Хлевене

Хлевене
	Хлевене Координати: 43°05′22.55″ с. ш. 24°42′22.73″ и. д. / 43.089598° с. ш. 24.706314° и. д. Хлевене
Общи данни
Население	266 души (15 септември 2022 г.); 9,53 души/km²
Землище	27,925 km²
Надм. височина	283 m
Пощ. код	5579
Тел. код	069240
МПС код	ОВ
ЕКАТТЕ	77311
Администрация
Държава	България
Област	Ловеч
Община; – кмет	Ловеч; Корнелия Маринова; (ГЕРБ)
	Хлевене в Общомедия

Тази статия е за с. Хлевене, п.к. 5579. За Хлевене, п.к. 5564 вижте Слатина (област Ловеч).

Хлѐвене е село в Северна България, община Ловеч. Селото се намира на 7 км югозападно от областния град Ловеч. Пощенски код 5579.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В село Хлевене се намира един природен феномен, известен с името „Свирлив кладенец“- музикален карстов извор, който се намира на километър и половина югозападно от селото. Това природно явление не се среща никъде другаде в България. Още преди Освобождението старите османски бейове – чифликчии са го наричали „Чалан бунар“, което на български ще рече „Свирлив кладенец“. За този стар и неповторим, забулен със столетни тайни кладенец, хлевенци са съхранили в паметта си едно интересно и вълнуващо предание, което векове наред се предава от поколение на поколение.

Легендата разказва:

Било през мрачните години на османското владичество. Тук на едно общоселско хоро се спрял, възседнал на черен жребец, едър, охранен бей- Дели Исин. Гледал дълго беят и се наслаждавал, а накрая харесал най-хубавата и най-напетата мома – Яна. Харесал я османлията и се опитал насила да я отвлече за жена в своя харем. Но в слънчевия майски ден, сред живописно приказно дефиле, потънало в буйна разкошна зеленина и благоуханни цветя, в местността Кайнаците се случило нещо страшно и нечувано. Хубавата Яна си пожелала земята да се отвори и да потъне вместо да измени на своя любим Дойчин-смел и красив момък, и да се отдаде на бея. В този момент се разразила силна гръмотевична буря и се разбушувала земетръсна стихия. Земята се пропукала и погълнала в зейналата си паст цялата османска сватба. На това място бликнал чуден мелодичен кладенец, от който и до днес през известни периоди на годината се чуват тежките удари на „тъпана“ и звучните мелодии на свирнята, напомнящи за потъналата сватба.