Горан (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Горан.

Горан (село)
Центърът на село Горан
Центърът на село Горан
Общи данни
Население 348 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 19,76 km²
Надм. височина 191 m
Пощ. код 5552
Тел. код 06923
МПС код ОВ
ЕКАТТЕ 16002
Администрация
Държава България
Област Ловеч
Община
   - кмет
Ловеч
Корнелия Маринова
(ГЕРБ)
Горан (село) в Общомедия

Гора̀н е село в Северна България. Намира се в Община Ловеч, област Ловеч.

География и климат[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в равнината зад хълма „Касабаир“ на 8 км. северно от Ловеч. Наоколо има малко гори и много поляни, пасища, овощни градини и лозя. Виждат се скалите на Деветашкото плато. Наблизо са селата Дойренци, Слатина и Умаревци. В околността поради масовото обработване на земята се срещат все по-рядко диви животни. Зайци, лисици и други дребни полски хищници са най-разпространените представители. В някои от горите може да се забележат и сърни.

Климатът е умерен. Поради равнинния релеф и липсата на гори и други прегради, зимите са много студени и навяванията на големи преспи от студения вятър са нормално явление. Лятото е много горещо и задушно.

История[редактиране | редактиране на кода]

Паметникът на центъра

Плодородните земи по поречието на Осъм са били предпочитано място за живот още от дълбока древност. При разкопки през 1980–1981 г. от екипа на Георги Китов се открива некропола „Горан-Слатина“. На 8–15 км. северно от Ловеч от двете страни на третокласният асфалтов път Горан-Слатина в 9 могили с височина от 1 до 7 м. от ранната бронзова епоха са открити общо 34 гроба от ямната култура. Некропола от тази епоха най-големият и богат сред проучените и до днес. Повечето от ямите са били покрити с дървета, някои - облицовани. Използвана е червена, жълта и виолетова охра. Намерен е разнообразен инвентар – два глинени съда, две златни обеци, много сребърни накити, каменна чук-брадва, бронзово длето и др. След обстойното им археологическо изследване могилите са изравнени с обработваемата земя в района. Някои от находките днес може да се видят в постоянната експозиция на Националният исторически музей в София.

Около 10 век павликяните от района на Пловдивско са принудени да преминат Балкана и се заселват по земите около средното и долното течение на река Осъм. Образуват се някои чисто павликянски селища и много павликянски махали към вече съществуващи поселища. По този начин е образувано и селото. До 1951 г. името му е Долно Павликени, след което е преименувано на Горан на нелегалното име на партизанина от селото Иван Кунчев Вълчев (Горан). По стари имена на селището Мюслюм Павликян и Бъзцево.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Църквата

Прадедите на местните жители са изповядвали разновидност на християнството - павликянството. От там идва и старото име на селото Долно Павликени. Но с течение на годините истинските павликяни са се претопили. Църквата в Горан дълги години беше затворена, неподдържана и занемарена. През 2009 г. ѝ беше направен основен ремонт и вече може да бъде посещавана от жителите на селото.

Говор[редактиране | редактиране на кода]

Говорът се отнася към групата на галатския говор, който обхваща селата Галата, Градешница, Български извор, Помашка Лешница и Добревци в Тетевенско и Румянцево в Луковитско.


Развитие[редактиране | редактиране на кода]

Горан
Горан

Основното селскостопанско производство е на ечемик, пшеница, слънчоглед и царевица. Частни лица стопанисват овощни градини, бостани и лозя. Добре е развито и пчеларството. На територията на селото има действаща мандра изградена по европейски стандарти, в която се произвежда сирене, кашкавал и кисело мляко. Работи и модерна мелница на края на селото, произвеждаща първокласно брашно.

В селото има действащ читалищен дом „Христо Ботев“ с работеща библиотека. В последните години се забелязва тенденция на оживление на селото. Хора се връщат да живеят в Горан за постоянно, вместо в близкия на 5 км. Ловеч.

Събития[редактиране | редактиране на кода]

Сборът на селото е на Петковден 27 октомври. Тогава много горанчани пръснали се по градовете на България си идват в селото да се почерпят и видят с роднините си.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Иван Вълчев Кунчев (Горан), член на РМС, партизанин в Партизански отряд „Христо Кърпачев“, убит край Ловеч (27 октомври 1921 - 18 септември 1943).
  • Цачо Колев, участник в антифашистката борба в Ловешко, Плевенско, Софийско и Русенско
  • Вълчо Кунчев Вълчев, ятак, политзатворник. Братовчед на Иван Кунчев.
  • Цонка Михайлова Бозарова, ятачка (11 май 1925 - ?)
  • Ангел Петков Данчев, загинал във войната срещу Германия (18 юли 1923 - 03 ноември 1944)
  • Вълчо Енчев Атанасов, загинал в Деветоюнските събития 1923 г. (10 октомври 1892 - 10 юни 1923).
  • Димитър Станев, 34- ти пехотен Троянски полк, -участник в Балканските войни, убит при Русуля Балта (?- 24 юни 1913)
  • Кръстю Желязков Илиев, 65- ти Пехотен полк, участник в Балканските войни, убит при връх Дебочица, Горноджумайско (?- 14 юли 1913)
  • Стоян Тончев Христов, 17- ти пехотен Доростолски полк, участник в Балканските войни, убит при Кестенлик, Чаталджанско (? - 4 ноември 1912)
  • Иван Диков Пейков, 65- ти Пехотен полк, участник в Балканските войни, убит при Царево село, (? - 23 юли 1913),
  • Иван Петров Мирков, 53- ти пехотен Осоговски полк, участник в Балканските войни, убит при Одрин (? - 07 ноември 1912)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Бойният път на партизански отряд „Христо Кърпачев“, Военно издателство, С., 1975
  • Николов Ц., Труден път, ПартИздат, С., 1986