Направо към съдържанието

Севлиево (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Община Севлиево)
Вижте пояснителната страница за други значения на Севлиево.
Севлиево
Общи данни
ОбластОбласт Габрово
Площ941.36 km²
Население28 104 души[1] (31 декември 2025)
29,9 души/km²
Адм. центърСевлиево
Брой селища46
Сайтwww.sevlievo.bg
Управление
КметИван Иванов
(ГЕРБ; 2011)
Общ. съвет29 съветници
  • ГЕРБ (11)
  • ИЗБИРАМ СЕВЛИЕВО (7)
  • ДПС (4)
  • РБ (2)
  • ПАТРИОТИЧЕН ФРОНТ-НФСБ И ВМРО (2)
  • НАРОДЕН СЪЮЗ (2)
  • ЗАЕДНО ЗА СЕВЛИЕВСКА ОБЩИНА (1)
Севлиево (община) в Общомедия

Община Севлиево се намира в Северна България и е една от съставните общини на област Габрово, най-голямата в областта.

Географско положение, граници, големина

[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в западната част на област Габрово. С площта си от 941,355 km2 заема 1-во място сред 4-те общини на областта, което съставлява 46,46% от територията на областта (най-голям процент от всичките български общини). Границите ѝ са следните:

Релефът на общината е високо-, средно-, ниско планински, хълмист и равнинен, като територията ѝ изцяло попада в пределите на две физикогеографски области на България – Средна Стара планина и Средния Предбалкан.

Южната част на общината, на юг от условната линия между селата Кръвеник и Купен се заема от северните разклонения на Калоферска планина (част от Средна Стара планина). От билото на планината на север се спускат дълги и тесни ридове, между които в дълбоки и залесени долини протичат река Росица и нейните множество леви и десни притоци. Тук на границата с община Павел баня, на запад-югозапад от хижа „Мазалат“, в централната част на планината се издига връх Карабурун (1971 m), най-високата точка на общината.

Останалата част на общината изцяло се заема от множество ридове, възвишения, височини и котловини, части от Средния Предбалкан.

Районът между условната линия между селата Кръвеник и Купен на юг и Севлиевското поле на север се заема от мощния Черновръшки рид, който в пределите на общината се простира на около 20 km от запад на изток и около 12 km от север на юг. Най-високата му точка е връх Черни връх (1199 m), издигащ се южно от заличеното село Баева ливада, на границата с община Априлци. През средата ридът е проломен от долината на река Росица. Северно от рида се простира обширното Севлиевско поле, през което от юг на север протича река Росица, от запад на изток левият ѝ приток Видима, а от изток на запад десният ѝ приток река Лопушница. В североизточната част на полето, на брега на река Росица е разположен общинският център град Севлиево.

Северно от Севлиевското поле на територията на община Севлиево се простират части от още пет броя ридове и възвишения на Средния Предбалкан. На запад от град Севлиево и северно от широката долина на река Видима се издигат най-източните части на Микренските височини – връх Кръста (502 m), разположен северно от село Дамяново. На север Севлиевското поле се загражда от дългите около 30 km Севлиевски височини, през които от юг на север в дълбок пролом протича река Росица. Сега проломът е зает от водите на язовир „Александър Стамболийски“. На запад от пролома Севлиевските височини са по-високи и тук, западно от село Петко Славейков, на границата с община Ловеч се издига техният първенец връх Петриша (627 m). Източната част на Севлиевските височини носят името Крушевски рид, като тук максималната височина е при връх Гюнето (583 m), на изток от село Крушево. На североизток от Крушевския рид в пределите на общината попада малка част от платото Плужна (452 m, северно от село Добромирка), а на изток от рида – най-западните части на рида Стените (връх Голямата стена, 552 m, на север от село Буря.

Най-северните части на общината, на север от долината на река Крапец (ляв приток на Росица) се заемат от югоизточните части на Деветашкото плато, с максимална височина от 556 m, разположена на запад от село Агатово.

Най-ниската точка на общината е нивото на язовир „Александър Стамболийски“ – около 135 m н.в.

Основна водна артерия на община Севлиево е река Росица, която протича с горното и част от средното си течение през нея от юг на север. Реката извира от Калоферска планина, източно от хижа „Мазалат“. Тече на север в дълбока и залесена долина и при село Стоките излиза от планината. В този си участък в нея се вливат отляво реките Багреница, Бяла река и Негойчевица, а отдясно – реките Мала Бухалница, Зелениковец и Маришница.

След това реката проломява Черновръшкия рид и при село Горна Росица навлиза в Севлиевското поле. В пролома реката получава два по-големи леви притока – реките Студена и Щолби.

В Севлиевското поле река Росица протича от юг на север, минава през източната част на град Севлиево и при село Кормянско напуска равното поле. Тук тя получава три притока. От запад, малко преди град Севлиево в нея се влива най-големият ѝ приток река Видима, която тече в широка около 4 km и дълга около 20 km долина, която представлява западно продължение на Севлиевското поле. При село Градница отдясно в нея се влива най-големият ѝ приток Граднишка река. При село Горна Росица отдясно в Росица се влива река Лопушница, която също тече в широка долина, и която е югоизточно продължение на Севлиевското поле. При град Севлиево отдясно в нея се влива река Чопарата, водеща началото си от най-източните части на Крушевския рид.

След като напусне Севлиевското поле река Росица проломява и Севлиевските височини, след което напуска пределите на община Севлиево. Тази част от течението на реката е заето от водите на язовир „Александър Стамболийски“, като на територията на общината е горната му част. В този участък река Росица получава два по-големи леви притока, вливащи се в язовира – реките Крапец и Мъгъра.

Етнически състав (2011)

[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]

ЧисленостДял (в %)
Общо35 995100,00
Българи27 04575,14
Турци5 40515,02
Цигани6181,72
Други1520,42
Не се самоопределят3791,05
Неотговорили2 3966,66

Общината има 46 населени места с общо население 29 676 жители към 7 септември 2021 г.[3]

Списък на населените места в община Севлиево, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Агатово23136,488Крамолин30444,873
Батошево64822,145БатошовоКрушево46739,022Крушово (Ахлатлъ)
Бериево22526,291Кръвеник17756,948
Боазът25-в з-щето на с. СтолътКупен14-в з-щето на с. Стоките
Богатово35916,471Ловнидол28538,727Чифтлик
Буря15622,480МалкочевоМалки Вършец11125,363Сръбе, Сърбе
Валевци13-в з-щето на с. СтокитеМладен15416,212Букурово
Войнишка18-в з-щето на с. КръвеникМлечево10431,632
Горна Росица78624,650ДерелииПетко Славейков88021,716Аканджилари
Градище10926,083Попска20-в з-щето на с. Стоките
Градница82222,652Ряховците111228,880Рава
Дамяново30325,665Севлиево1780741,244
Дебелцово-16,297Селище98-в з-щето на с. Стоките
Дисманица1-в з-щето на с. МлечевоСенник83832,093Чадърлии
Добромирка61542,247Стоките167132,951
Душево85327,308ДушовоСтолът22434,626Граднишки колиби
Душевски колиби10-Душовски колиби, в з-щето на с. ДушевоТабашка41-в з-щето на с. Кръвеник
Енев рът14-в з-щето на с. ШуматаТумбалово51-в з-щето на с. Стоките
Идилево8412,729Търхово8015,481
Карамичевци21-в з-щето на с. БатошевоУгорелец9-в з-щето на с. Стоките
Кастел29-в з-щето на с. БатошевоХирево13612,798
Корията4-в з-щето на с. ДушевоШопите3-в з-щето на с. Кръвеник
Кормянско64724,858КорменджикШумата62122,425
ОБЩО29676941,35516 населени места са без землища

Административно-териториални промени

[редактиране | редактиране на кода]
  • Указ № 38/обн. 21 януари 1892 г. – преименува м. Граднишки колиби на м. Столът;
  • през 1914 г. – н.м. Корията (от м. Енев рът) е призната за м. Корията без административен акт;
  • Указ № 28/обн. 31.01.1928 г. – признава м. Шумата за с. Шумата;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Дерелии на с. Горна Росица;
– преименува с. Сръбе (Сърбе) на с. Малки Вършец;
– преименува с. Аканджилари на с. Петко Славейков;
– преименува с. Чадърлии на с. Сенник;
  • МЗ № 1380/обн. 01.06.1939 г. – признава м. Столът за с. Столът;
  • Указ № 448/обн. 06.09.1950 г. – преименува с. Малкочево на с. Буря;
  • Указ № 47/обн. 09.02.1951 г. – преименува с. Букурово (Бокурово) на с. Младен;
  • Указ № 487/обн. 16.12.1952 г. – заличава с. Бара поради изселване;
  • през 1956 г. – осъвременено е името на с. Батошово на с. Батошево без административен акт;
– осъвременено е името на с. Душово на с. Душево без административен акт;
– осъвременено е името на м. Душовски колиби на м. Душевски колиби без административен акт;
– осъвременено е името на с. Крушово на с. Крушево без административен акт;
– признава н.м. Селището (от с. Стоките) за с. Селище;
  • Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива общините Градница и Стоките и присъединява включените в състава им населени места към община Севлиево;
  • На основание §7. (3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ бр. 63/14.07.1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села;
  • Указ № 26/обн. 10.02.2000 г. – отделя с. Буря и неговото землище от община Дряново и го присъединява към община Севлиево;
  • Реш МС № 166/обн. 19.03.2013 г. – заличава с. Дрянът поради изселване;
– заличава селата Баева ливада, Българи, Малиново, Мариновци и Рогулят и ги присъединява като квартали на с. Млечево;
– заличава с. Дялък и го присъединява като квартал на с. Столът.

Промишлените производства са съсредоточени основно в града но част от тях са изнесени и извън него. Водещи предприятия са: фирмите „Идеал Стандарт – Видима“ – за санитарна арматура и санитарна керамика, АВВ „Авангард“ – за производство на високоволтови електроизделия, „Оригинал“ – пресформи за леене под налягане, с противоналягане и по пневмобуталния метод, „Емка“ – електропроводници за индустрията и бита. Трикотажни изделия произвежда фирма „Росица“, а текстилни – фирма „Бриз“. Друга група фирми работят в областта на дървопреработването – „Батой“, „Борела-С“, „Абанос“, „Изгрев-90“, „Паралел“, включително и в мебелно производство.

През общината преминават частично 13 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 185 km: