Севлиево (община)

Вижте пояснителната страница за други значения на Севлиево.

Севлиево 43.017, 25.1
Герб
Общи данни
Област	Област Габрово
Площ	941.36 km²
Население	28 104 души (31 декември 2025) 29,9 души/km²
Адм. център	Севлиево
Брой селища	46
Сайт	www.sevlievo.bg
Управление
Кмет	Иван Иванов (ГЕРБ; 2011)
Общ. съвет	29 съветници ГЕРБ (11) ИЗБИРАМ СЕВЛИЕВО (7) ДПС (4) РБ (2) ПАТРИОТИЧЕН ФРОНТ-НФСБ И ВМРО (2) НАРОДЕН СЪЮЗ (2) ЗАЕДНО ЗА СЕВЛИЕВСКА ОБЩИНА (1)
Севлиево (община) в Общомедия

Община Севлиево се намира в Северна България и е една от съставните общини на област Габрово, най-голямата в областта.

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в западната част на област Габрово. С площта си от 941,355 km² заема 1-во място сред 4-те общини на областта, което съставлява 46,46% от територията на областта (най-голям процент от всичките български общини). Границите ѝ са следните:

• на изток – община Дряново и община Габрово;
• на юг – община Павел баня, област Стара Загора;
• на запад – община Априлци, община Троян и община Ловеч, област Ловеч;
• на североизток – община Сухиндол и община Велико Търново, област Велико Търново.

Релеф, води

Релеф

Релефът на общината е високо-, средно-, ниско планински, хълмист и равнинен, като територията ѝ изцяло попада в пределите на две физикогеографски области на България – Средна Стара планина и Средния Предбалкан.

Южната част на общината, на юг от условната линия между селата Кръвеник и Купен се заема от северните разклонения на Калоферска планина (част от Средна Стара планина). От билото на планината на север се спускат дълги и тесни ридове, между които в дълбоки и залесени долини протичат река Росица и нейните множество леви и десни притоци. Тук на границата с община Павел баня, на запад-югозапад от хижа „Мазалат“, в централната част на планината се издига връх Карабурун (1971 m), най-високата точка на общината.

Останалата част на общината изцяло се заема от множество ридове, възвишения, височини и котловини, части от Средния Предбалкан.

Районът между условната линия между селата Кръвеник и Купен на юг и Севлиевското поле на север се заема от мощния Черновръшки рид, който в пределите на общината се простира на около 20 km от запад на изток и около 12 km от север на юг. Най-високата му точка е връх Черни връх (1199 m), издигащ се южно от заличеното село Баева ливада, на границата с община Априлци. През средата ридът е проломен от долината на река Росица. Северно от рида се простира обширното Севлиевско поле, през което от юг на север протича река Росица, от запад на изток левият ѝ приток Видима, а от изток на запад десният ѝ приток река Лопушница. В североизточната част на полето, на брега на река Росица е разположен общинският център град Севлиево.

Северно от Севлиевското поле на територията на община Севлиево се простират части от още пет броя ридове и възвишения на Средния Предбалкан. На запад от град Севлиево и северно от широката долина на река Видима се издигат най-източните части на Микренските височини – връх Кръста (502 m), разположен северно от село Дамяново. На север Севлиевското поле се загражда от дългите около 30 km Севлиевски височини, през които от юг на север в дълбок пролом протича река Росица. Сега проломът е зает от водите на язовир „Александър Стамболийски“. На запад от пролома Севлиевските височини са по-високи и тук, западно от село Петко Славейков, на границата с община Ловеч се издига техният първенец връх Петриша (627 m). Източната част на Севлиевските височини носят името Крушевски рид, като тук максималната височина е при връх Гюнето (583 m), на изток от село Крушево. На североизток от Крушевския рид в пределите на общината попада малка част от платото Плужна (452 m, северно от село Добромирка), а на изток от рида – най-западните части на рида Стените (връх Голямата стена, 552 m, на север от село Буря.

Най-северните части на общината, на север от долината на река Крапец (ляв приток на Росица) се заемат от югоизточните части на Деветашкото плато, с максимална височина от 556 m, разположена на запад от село Агатово.

Най-ниската точка на общината е нивото на язовир „Александър Стамболийски“ – около 135 m н.в.

Води

Основна водна артерия на община Севлиево е река Росица, която протича с горното и част от средното си течение през нея от юг на север. Реката извира от Калоферска планина, източно от хижа „Мазалат“. Тече на север в дълбока и залесена долина и при село Стоките излиза от планината. В този си участък в нея се вливат отляво реките Багреница, Бяла река и Негойчевица, а отдясно – реките Мала Бухалница, Зелениковец и Маришница.

След това реката проломява Черновръшкия рид и при село Горна Росица навлиза в Севлиевското поле. В пролома реката получава два по-големи леви притока – реките Студена и Щолби.

В Севлиевското поле река Росица протича от юг на север, минава през източната част на град Севлиево и при село Кормянско напуска равното поле. Тук тя получава три притока. От запад, малко преди град Севлиево в нея се влива най-големият ѝ приток река Видима, която тече в широка около 4 km и дълга около 20 km долина, която представлява западно продължение на Севлиевското поле. При село Градница отдясно в нея се влива най-големият ѝ приток Граднишка река. При село Горна Росица отдясно в Росица се влива река Лопушница, която също тече в широка долина, и която е югоизточно продължение на Севлиевското поле. При град Севлиево отдясно в нея се влива река Чопарата, водеща началото си от най-източните части на Крушевския рид.

След като напусне Севлиевското поле река Росица проломява и Севлиевските височини, след което напуска пределите на община Севлиево. Тази част от течението на реката е заето от водите на язовир „Александър Стамболийски“, като на територията на общината е горната му част. В този участък река Росица получава два по-големи леви притока, вливащи се в язовира – реките Крапец и Мъгъра.

Население

Етнически състав (2011)

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	35 995	100,00
Българи	27 045	75,14
Турци	5 405	15,02
Цигани	618	1,72
Други	152	0,42
Не се самоопределят	379	1,05
Неотговорили	2 396	6,66

Населени места

Общината има 46 населени места с общо население 29 676 жители към 7 септември 2021 г.

Списък на населените места в община Севлиево, население и площ на землищата им

Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km2	Забележка (старо име)	Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km2	Забележка (старо име)
Агатово	231	36,488		Крамолин	304	44,873
Батошево	648	22,145	Батошово	Крушево	467	39,022	Крушово (Ахлатлъ)
Бериево	225	26,291		Кръвеник	177	56,948
Боазът	25	-	в з-щето на с. Столът	Купен	14	-	в з-щето на с. Стоките
Богатово	359	16,471		Ловнидол	285	38,727	Чифтлик
Буря	156	22,480	Малкочево	Малки Вършец	111	25,363	Сръбе, Сърбе
Валевци	13	-	в з-щето на с. Стоките	Младен	154	16,212	Букурово
Войнишка	18	-	в з-щето на с. Кръвеник	Млечево	104	31,632
Горна Росица	786	24,650	Дерелии	Петко Славейков	880	21,716	Аканджилари
Градище	109	26,083		Попска	20	-	в з-щето на с. Стоките
Градница	822	22,652		Ряховците	1112	28,880	Рава
Дамяново	303	25,665		Севлиево	17807	41,244
Дебелцово	-	16,297		Селище	98	-	в з-щето на с. Стоките
Дисманица	1	-	в з-щето на с. Млечево	Сенник	838	32,093	Чадърлии
Добромирка	615	42,247		Стоките	167	132,951
Душево	853	27,308	Душово	Столът	224	34,626	Граднишки колиби
Душевски колиби	10	-	Душовски колиби, в з-щето на с. Душево	Табашка	41	-	в з-щето на с. Кръвеник
Енев рът	14	-	в з-щето на с. Шумата	Тумбалово	51	-	в з-щето на с. Стоките
Идилево	84	12,729		Търхово	80	15,481
Карамичевци	21	-	в з-щето на с. Батошево	Угорелец	9	-	в з-щето на с. Стоките
Кастел	29	-	в з-щето на с. Батошево	Хирево	136	12,798
Корията	4	-	в з-щето на с. Душево	Шопите	3	-	в з-щето на с. Кръвеник
Кормянско	647	24,858	Корменджик	Шумата	621	22,425
				ОБЩО	29676	941,355	16 населени места са без землища

Административно-териториални промени

• Указ № 38/обн. 21 януари 1892 г. – преименува м. Граднишки колиби на м. Столът;
• през 1914 г. – н.м. Корията (от м. Енев рът) е призната за м. Корията без административен акт;
• Указ № 28/обн. 31.01.1928 г. – признава м. Шумата за с. Шумата;
• МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Дерелии на с. Горна Росица;

– преименува с. Сръбе (Сърбе) на с. Малки Вършец;

– преименува с. Аканджилари на с. Петко Славейков;

– преименува с. Чадърлии на с. Сенник;

• МЗ № 1380/обн. 01.06.1939 г. – признава м. Столът за с. Столът;
• Указ № 448/обн. 06.09.1950 г. – преименува с. Малкочево на с. Буря;
• Указ № 47/обн. 09.02.1951 г. – преименува с. Букурово (Бокурово) на с. Младен;
• Указ № 487/обн. 16.12.1952 г. – заличава с. Бара поради изселване;
• през 1956 г. – осъвременено е името на с. Батошово на с. Батошево без административен акт;

– осъвременено е името на с. Душово на с. Душево без административен акт;

– осъвременено е името на м. Душовски колиби на м. Душевски колиби без административен акт;

– осъвременено е името на с. Крушово на с. Крушево без административен акт;

• Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – признава махалите Боазът, Войнишка, Енев рът, Карамичевци, Кастел, Купен, Попска, Табашка, Тумбалово, Угорелец и Шопите за села;
• Указ № 1320/обн. 06.05.1983 г. – признава н.м. Валевци (от с. Угорелец) за с. Валевци;

– признава н.м. Селището (от с. Стоките) за с. Селище;

• Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива общините Градница и Стоките и присъединява включените в състава им населени места към община Севлиево;
• На основание §7. (3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ бр. 63/14.07.1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села;
• Указ № 26/обн. 10.02.2000 г. – отделя с. Буря и неговото землище от община Дряново и го присъединява към община Севлиево;
• Реш МС № 166/обн. 19.03.2013 г. – заличава с. Дрянът поради изселване;

– заличава селата Баева ливада, Българи, Малиново, Мариновци и Рогулят и ги присъединява като квартали на с. Млечево;

– заличава с. Дялък и го присъединява като квартал на с. Столът.

Стопанство

Промишлените производства са съсредоточени основно в града но част от тях са изнесени и извън него. Водещи предприятия са: фирмите „Идеал Стандарт – Видима“ – за санитарна арматура и санитарна керамика, АВВ „Авангард“ – за производство на високоволтови електроизделия, „Оригинал“ – пресформи за леене под налягане, с противоналягане и по пневмобуталния метод, „Емка“ – електропроводници за индустрията и бита. Трикотажни изделия произвежда фирма „Росица“, а текстилни – фирма „Бриз“. Друга група фирми работят в областта на дървопреработването – „Батой“, „Борела-С“, „Абанос“, „Изгрев-90“, „Паралел“, включително и в мебелно производство.

Транспорт

През общината преминават частично 13 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 185 km:

• участък от 31,3 km от Републикански път I-4 (от km 68,9 до km 100,2);
• началният участък от 12,5 km от Републикански път II-44 (от km 0 до km 12,5);
• последният участък от 10,2 km от Републикански път III-401 (от km 47,9 до km 58,1);
• началният участък от 26,4 km от Републикански път III-403 (от km 0 до km 26,4);
• началният участък от 28,4 km от Републикански път III-404 (от km 0 до km 28,4);
• началният участък от 7,4 km от Републикански път III-405 (от km 0 до km 7,4);
• началният участък от 10,1 km от Републикански път III-406 (от km 0 до km 10,1);
• последният участък от 2,8 km от Републикански път III-609 (от km 84,1 до km 86,9);
• последният участък от 10 km от Републикански път III-3011 (от km 15,5 до km 25,5);
• началният участък от 16 km от Републикански път III-4041 (от km 0 до km 16,0);
• началният участък от 5,2 km от Републикански път III-4402 (от km 0 до km 5,2);
• последният участък от 0,6 km от Републикански път III-4403 (от km 15,9 до km 16,5);
• последният участък от 24,1 km от Републикански път III-6072 (от km 5 до km 29,1).

Топографска карта

• Лист от карта K-35-26. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-27. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-38. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-39. Мащаб: 1 : 100 000.

Външни препратки

• VisitSevlievo.com – Неофициален пътеводител и он-лайн презентация на град Севлиево и региона Архив на оригинала от 2008-03-20 в Wayback Machine.
• Официален сайт на община Севлиево

Източници

• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.