото минава р. Гостинка, която се образува при сливането в началото на селото на р. Мареница и р. Арангел. В периметър около 80 км отсъстват промишлени замърсители. Поминъкът на населението са земеделието и животновъдството без промишлено значение. Гостиня е свързано чрез асфалтов път с гр. Ловеч, труднопроходим черен път със с. Смочан и с. Тепава и с черен път със с. Къкрина.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото се е появило вероятно в периода 13-14 век. Името си е получило от съществуващата тогава гостилница в местността „Маслека“ в североизточната част на селото. Поради красивата си природа, богатата и разнообразна растителност, големия брой извори и чешми в околността, наличието на минерален лечебен извор и двете рекички, по време на османската власт селото се е населявало само от етнически турци. Българи са допускани да работят само като аргати. След Освободителната Руско-турска война (1877 – 1878) турци с „неокървавени“ ръце са допуснати до селото да продадат имотите си. Същите са били изкупени от цели родове българи от съседните села, главно Брестово и Къкрина. Сред родовете са Кочовци, Стойновци, Миховци, Бальовци и Мичовци.

Населението се е препитавало основно от земеделие и скотовъдство (едър и дребен рогат добитък).

В най-благоприятния период селото се е състояло от 150 къщи.

От селото е опълченецът Цаню Митев Славоев, награден с войнишки Георгиевски кръст за проявена храброст в битката при Шипка. На този патриот и родолюбец селото дължи общинската си мера. В качеството си на кмет чрез съда, успява да съхрани за селото сегашните земи и гори, които след освобождението съседните села се опитали да присвоят. Подучен от ловчанските адвокати чрез пъдарите на селото затварят стадата от едър и дребен добитък на съседните села и ги принуждава да платят глоба за да ги освободи. Въз основа на тези документи за глоби, съдът узаконява и признава сегашните гори и земи на селото.

Селото е дало свидни жертви през Първата световна вайна и Втората световна война. В центъра на селото е издигната паметна плоча от признателното потомство. По времето на Втората световна война, в местността „Липовец“ се разбива американски самолет B-24 Либърейтър, ударен от немските войски над град Плоещ, Румъния.

През 50-те години на ХХ век е построено читалището, център на културния живот в селото. До 60-те години учениците от селото се учат в местното училище, но поради миграция на населението към Ловеч и други градове, то е закрито.

До началото на 90-те основен поминък е растениевъдство, овощарство, пчеларство, отглеждане на грозде и главно животновъдство. По това време в селото се отглеждат сравнително високо продуктивни породи крави и овце. В селото са били разположени пчелините за производство на пчелен мед поради чистия горист район. След ликвидация на местното ТКЗС са правени неуспешни опити за кооперации.

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Населението е от православни християни.

Природни и културни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Минерален извор в местността Мареница, на 500 метра от селото в южна посока (по черния път за с. Къкрина).
  • Една от историческите и природни забележителности на селото е местността „Градът“. По площ той е по-голям от крепостта Ловеч и може би по-голям от крепостта „Царевец“. Не е проучен от археолози и историци. Легендата разказва, че на нея се е намирала непревземаема крепост, разположена около трите хълма. Свидетелство за това са около еднометровите каменни стени, които опасват тази местност. В местното училище до закриването му се пазеха метални върхове на копия и стрели, които са намирани от местните хора в подножието на крепостта. Старите хора разказват, че крепостта датира от тракийско време. Разрушена е през римско време и е била една от последните крепости паднали под османско владичество. Непревземаемостта на тази крепост се е обуславяла от няколко фактора:

Стратегическото им разположени е позволявало да се наблюдава противника на повече от 40 до 60 км. Изнесените в близките и далечни околности предни постове чрез светлинни и други знаци са предупреждавали защитниците на крепостта за състава на приближаващия противник.

Крепостта е могла да издържи на обсада продължително време поради:

  • стратегическото си положение;
  • стръмни скатове и непристъпни стени;
  • наличие на собствен водоизточник, като чрез подземни тунели се е стигало до него; и сега при преминаване по повърхността се чува кънтене /тътен/ на голяма дълбочина;
  • безпроблемно снабдяване с храна от близката и далечната околност, чрез подземни тунели /легендата разказва, че някои от тях кореспондират с Деветашката пещера;
  • дезорганизация на противника, чрез изненадващо нанасяне на удари, главно нощем чрез малки отряди излизащи и прибиращи се в крепостта по същите подземни тунели.
  • Крепостта е превземана /съгласно легендата/ два пъти само в резултат на вътрешни предателства.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Съборът на селото е последната неделя на месец октомври.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]