Константин Илиев (драматург)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Константин Илиев.

Константин Илиев
български драматург, белетрист и преводач

Роден
Литература
Жанрове драма, роман, есе, мемоари
Известни творби „Великденско вино“ (1979)
„Нирвана“ (1982)
„Одисей пътува за Итака“ (1984)
„Червено вино за сбогом“ (1989)
„Поражението“ (2003)
Награди Хердерова награда (1996)
Хеликон“ (2003)
Елиас Канети“ (2005)
Христо Г. Данов“ (2012)
Аскеер“ (2017)

Константин Илиев е български драматург, белетрист и преводач.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 16 октомври 1937 г. Горно Павликени, Ловешко. Завършил е немска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализира театрознание в Хумболтовия университет в Берлин, където защитава докторска дисертация върху драматургията на Фридрих Дюренмат. Работи като драматург Драматичен театър „Н. Й. Вапцаров“ в Благоевград и Театър „София“. От 1995 г. до 2007 г. е главен драматург на Народния театър „Иван Вазов“.

Превежда от немски език (Бертолт Брехт, Георг Бюхнер). Негови пиеси са поставяни в Австрия, Англия, Естония, Република Македония, Полша, Русия, Словакия, Франция

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • Мъка по цветовете (1961)
  • През октомври без теб (1968)
  • Цар Шушумига (1968, за куклен театър)
  • Музика от Шатровец (1971)
  • Прозорецът (1977)
  • Босилек за Драгинко (1978)
  • Великденско вино (1979)
  • Нирвана (1982)
  • Одисей пътува за Итака (1984)
  • Червено вино за сбогом (1989)
  • Куцулан или Вълча Богородица (1994)
  • Франческа (1999)
  • Бетовен 21 (2006)
  • Златни мостове и Секвоя (2011)
  • Наблюдателите (2015)

Проза[редактиране | редактиране на кода]

  • Френско магаре (1988) – роман
  • Поражението. Хроника от краткото столетие (2003) – автобиографична книга
  • Паметта на гарвана – Текстове за театър, драматургия и политика (2005)
  • Великденско вино и Франкенщайн (2015) – публицистика

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

Романът му „Поражението“ е вторият носител на Наградата за съвременна българска художествена проза „Хеликон“ (2003)[1], а след това печели и националната литературна награда „Елиас Канети“ (2005)[2].

Носител е също на национални награди за драматургия, на международната Хердерова награда за цялостно творчество (1996)[3], както и на наградата „Христо Г. Данов“ за цялостен принос към българската книжовна култура (2012)[4].

На 24 май 2017 г. е удостоен с наградата „Аскеер“ за цялостен принос в театралното изкуство.[5][6][7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Победител 2003, сайт на Награда „Хеликон“.
  2. Константин Илиев, „Реч при приемането на наградата „Елиас Канети“, сайт на Международно дружество Елиас Канети в Русе.
  3. „HerderpreisträgerInnen: Iliev, Konstantin (*1937)“, oesterreich-bibliotheken.at ((de))
  4. „Драматургът Константин Илиев е носителят на голямата награда „Христо Г.Данов“ за цялостен принос в националната книжовна култура“ на сайта на Министерство на културата, 11 юни 2012.
  5. „Аскеер“ за Константин Илиев“, standartnews.com, 12 април 2017.
  6. Велина Величкова, „Връчиха наградите „Аскеер“, dariknews.bg, 24 май 2017.
  7. „Аскеер“ – Константин Илиев - награда – връчване“, bta.bg, 24 май 2017.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]