Константин Илиев (драматург)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Константин Илиев.

Константин Илиев
драматург, белетрист, преводач
Константин Илиев 
Роден: 16 октомври 1937 г. (79 г.)
[Горно Павликени]], Царство България

Константин Илиев е български драматург, белетрист, преводач.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Роден на 16 октомври 1937 г. Горно Павликени, Ловешко. Завършил е немска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализира театрознание в Хумболтовия университет - Берлин, където защитава докторска дисертация върху драматургията на Фридрих Дюренмат. Работи като драматург в Благоевградския театър „Н. Вапцаров“ и Драматичния театър „София“ . От 1995 г. до 2007 г. е главен драматург на Народния театър "Иван Вазов".

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • Мъка по цветовете (1961)
  • През октомври без теб (1968)
  • Цар Шушумига (1968, за куклен театър)
  • Музика от Шатровец (1971)
  • Прозорецът (1977)
  • Босилек за Драгинко (1978)
  • Великденско вино (1979)
  • Нирвана (1982)
  • Одисей пътува за Итака (1984)
  • Червено вино за сбогом (1989)
  • Куцулан или Вълча Богородица (1994)
  • Франческа (1999)
  • Бетовен 21 (2006)
  • Златни мостове и Секвоя (2011)
  • Наблюдателите (2015)

Проза[редактиране | редактиране на кода]

  • Френско магаре (1988) – роман
  • Поражението. Хроника от краткото столетие (2003) – автобиографична книга
  • Паметта на гарвана - Текстове за театър, драматургия и политика (2005)
  • Великденско вино и Франкенщайн (2015) - публицистика

Превежда от немски език (Бертолт Брехт, Бюхнер). Негови пиеси са поставяни в Австрия, Англия, Естония, Република Македония, Полша, Русия, Словакия, Франция

Носител е на национални награди за драматургия, на международната Хердерова награда 1996 г. за цялостно творчество, награда Хеликон 2003 г. за нова българска художествена проза, на националната литературна награда Елиас Канети 2005 г., на наградата Христо Г. Данов 2012 за цялостен принос към българската книжовна култура.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]