Буря (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Буря.

Буря
Църквата в село Буря
Църквата в село Буря
Общи данни
Население 203 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 22,48 km²
Надм. височина 483 m
Пощ. код 5375
Тел. код 06728
МПС код ЕВ
ЕКАТТЕ 7082
Администрация
Държава България
Област Габрово
Община
   - кмет
Севлиево
Иван Иванов
(ГЕРБ)

Буря е село в Северна България. То се намира в община Севлиево, област Габрово.

География[редактиране | редактиране на кода]

История[редактиране | редактиране на кода]

Ходжа Омер /Малкочлар, Малкочево, дн. Буря/ - османското завоевание изглежда заварва българско селище в района на местността Кьофери, тъй като според легендата тук в близост живели българи и тюркски колонисти. При верски спречквания селището е изоставено, като българите отишли в съседното село Гостилица, а турците се установили на мястото на днешното село.

За пръв път писмено името на селото е засвидетелствано в известния ни регистър на ленните владения в Никополски санджак от 1479 г. като Ходжа Омер, с 9 мюсюлмански домакинства и приход от 791 акчета. Заедно с посоченото по-горе село Сюлейман, то е съществувало и около средата на века, когато доходите му са били около два пъти по-малко и най-вероятно е наброявало само 3-4 домакинства. Следователно можем да отнесем възникването на Ходжа Омер към средата на века. И в този случай наименованието на селото идва от името на авторитетен турски предводител, който е водач на малка група тюркски колонисти, заселили се в района на днешното село Буря. Такава е общоприетата практика по това време. От 1516 г. насетне селото се среща във всички документи като Малкочлар, по името на Малкоч баба.

Според проф. Николай Ковачев заселниците са били военна група, а Мария Донева, автор на историята на село Добромирка, смята, че се касае за юруци. Предположението си за юрушкия произход на заселниците тя гради върху факта, че и днес в района има запазено наименование на местност Юрушкото. Към този аргумент трябва да прибавим сведението от един турски документ от 1855 г., съхраняван в НБКМ под сигнатура ОА, 3/5, № 2539, в който се споменава за черибашията Дахил от Малкочлу /второто турско име на селото/, а тази титла са носели юрушките военачалници. В регистъра от 1479 г. обаче юрушките поселения се отбелязват точно, а Ходжа Омер не се сочи като такова. Като причина за това можем да приемем факта, че юруците са преминали към уседнал начин на живот, смесили са се и с местно ислямизирано население. Само така можем да обясним липсата на изричното посочване в регистъра, че са юруци.

Освобождението заварва Малкочево като голямо турско село.

Стари имена на селото са Малкочево (Малкочлар) (до 9.09.1945 г.) и Ходжа Омер. В миналото то е имало значително турско население, което към 2004 година силно е намаляло. В югоизточния край на селището се намира старо турско гробище със занемарено тюрбе на Малкоч баба, легендарен покровител на селото.[1]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Основните религии в селото са християнство (източноправославно) и ислям. Има функционираща църква.

Читалища и други[редактиране | редактиране на кода]

Читалище „Пробуда“ с етнографски музей, концертна зала и богата библиотека е единственото читалище. Към читалището има вокална група за изворен фолклор, в която участват предимно възрастни жени от селото.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в красива местност. В село Буря е издигнат паметник на Стефана Цонева (Буря) – партизанка, на чието име е наречено. Също така има и паметник на загиналите във войни жители.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени
  • Петър Пашов (1931-2009), проф. лингвист, автор на популярната „Практическа граматика на българския език“
  • Елена Тотева Фучеджиева-Хинкова – работила дълги години в отдел „Кинефикация“ към Министерство на културата. Благодарение на нейният труд в България пристигат много от черно-белите филми.
  • Пантю Карапантев – д-р инж. Бил е зам.министър на машиностроенето, народен представител. Организатор на създаването на завод „Съюз“ в селото, филиал на телферния завод „Подем“ в гр. Габрово.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Миков, Любомир. Култова архитектура и изкуство на хетеродоксните мюсюлмани в България (XVI-XX век). София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2007. ISBN 978-954-322-197-4. с. 345-346.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]