Чернялка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Чернялка
Bulgaria Pleven Province relief location map.jpg
43.19° с. ш. 24.6289° и. д.
43.3936° с. ш. 24.5067° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение България
Област Ловеч
Община Ловеч
Област Плевен
Община Плевен
Дължина 27,6 km
Начало
Място на 1,5 km СЗ
от село Лисец,
община Ловеч
Координати 43°11′24″ с. ш. 24°37′44.04″ и. д. / 43.19° с. ш. 24.6289° и. д.
Надм. височина 425 m
Устие
Място десен приток на река ВитДунавЧерно море
Координати 43°23′36.96″ с. ш. 24°30′24.12″ и. д. / 43.3936° с. ш. 24.5067° и. д.
Надм. височина 66 m
Местност "Чернелка" 

Чернялка или Черньолка е река в Северна България, област Ловеч – община Ловеч и Област Плевен – община Плевен, десен приток на река Вит. Дължината ѝ е 27,6 km.

Река Черньолка извира на 425 m н.в., на 1,5 km северозападно от Лисец, община Ловеч. До Ралево има северно направление, а след това завива на северозапад, като по цялото си протежение тече в карстово ждрело със стръмни, на места отвесни склонове. Прорязва най-източните части на Плевенските възвишения, изградени от горнокредни варовици и глинесто-песъчливи скали. Особено живописен е каньонът на реката между селата Горталово и Къртожабене. Дължината на ждрелото е 28 km, площта му е 449,2 ha. През 1969 г. територията около него е обявена за природна забележителност.[1] Влива се отдясно в река Вит при село Търнене, на 66 m н.в.

Притоци – → ляв приток, ← десен приток:

  • → Сушица
  • ← Пърчовица
  • ← Къшински дол

Реката има ясно изразен пролетен (март-юни) максимум и лятно-есенен (юли-октомври) минимум. Подхранването на реката е главно от карстови води.

По течението на реката в Община Плевен са разположени 6 села: Николаево, Ласкар, Ралево, Горталово, Къртожабене и Търнене.

Водите на Чернялка се използват за напояване, като за целта по течението ѝ и по притоците ѝ са изградени множество микроязовири. Те спомагат и за регулирането оттока на реката, която много често през пролетта причинява наводнения.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 12. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104340. с. 4778.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 541.