Гостиня

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гостиня
Общи данни
Население 169 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 16,492 km²
Надм. височина 204 m
Пощ. код 5543
Тел. код 069247
МПС код ОВ
ЕКАТТЕ 17378
Администрация
Държава България
Област Ловеч
Община
   - кмет
Ловеч
Корнелия Маринова
(ГЕРБ)

Гостѝня е село в Северна България. То се намира в община Ловеч, област Ловеч.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Гостиня е разположено в Предбалкана, на около 10 км източно от гр. Ловеч. Местността е гористо-планинска, преобладават кафяви горски почви. Климатът е умерено-континентален. През селото минава р. Гостинка, която се образува при сливането в началото на селото на р. Мареница и р. Арангел. В периметър около 80 км отсъстват промишлени замърсители. Поминъкът на населението са земеделието и животновъдството без промишлено значение. Гостиня е свързано чрез асфалтов път с гр. Ловеч, труднопроходим черен път със с. Смочан и с. Тепава и с черен път със с. Къкрина.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото се е появило вероятно около 13-14 век. Името си е получило от съществуващата тогава гостилница в местността „Маслека“ в североизточната част на селото. Поради красивата си природа, богатата и разнообразна растителност, големия брой извори и чешми в околността, наличието на минерален лечебен извор и двете рекички, по време на османската власт селото се е населявало само от етнически турци. Българи са допускани да работят само като аргати. След Освободителната война (1877 – 1878) турци с „неокървавени“ ръце са допуснати до селото да продадат имотите си. Същите са били изкупени от цели родове българи от съседните села, главно Брестово и Къкрина. Сред родовете са Кочовци, Стойновци, Миховци, Бальовци и Мичовци.

Населението се е препитавало основно от земеделие и скотовъдство (едър и дребен рогат добитък). В най-благоприятния период селото се е състояло от 150 къщи. От селото е опълченецът Цаню Митев Славоев, награден с Георгиевски кръст за проявена храброст в битката при Шипка.На този патриот и родолюбец селото дължи общинската си мера. В качеството си на кмет чрез съда, успява да съхрани за селото сегашните земи и гори, които след освобождението съседните села се опитали да присвоят. Подучен от Ловчанските адвокати чрез пъдарите на селото затварят стадата от едър и дребен добитък на съседните села и ги принуждава да платят глоба за да ги освободи. Въз основа на тези документи за глоби, съдът узаконява и признава сегашните гори и земи на селото.

Селото е дало свидни жертви през Първата и Втората световни войни. В центъра на селото е издигната паметна плоча от признателното потомство. По времето на Втората световна война, в местноста „Липовец“ се разбива американски самолет В-24 Liberator, ударен от немските войски над град Плоещ, Румъния.

През 50-те години на ХХ век е построено читалището, център на културния живот в селото. До 60-те години учениците от селото се учат в местното училище, но поради миграция на населението към Ловеч и други градове, то е закрито. До началото на 90-те основен поминък е растениевъдство, овощарство, пчеларство, отглеждане на грозде и главно животновъдство. По това време в селото се отглеждат сравнително високо продуктивни породи крави и овце. В селото са били разположени пчелините за производство на пчелен мед за ръководството на Българската комунистическа партия (БКП) поради чистия горист район. След ликвидация на местното ТКЗС са правени неуспешни опити за кооперации.

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Населението е от православни християни.

Природни и културни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Минерален извор в местността Мареница, на 500 метра от селото в южна посока (по черния път за с. Къкрина).
  • Една от историческите и природни забележителнисти на селото е местността „Градът“. По площ той е по голям от крепоста Ловеч и може би по голям от крепоста „Царевец“. Не е проучен от археолози и историци. Легендата разказва, че на нея се е намирала непревземаема крепост, разположена около трите хълма. Свидетелство за това са около еднометровите каменни стени, коити опасват тази местност. В местното училище до закриването му се пазеха метални върхове на копия и стрели, които са намирани от местните хора в подножието на крепостта. Старите хора разказват, че крепоста датира от тракийско време и е разрушаване през римско и е била една от последните крепости паднали под османско владичество. Не превземаемостта на тази крепост се е обославяла от няколко фактора:
  • 1. Сратегическото им разположени е позволявало да се наблюдава противника на повече от 40 до 60 км. Изнесените в близките и далечни околности предни постове чрез светлинни и други занаци са предупреждавали защитниците на крепостта за състава на приближаващия противник.
  • 2. Крепоста е могла да издържи на обсада продължително време поради:
  • = стратегическото си положение;
  • = стръмни скатове и непристъпни стени;
  • = наличие на собствен водоизточник /чрез подземни тунели се е стигало до него; и сега при преминаване по повъхноста се чува кънтене /тътен/ на голяма дълбочина;
  • = безпроблемно снабдяване с храна от близката и далечня околност, чрез подземни тунели /легендата разказва, че някои от тях кореспондират с Деветашката пещера;
  • = дезорганозация на противника, чрез изненадващо нанасяне на удари, главно нощем чрез малки отряди излизащи и пребиращи се в крепоста по същите подземни тунели.
  • Крепоста е превземана /съгласно легендата/ два пъти само в резултат на вътршни предателства.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Съборът на селото е последната неделя на месец октомври.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]