Добромирка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Добромирка
Общи данни
Население 626 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 42,247 km²
Надм. височина 463 m
Пощ. код 5430
Тел. код 06738
МПС код ЕВ
ЕКАТТЕ 21628
Администрация
Държава България
Област Габрово
Община
   - кмет
Севлиево
Иван Иванов
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Добромирка
Боню Петков
(ГЕРБ)

Добромирка е село в Северна България. То се намира в община Севлиево, област Габрово.

История[редактиране | редактиране на кода]

Добромирка е едно от малкото села в България, което въпреки превратностите на историята не е променяло своето славянско име. Неговата история по преки и косвени данни като селище води началото си от годините на Второто българско царство. А живот на Добромирското землище е имало от най-дълбока древност.

С договор тази мисия бе предложена на историчката Мария Донева – специалист-историк в Института за история при БАН. Най-ранен интерес към миналото на Добромирка се проявява в областта на етнографията. Дипломната работа на студентката М. Момчева, посветена на тази тема, се намира в Университетската библиотека на София.

През 1971 г. във в. "Росица" е отпечатана статия на Иван Гунев "Из далечното минало на Добромирка". От същия автор през 1977 г. в ОДА – Габрово е внесен ръкопис, посветен на осемдесетгодишнината на читалището в с. Добромирка. Екземпляр от този ръкопис е внесен и в читалищната библиотека. И по други поводи се докосва миналото на Добромирка... Във връзка с кръгли годишнини от основаването на местна организация на БКП и Работническия младежки съюз (РМС) в селото изнасят доклади с проучвания за миналото на тези организации Доню В. Донев и Димитрина Тотева. Много тържествено се отпразнува и стогодишнината на училището "Христо Ботев". Доклад за миналото на училището чете Белчо Варсев – бивш негов директор. Докладът е отпечатан в брошура "С поглед към бъдещето" през май 1984 г.

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Добромирка е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[1]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Ангел Тодоров (р. 1922) – политик от БКП
  • Димитър Генчев – поет
  • Кунчо Грънчаров (1906–1990) – самоук художник
  • Владимир Пенев (р. 19.02.1956, Димитровград) – художник, завършил „Живопис“ при проф. Светлин Русев в Художествената академия
  • Пеньо Пенев (1930–1959) – поет
  • Нено Станев Цървуланов (1877-1925) – лекар, общественик и журналист. Член на БКП (от 1908). Учил медицина в Цюрих (Швейцария), завършил във Вюрцбург (Германия). Идеите на комунизма възприема в Швейцария под влияние на руската революционна емиграция. Работил като психиатър в Александровската болница в София. Изтъкнат комунист и синдикален деец. Един от основателите на Съюза на мед.-сан. работници и негов секретар до разтурянето му (1919—1923), главен редактор на органа на съюза „Медико-санитарен работник“ (1922—1923). Участвал в санитарната подготовка на Септемврийското въстание през 1923 г. Убит от полицията.
  • Христо Баев (оперен и оперетен певец, тенор) (Добромирка, 15.08.1922 – Кобленц, 26.08.1983)[2] [3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 842.
  2. Kutsch-Riemens, Großes Sängerlexikon, Bern 1991, ISBN 3-317-01763-5, с. 1076
  3. www.tamino-klassikforum.at