Гостилица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гостилица
Gostilitza.JPG
Общи данни
Население 305 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 32,404 km²
Надм. височина 396±1 m
Пощ. код 5390
Тел. код 06725
МПС код ЕВ
ЕКАТТЕ 17350
Администрация
Държава България
Област Габрово
Община
   - кмет
Дряново
Мирослав Семов
(независим)

Гостилица е село в Северна България. То се намира в община Дряново, област Габрово.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Гостилица се намира сред северните разклонения на Стара планина, на 12 километра северозападно от град Дряново в посока към Севлиево. Амфитеатралното му разположение върху южния скат на хълма „Ръта“ позволява то да бъде наблюдавано отдалече. На около 1200 метра южно и югоизточно от селото река Янтра, пресичайки малка котловина, живописно криволичи между стръмни брегове. Местността около Гостилица включва заоблени възвишения, валози и оврази, разделени от дълбоки долове с ниска и висока широколистна растителност. В непосредствена близост над селото е залесена борова гора. Около Гостилица са образувани поляни, ливади и земеделска земя (ниви), но бледожълтениканата почва на много места става песъкливо-камениста, което я прави трудно-обработваема и не особено плодородна.

Предвид характера на терена върху който е застроено селото, условно то е разделено на две части. Ниската и по-полегата част местните жители наричат „Долния край“, а по-високо разположените на стръмния скат махали са известни с името „Горния край“. Дори хората се припознаваха като „долненци“ и „горненци“. Средната надморска височина на селото е около 400 метра, а най-високо се издига местността „Топкору“ – 501 метра над морското равнище, отстояща на 3.5 км на запад, близо до съседното село Буря.

На север гостиловското землище граничи с районите на селата Ново село и Балван, на североизток достига до земите на село Ветренци, а на изток опира в хълмистите мери на малките селца Каломен и Чуково. В югоизточна и южна посока граничи със земите на махалите Ритя, Пейна и Караиванца, а също и с нивите на селата Скалско и Славейково. От запад периметърът се затваря с граничната зона на село Буря. Общата полупланинска площ в така описаните граници възлиза на около 32 400 дкр или над 32 кв.км.

Гостилица спада към Предбалканския географски, геоморфоложки и климатичен райони и атмосферните условия много силно се влияят от въздействието на Балкана. Климатът е типично континентален. През лятото температурите достигат до 36 градуса, а зимно време често падат до минус 15 – 20, но в някой редки случаи са достигали и под минус 30 градуса. За района са характерни валежите на дъжд, сняг, суграшица, а през топлите месеци и на градушки. Средногодишното количество на падналите валежи е около 575 мм. Основните дъждовалежи са през периода май – юни, когато не са рядкост интензивни падащи водни количества, създаващи по стръмните улици на селото цели буйно течащи реки. Снеговалежите най-често са през есеннозимните месеци декември, януари, февруари и доста рядко през март. Снежната покривка, с дебелина до 25 – 30 см, се задържа обикновено до края на февруари – началото на март, но макар и рядко има години с обилен снеговалеж и натрупване до 70 – 80 см. За селото са характерни ясните и безоблачни дни, като мъгли се образуват твърде рядко, предимно през последните есенни седмици на годината. Преобладаващите ветрове са северозападните и западните, които по-често донасят валежна облачност. В същото време по-редките североизточни ветрове понякога са много силни и докарват интензивни валежи, съпроводени с унищожителни градушки. От средата на пролетта все по-често се появяват южни и източни ветрове.

Почви[редактиране | редактиране на кода]

Почвата е бледожълта, глинеста (суглинка), почти без хумусна и с ниско съдържание на органични вещества. На редица места в землището на село Гостилица се разкриват скални пластове с различен петрографски строеж. Според геоложките изследвания те са от времената на мезозоя, по точно с долнокредна възраст и най-вероятно се отнасят към епохите на неокома, барема и апта. До моста над река Янтра по пътя за Дряново, на десния бряг, се виждат огънати нагоре, светлосини, зърнести и много здрави пластове от пясъчници, образуващи т.нар. мини антиклинала. Те са използвани за строежа на споменатия мост и близкия до него бент с воденица, а също така за пътни настилки и редица постройки. Съвсем близко до тях, в югоизточна посока, е оформен хълм от светлобежови до синкави мергели (т.н. „Мамульовата ограда“, „Попин ниви“ и „Кратмичката“), които са силно напластени и прорязани от дебели до 1 метър пясъчникови прослойки. Мергелите изграждат и хълма на юг-югозапад от селото наречен „Солашката“. Възвишението върху което е застроено селото също е съставено от мергели, нагъсто прослоени от пясъчници и отгоре покрити с глинясъли мергели и бели глини. От там хората от селото, още преди векове са си копаели „бяла глина“ за измазването на стените вътре в стаите на плетените им от дървени пръти къщи. В местността „На друма“ има глини с оранжевочервен цвят, които са употребявани за направата и измазването на подовете в старите гостиловски къщи. На север и на юг в и до землището на селото се разкриват мощни пластове на варовикови скали в които има различни пещери и други празнини. В северната част на района има едно малко дере, което наричат Пещерин дол. Съвременните повърхностни отложения в района на Гостилица са представени от глини и тънък почвен слой, омесен на редица места с пясък и скални отломъци. Освен споменатите скали с утаечен произход, няма сведения за наличието на магмени или метаморфни скални типове.

Реки[редактиране | редактиране на кода]

Изворите на Янтра са между старопланинските върхове Бузлуджа и Атово падало и в района на селото се намира прехода на реката между горното и средното течение. Тука коритото на реката има бързеи, следвани от равни участъци със спокойно течение и е широко 15 -20 м, а водния поток варира по ширина от 5 до 15 м. Средногодишният отток възлиза на 6 – 7 куб.м/сек, но понякога, когато реката приижда, залива крайречните тераси и като стихия помита всичко по течението си. В такива случаи дебитът е достигал над 300 куб.м/сек. През силно сушави периоди водните количества са падали до 1 куб.м/сек. Като леви притоци на реката са две по-големи и непресъхващи дерета, от които на около един километър южно от селото е Кацковка с три леви, пресъхващи лятно време притока – Селския дол, Дражанския дол и Басарин дол, а на 2 км северно от Гостилица се намира т.н. Бебрьовски дол. Известен е и Калиновския дол, които беше непресъхващ, но през 60-те години на 20 век изворите му бяха „хванати“ за водоснабдяване на обори и той „се изгуби“. От десните притоци на реката по съществени са: Орлов дол, Кратмичката, Гаджов дол, Дреновски дол и Карастаньов дол, някои от които през лятото и есента пресъхват.

Обикновено в началото на доловете и по тяхното течение има извори с твърде малък дебит, на които водата е силно карбонизирана и известна като „варовита“. Някои от изворите са каптирани във вид на кладенци или чешми, от които хората и добитъка утоляват жаждата си. Такива чешми са „Калиновец“, „Чалнишка“, „Кратмичката“, „Дядовото Рачово“, „Корийката“, „Соаря“, „Въльова гьол“,"Стоките", „Тасьовата чешма“, „Крива старна“, „Деньовската“ и др. някои от които са пресъхнали, а кладенци с изворна и течаща вода има на „Субашин“, „Карастаньова кладенец“, „Селския кладенец“ и др. В близост до речното корито на Янтра има един-два минерални извора с нищожен дебит и високо съдържание на сероводород, които не са подходящи за ползване. Подземните води в района на селото са на значителна дълбочина и до тях се достига с прокопаването на дълбоки кладенци или сондажи (10 – 20 м).

Фауна[редактиране | редактиране на кода]

Фауната в района около Гостилица не се различава от тази на останалите части в страната, но от доста десетилетия не се е чувало там да са се появявали мечки, вълци, чакали или диви кози, а се увеличава популацията на сърните и дивите прасета. Обичайно се срещат много зайци, лисици, язовци, порове, таралежи, костенурки, къртици, белки, лалугери, катерици и т.н. Има смокове, усойници, пепелянки, водни змии, различни видове гущери и др. Преди много години по Орлов дол са гнездели орли.

Населението на селото до към средата на 20 век бе запазило своя първичен български антропологичен тип и тогава достигаше до 2100 души, с много малки изключения, родени все там. След колективизацията на земята и започналата индустриализация 1950 – 57 година, се наблюдава бързо и прогресивно стопяване на жителите на Гостилица и вероятно тази тенденция ще е устойчива и трудно обърната. Процеси на масово изселващи се хора от селото има още от края на 18 и 19 век, до началото на Първата световна война. Високата раждаемост (средно по 5 – 6 деца в семейство) е предопределяла много бързото увеличение на населението, а малкото и неплодородна земя е заставило много от родените там да се устройват в други по-близки или далечни краища на страната и дори чак в Америка (САЩ). Цели „колонии“ от гостиловци са заселени в селата Градище (община гр. Левски), Върбак (Шуменско), Хитрино (Шуменско), Водица (Поповско) и др. Изселилите се през втората половина на 20 век отиват най-вече в градовете Дряново, Габрово, Велико Търново, София и Варна. През последните няколко десетилетия в селото се заселиха, малко цигани и турци, които успешно са се включили в обществения живот там.

Селото е свързано чрез удобни асфалтови пътища с градовете Дряново, Габрово, Севлиево, Велико Търново и с околните села. Най-близката и удобна ж.п. гара е в Дряново, а на 6 км северно се намира главния автопът София-В. Търново-Варна. До селцето Междени, на около 8 км на юг има аеродром за малки самолети от гражданската и селскостопанската авиация.

История[редактиране | редактиране на кода]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Когато се разглеждат културните особености на Гостилица и на общественността в селото като цяло, трябва да се погледне в няколко посоки от миналото до наши дни. Основните носители на гостиловската културна традиция се коренят в начина на говорене, в отношението към православната християнска религия, в институциите където се създава културата, в характеристиките на бита в селото и т.н. Макар, че това село не е изолирано от другите поселища в региона и страната, начинът на изговаряне на много думи и цели словосъчетания е специфичен само за тези хора. Примерно и досега някои от възрастните и нискообразовани кореняци казват „ляп вместо хляб“, „бъ вместо бе“, „шъ вместо ще“, „вудъ – вода“, „гнилъ – глина“, „немъ – няма“, „снъъ – снаха“, „айдя – хайде“, „папур – царевица“, „моркуф – морков“, „мой – може“, „ълвъ – халва“, „кусъ – коса“, „кувач – ковач“, „шилу – шило“, „жилу – жило“, „буклук – боклук“, „бужур – божур“, „бузъ – боза“ и още много други думи и изрази. С течение на времето хората повече се образоваха и говорът им се доближи до литературния.

Гостилица не може да се похвали с известни личности от национално значима стойност, но има много отлични специалисти, почти във всички области на науката и практиката (професори, доценти, старши научни сътрудници, научни доктори, лекари, инженери, агрономи, учители, военни специалисти, летци, строители, механици и т.н.). Влечение към образованието и просветата у жителите на селото е имало от незапомнени времена. Преди освобождението е основано класно училище, силно развито в началото на 20 век, когато през 1911 г. е открита нова голяма сграда с отделни класни стаи. В нея се помещава гостиловската прогимназия „В. Е. Априлов“ в която са учили през някои години по около 200 ученика.

Теренните форми и наличните скални структури са най-обикновените полупланински хълмове и възвишения и те не се възприемат като забележителности. В северната периферия, около Пещерин дол, са образувани по естествен начин няколко пещери, които са по-трудно достъпни и не е известно в тях да са открити някакви интересни неща. Много красива изглежда от баира над селото цялата околност и особено извиването на р. Янтра около хълмовете по край които протича.

Културен живот[редактиране | редактиране на кода]

През 1894 година в селото е основано читалището „Христо Ботев“ с първоначално име „Орач“, в което е развивана многообразна културна дейтост. От 1954 г. то се помещава в собствен читалищен дом, разполагащ с библиотека, обширен салон и модерна сцена, гримьорни и др. От много десетилетия там са се изявявали самодейци от селото, и то като отлични актьори в постановката на редица класически пиеси или работи на самобитни местни автори. Освен това на гостиловската сцена са гастролирали едни от най-знаменитите български певци, и музиканти на народна и естрадна музика, хумористи, рецитатори, солисти и т.н.

От много време в селото съществува самобитна група за изворен фолклор, известна под колоритното име „Гостиливски баби“. Тези, така наречени, „баби“ представят със завидно артистично майсторство своите музикално-театрални програми при участието си в много фолклорни събития из страната и са спечелили призови места и награди в това число и на националния фолклорен фестивала в Копривщица. Най-вече, обаче, те са спечелили овациите, признателността и сърцата на публиката пред която са се представяли. Те пресъздават много народни обичаи, характерни за района, като Ладуване, Трифон зарезан, Лазаруване и др. Наситен с много зрелищност и изненади е селският обичай, познат там под името „Ялова Понуда“, когато всички жени се обличат като мъже, обикалят селото на голяма група и когато срещнат първия мъж го вдигат и го разнасят с тях. Този ден мъжете се страхуват да излизат по улиците и си стоят по къщите.

Важно събитие от живота в селото е „гостиловския събор“ или както си го наричат там сбор или сбора (збора). Той се провежда всяка година на 21 сепрември, като традицията се спазва от незапомнени времена. Няма по-важен празник от сбора в това село! Преди много години, когато немотията е прогонвала хората от там дори по чужди държави, гостиловци са се прибирали чак от Америка за сбора. Вече в последния ден на лятото хората са се отпускали от усилния кърски труд, и са си правели равносметка за постигнатото. На сбора всички са пременени празнично и се събират в центъра, където свири селската музика (бандите) и се вият по две-три хора. Всеки дом е отворен и домакините посрещат познати и непознати гости (сборяни) от всякъде. Селото е „наводнено“ със сергии, стрелбища, въртележки и какво ли не още. Имало е години, когато сборът е продължавал по три дена.

От 2012 година се провежда всяка есен Празник на кратуната, организирано от Читаллището. От 2016 година е Музикален фестивал Празник на кратуната. Гостуват изпълнители от цялата страна. Провежда се и творческа работилница за работа с кратуни.

От 2017 година се провежда и конски фестивал.

В селото от 2017 година се провеждат и крикет мачове от чуждите заселници.

Източници[редактиране | редактиране на кода]