Малиново (област Ловеч)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница За другото българско село вижте Малиново (Област Габрово).

Малиново
Общи данни
Население 682 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 39,233 km²
Надм. височина 460 m
Пощ. код 5582
Тел. код 06910
МПС код ОВ
ЕКАТТЕ 46396
Администрация
Държава България
Област Ловеч
Община
   - кмет
Ловеч
Корнелия Маринова
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Малиново
Петър Петров
(независим)

Малѝново е село в Северна България. То се намира в община Ловеч, област Ловеч.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Малиново се намира в планински район. Старото му име е Острец (Турски Острец) сменено с указ номер 562 от 6 април 1971 г. Намиращо се на 18 километра югоизточно от гр. Ловеч то е част от Ловешка община. Землището му е с площ 41178 дка. Граничи със селата Стефаново, Дъбрава, Прелом, Малки Вършец, Петко Славейков, Ряховците.

Релефът е ридово-хълмист с най-висок връх в района – „Кръста“ 803 метра.

История[редактиране | редактиране на кода]

В землището около днешното село са открити следи от поселищен живот още от римския период. Останки от крепост има над яз. Крапец. По местни предания селището е възникнало под крепостта в местността Юртлука. Има запазен на места и римски път, който е свързвал Ловеч с Търново. В близост до тях има три пътеуказателни могили. През 1974 г. при селскостопански работи е открит глинен съд с 2826 бронзови монети от Никополис ад Иструм, Марцианополис, Дионисополис, Одесос, Адрианополис, Филипополис, Августа Траяна и др.сечени от римски императори през втори и трети век.

По време на османската империя Малиново е едно от най-големите села в района с многобройно християнско население. С името Остиридж (Острец) поселището е отбелязано в османо-турския регистър на Никополския санджак от 1479 година с 18 християнски домакинства. Според войнушкия регистър от 1548 година селото дава голям брой войнуци и ямаци. При налагането на исляма в началото на седемнадесети век повечето от жителите му, бягайки от поробителите се разселват, като една част се премества на днешното му място, друга забягва чак в Дедеагачко, а трета поставя началото на махала Острец (днешен квартал на гр. Априлци). Доказателство за това намираме в османо-турския документ от 1658, в който се споменават двете селища с името Острец. В кааза Лофча – Остеридж и кебир (Малиново) и Кючук Остеридж (Малък Острец в днешното Априлци). В следващите векове на владичеството селото запазва войнушкия си статут. Отбелязано е в регистър на войнуци от първата половина на Осемнадесети век. Впоследствие вероятно част от населението е ислямизирано, като в навечерието на Руско-Турската война 1877 – 1878 година в селото има 200 християнски семейства и 80 мюсюлмански. В подготовката на Априлското въстание 1876 година се включва и даскал Спас, но е заловен, пребит и умира от раните си. При настъплението на руските войски в хода на войната повечето мюсюлмани напускат селото и бягат с турската войска. На тяхно място се заселват жители от Българене и Белиш. За първи кмет е избран Камбур Кольо Гайдар. Във войните 1885 г., 1912 – 1913 г., 1915 – 1918 г. загиват 56 души от селото.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

В мир и разбирателство сега тук живеят българи, турци, помаци и цигани. Днес село Малиново е пример за преодоляване на етническите различия сред населението. В СОУ „Васил Левски“ учат около 45 деца от различни етнически групи.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Най-новият паметник на територията на община Ловеч бе открит на 11 май в село Малиново Лентата бе прерязана лично от президента.

“Решението за издигането на мемориала бе взето през 2003 година на сесия на Общинския съвет в Ловеч. Голяма част от средствата за построяване на мемориала са дарение от населението и от фирми. 3000 лева са предоставени от Съюза на ветераните и още 1300 лева – от военноинвалидите, припомни кметът на селото Хасан Караалиев.

Язовир „Крапец“ (известен и като язовир „Малиново“) е едно от най-привлекателните места за риболов и пикник сред природата в Ловешка област. Намира се на 20 км от Севлиево, на около 17 от Ловеч и е в близост до село Малиново. До него се достига след отбивка от главния път София – Варна в посока с. Прелом. Оттук асфалтов път извежда до водите на водоема. От средата на 2010 г. в язовира се изгражда и оборудва садкова инсталация за интензивно отглеждане на риба. Това става с безвъзмездна финансова помощ по мярка „Производствени инвестиции в аквакултурата“ от ос 2 на Оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство“. Договорът е подписан от Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури. Изграждането е с продължителност от 17 месеца, а общата сума, отпусната на фирмата „Ер де ес къмпани“ – София, е малко над 650 хил. лв. Проектът предвижда изграждането на 24 плаващи мрежени клетки (садки) с обща площ 2,5 дка. Те ще бъдат монтирани на две понтонни пътеки, които ще правят връзка с бреговата ивица. Годишният капацитет на фермата за аквакултури трябва да е от 200 до 250 тона риба. Инвеститорът предвижда в нея да се отглеждат шаран и европейски сом.

Това обаче не ограничава обичайният риболов в района на язовира. Разположен в красива местност, със своите само 1800 декара, язовирът предлага идеална възможност за това. „Крапец“ не е със свободен достъп, а по време на забраната (с изключение на малък участък край язовирната стена) е разрешен за риболов. Местното ловно рибарско дружество редовно организира тук състезания, често преди това язовирът е специално зарибяван.

Язовирът е популярен с разнообразието си от риба. Водите му са обитавани от каракуда, бяла риба, уклей, червеноперка, царици, костур, пъстърва, амур, таранка, шаран, сом и щука. Даже тук на няколко пъти са хващани щуки с впечатляващи размери.

Околността пък е подходяща за пикници и излети с палатки, защото има спокойни и тихи полянки, и закътани местенца. Ако сте запалени гъбари-фенове големи, някои вече посетили го твърдят, че в гората около язовира се срещат манатарки, булки [още познати и като затьове], печурки.