Лисец (област Ловеч)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Лисец (Област Ловеч))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Област Ловеч. За други значения вижте Лисец.

Лисец
Общи данни
Население 700 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 38,024 km²
Надм. височина 275 m
Пощ. код 5568
Тел. код 06911
МПС код ОВ
ЕКАТТЕ 43829
Администрация
Държава България
Област Ловеч
Община
   - кмет
Ловеч
Корнелия Маринова
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Лисец
Пламен Върбановски
(независим)

Лѝсец е село в Северна България. То се намира в община Ловеч, област Ловеч.

Част от данните не са попълнени, но бихте могли да ги добавите.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Лисец е разположено в северните склонове на Ста- ра планина и е на границата на Предбалкана и хълмистата Дунавска равнина.Намира се на 8 км.северозападно от гр.Ловеч и на 25 км южно от гр.Плевен. Землището на селото възлиза на 38 х.дка и граничи с тези на гр.Ловеч, с.Катунец, с.Скобелево, с.Радювене, с.Николаево, с.Баховица. Може да се раздели условно на две части-равно плодородно поле на изток и хълмиста, силно нагъната част на запад, където природата е събрала заедно широколистни гори, тучни ливади и пасища, обработваеми земи и началото на реките Чернялка и Мирьова река.Последните се вливат съответно в р.Вит при с.Търнене и р.Каменица /десен приток на р.Вит/ при с.Бежаново. Населението на селото по своя етнически състав е над 90% българско, като останалите етноси са традиционни за страната-роми и българо-мохамедани. Броят му през годините, когато е извършвано преброяване, се е движил така:

  • 1881 г. – 917 ж.
  • 1893 г. – 1352 ж.
  • 1900 г. – 1587 ж.
  • 1905 г. – 1773 ж.
  • 1910 г. – 1813 ж.
  • 1920 г. – 1928 ж.
  • 1926 г. – 2155 ж.
  • 1934 г. – 2259 ж.
  • 1946 г. – 2201 ж.
  • 1956 г. – 1917 ж.
  • 1965 г. – 1719 ж.
  • 2011 г. – 804 ж.

Последвалите урбанизационни процеси в страната и така нареченото "жителство" не дават точна представа за броя на населението при преброяванията след 1965 г.

История[редактиране | редактиране на кода]

Исторически сведения

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Църква
  • Читалище "Светлина"
  • Библиотека /намира се в сградата на читалището/
  • Целодневна детска градина
  • Здравна служба
  • Поща /самостоятелна триетажна сграда/
  • Стадион
  • Футболен отбор
  • Ловно-рибарско дружество
  • Пенсионерски клуб
  • Паметник на загиналите във войните
  • Паметник на опълченеца Петко Стойчев Топалски

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В селото има, пет магазина, ресторант, два бр. кафе-аперитив. Има 2 автобусни спирки. В село Лисец могат да се видят много разнообразни автентични танци които не се срещат навсякъде като „Маджарица”, „Чуш-Мерджан”, „Кривици”, „Коцина” и „Ганкино” които бяха номинирани и в националната система „Живи човешки съкровища”.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • 2 август – Празник на селото
  • Обредна чорба на местостта Врани кладенец Тази обредна чорба е обичай, който се изпълнява вече 87 години в местността „Врани кладенец”, откъдето и името на ястието.В резултат на драматичните събития през 1926 г. селището е щяло да бъде опожарено, а жителите му – изселени. Причината е злонамерен донос, според който там се укрива част от бандата на страшния Дочо Узунов, останала в историята с много кървави обири в Ловешко и страната. На 2 август същата година подполк. Цоко Стоянов Коев, командир на Ловешкия гарнизон, спасява селото с думите: “Лесно е да се разруши едно село, но е трудно да се направи”. Днес тази достоверна история от не чак толкова далечното минало се знае от малко хора.За благодарност към съдбата, лисечани пренасят курбан за своето спасение. В памет на тези събития общоселски инициативен комитет през 1996 г. решава 2 август да бъде обявен като Ден на Лисец. За самия курбан селото се разделя на 7 района, всеки от които е с отделни готвачи, все местни. Приготовленията за чорбата са дълги, а самата тя се готви в продължение на 4-5 часа.
  • джамалуване
  • коледуване
  • лазаруване

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Ванко Рибенски-кмет на селото, който през 1878 г.с цената на живота си го спасява от сигурно унищожение.
  • Петко Стойчев Топалски /1860-1946/-Опълченец, участник в Руско-турската освободителна война 1878-1879 г.
  • Коно Кънчев Делимарински-партизанин
  • Генко Дерибеев-бивш кмет на гр.Ловеч.
  • Иван Вълчев Мишев-бивш кмет на гр.Ловеч.
  • Кръстю Цанов Кокалов-летец-изтребител.
  • Марийка Личевска-народен представител в НС.
  • Васил Панчев Мандев-народен представител в 38-то НС.
  • Стойчо Панчев-академик, почетен гражданин на Ловеч, с основен принос в разработката на "Теория на хаоса"
  • Кънчо Стоянов-Професор, историк
  • Петко Боев Рачев-Ст.н.с.I-ва степен в ИМХ към БАН
  • Борислав Цветков Боев-Професор, преподавател във ВИАС София
  • Васил Атанасов, доцент, доктор на г.м.н, преподавател в Минно-геоложкия университет-София, уредник на музей "Земята и хората" в гр.Ловеч.
  • Гено Николов Хаджикосев-доцент, преподавтел и завеждащ катедра в Технически университет-София
  • инж.Васил Петков Кочевски-Доцент, д.т.н. ректор на Технически колеж-Ловеч.
  • Милка Панчева Петкова-Милчева-съдия във Върховния административен съд.
  • Петко Маринов Върбановски-зам.ген.директор на

НИПКИДА /Научноизследователски и проекто-конструкторски институт по двигатели и автомобили/-София

  • Цандю Шишенков-директор на бившето "Стоян Едрев"-/сега "Ноя"/-предприятие за детски трикотаж.
  • Стойчо Иванов Стойчев-кмет на с.Лисец и секретар на

Окръжен народен съвет-Ловеч.

  • Иван Стефанов – директор на БКС-Ловеч.
  • Цоко Боев Петков-директор на Горивни и строителни материали-Ловеч /Топливо/
  • Милчо Петков Сакарски-директор на ОПСО-Ловеч.
  • Тончо Цанов Тончев-директор на БКС-Русе.
  • Цандю Вълчев Тотев-директор на предприятие за угояване на живатни /ПУЖ/
  • Петко Генов Прасков-дългогодишен председател на обединено ТКЗС /сЛисец, с.Баховица и с.Славяни/, впоследствия зам.председател на ОКС-Ловеч.Председател на Туристическо дружество с.Лисец.
  • Христо Конов- дългогодишен председател на читалище "Светлина", режисьор, диригент, спортен деятел-общественик, от какъвто тип хора се нуждае всяко село.
  • Васил Драганов-поет, писател и драматург.
  • Стоян Стойчев (1926) – български сатиричен актьор.
  • Иван Иванов Йотов /Марков/-български разузнавач.
  • Иван Иванов Миковски /Иван Горилата/-геолог, участник в множество експедиции за проучване нефтените залежи в северната част на Южна Америка.Преподавател в университета в гр.Каракас, Венецуела.
  • Цветомира Тихомирова Бочева /1981/-преподавател в Хавайския университет-гр.Хонолулу, САЩ

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]