Длъгня

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Длъгня
България
Red pog.png
Длъгня
Област Габрово
Red pog.png
Длъгня
Общи данни
Население 28 (ГРАО, 2013-12-15)*
Землище 13,901 km²
Надм. височина 342 m
Пощ. код 5392
Тел. код 06722
МПС код ЕВ (Г)
ЕКАТТЕ 21261
Администрация
Държава България
Област Габрово
Община
   - кмет
Дряново
Иван Николов
(независим)

Длъгня е село в Северна България. То се намира в община Дряново, Област Габрово.

Съдържание

География - Село Длъгня е едно малко, но много живописно селце, скрито в централна Стара планина, в диплите на Габровския балкан, Дряновска община. За да се стигне до него трябва да се отклониш от основния път Търново – Габрово, който следва поречието на Дряновска река и да тръгнеш по стръмния третокласен път все нагоре, нагоре. Това е Белият път, както му казват местните хора. Той живописно се вие между хълмове от дъбови гори и стръмни долове, докато се стигне до най-високата му част. Там е с.Длъгня. В ясно време се вижда паметникът на Столетов връх като кибритена клечка. Други подобни селца накацали по баирите наоколо са Катранджии, Туркинча, Гвоздейка, Зая, Керека, Маноя, Косарка и др. Кацнало сякаш на най-високия баир, Длъгня се разстила в склона му, спускащ се към дол, образувал се от дере, което по пътя си към Дряновска река събира водите от многобройни малки изворчета. Отсреща има друго възвишение, покрито с дъбови гори, пасища, остатъци от сливови градини, а на хоризонта завършва с Могилата. Това допринася за прекрасната пасторална гледка от селото, еднакво красива през всички сезони на годината. Ако си се изкачил, пък, на отсрещния баир, тогава като на длан се белва цялото селце и се виждат като в детска игра дребничките мърдащи фигурки на хора и животни. Като при всяко българско селище и тук околните местности си имат имена, свързани с предания, легенди, родове. В близост до тези места е минавал стар римски път, още по склоновете на един от баирите се виждат очертанията му издълбани в скалите. По-късно, в близост се оформя друг път, от времето на Търновското царство. Той е водил от Търновската крепост към царската резиденция на Асеновци, днес Царева ливада. В близост до селото се е намирала междинна станция на царски коневърз ,където се сменяли уморените коне с нови, за да продължи пътуването нататък, в посока днешно Габрово. Още по-късно, през турското робство, долу-горе пак по тези места е минавал пътят на турската поща и търговските кервани. Всъщност, от Търново към Габрово и оттам през Балкана в южна посока, пътищата са се оформяли по естествен начин в ниската част, лъкатушейки край Дряновска река. Във всеки случай, през годините често се чуваше, че иманяри копаят по този край, особено около могилите. Местността е култова повече от 2 хилядолетия и то за доста цивилизации, има впечатляваща информация. Ако се вземе за център Длъгня то на 300м. южно, зад Могилата се намира голямо римско селище от І- ІІ век. На 4-500м. югозападно има римска крепост ІІІ - ІV-и век. Връх Миньов до с.Косарка е тракийска крепост І-ІІ-и век пр.хр. ,а точно срещу местността Бряста е голяма крепост от ІІ-рото българско царство , Х - ХІV век. Това е първият пръстен с радиус около 2 км., вторият пръстен с радиус 3-5 км. съдържа още 5 антични поселeния.[редактиране | edit source]

История - ВЪЗНИКВАНЕ НА СЕЛИЩЕТО - С основния презбалкански път се свързва и възникването на тукашните селища. За по-голяма безопасност покрай пътя турската управа заселвала свои хора, бейове. Такъв е случаят с Дебелец, Дряново, Килифарево и др. В Дебелец като по-голямо и възлово селище в близост до Търново, са заселени не един, двама, а четирима бейове. С този факт се обяснява изнасянето на българските фамилии все по-нагоре и във все по-затънтени части на планината, разбира се ,около някой воден източник. Така възникват пръснати тук там, т.нар. къшли. С течение на времето, когато фамилията нараствала, се образували махали, някои, от които се превръщали в села. Те са изключително населени само с българи християни. Устните предания така обясняват възникването и на Длъгня. Първите заселници, дошли от Дряново, са двама братя, Григорчо по-малкия, но по- висок и едър на ръст, а по-големия обратно, нисък и дребен (не се знае името му). Първото местонахождение и днес носи името Григорчовото. Поминъкът им потръгнал, Григорчо създал семейство, а другият не. По неизвестни причини, обаче, братята се скарали лошо и се стигнало дотам, че малкият брат, на когото викали Дългия, се изместил от досегашната къшла на юг, до друг силен извор. Дългият Григорчо имал няколко деца, от които тръгват и първите родови разклонения. Придошли и други заселници и така се оформила махала. Тъй като според тукашното наречие на дълъг казват длъгнест, предполага се, че от Дългия се е трансформирало името Длъгня. В близост, на Мократа поляна, наистина има извор, чийто води са отведени в центъра на селото, където е изграден каменен резервоар с три чучура и корита за водопой и битови нужди. Така е до днес. Това е едно от емблематичните неща за Длъгня. Бистра студена вода, която денонощно тече. Длъгня по своето местонахождение се явява естествен център за околните села. Тук са се намирали черквата, училището и читалището „Напредък”. Истински възрожденски център, с цялата му характеристика от ХІХ век . Една навременна информация дава допълнителна характеристика за селото от времето на Руско – турската освободителна война. В данни от военното разузнаване на Русия през 1878 г. за т.нар. Великотърновска губерния, което включва различни показатели, фигурира с. Длъгня с наличност: църква, училище, мелница, брой жители по пол, брой добитък, описание на носията и религиозна принадлежност. По последния показател е записано, че населението е чисто, само от християни, без наличие на цигани и турци. Тези документи на микрофилми относно войната са предоставени от Военните архиви на бившия СССР на Главно управление на архивите в България през 1988 г.. Особени исторически събития и личности свързани с това малко селце няма, въпреки, че не е останало вън от историческата действителност. Общо взето по тези места е действал Матей Миткалото, преминавал е Левски, силен тътен е имало от Дряновската епопея и обесването на Бачо Киро. В проучването си се натъкнах на още две личности, свързани с Длъгня от това време. Единият е Неофит, дякон и учител, роден в Длъгня, не се знае светското му име и от кой род е. Учил е в родното си село, после в Дряново и Дряновския манастир. Става учител в Дебелец в училището към църквата „Св.Марина” и е бил член на местния революционен комитет през 1876-77 г. Другият е Дончо Момчев Хаджиев, роден в Дебелец, пък учителствал в Длъгня от 1872 г. до 1877 г., след което отива доброволец в Руско – турската освободителна война. След войната отново се връща като учител в този край, в селата Длъгня, Косарка, Маноя и Керека. Освен даскала опълченец от Дебелец ,има и двама месни опълченци, от Длъгня и Катранджии ,описани в книгата на Румен Руменин -"Личния състав на българското опълчение". И то опълченци герои ,доброволци от най титулованите 3-а и 4-та дружини ,наградени и двамата с георгиевски кръстове за боевете на Шипка и Стара Загора. Поручик Кънчо Върбанов пък е първият български офицер в община Катранджии ,завършил Априловската гимназия 1885г. ,по учебници на руски език и по късно по данни на ВА завършил военното на НВ училище 1889-1891г През 1923 г., 12.06. на гара Соколово е имало престрелка, свързана с юнските събития, където е убит като водач на селските бунтове от този край Петър Генчев от Келифарево. В село има паметник на убития преди 1944 г., ремсист Ботю Пенев, свързан с комунистическото движение, което и тук е имало своите ревностни привърженици. В този край има основно два поминъка. Единият е животновъдство, обусловено от наличието на тучни ливади и пасища, а другият е дюлгерството. Спокойно може да се каже, че тукашните строители са тясно свързани със школата на големия българин Колю Фичето. Основен строителен материал е камъкът и дървото, това навсякъде се вижда.[редактиране | edit source]

Културни и природни забележителности - Черквата „Св.Димитър” в с. Длъгня е типично възрожденска, строена през 1842 г., а през 1936 г. непосредствено до нея е издигната камбанарията, величествена с филигранния си железен кръст и мелодична камбана. Няколко икони от Длъгньовската черква са по - стари от тези на Дряновския манастир. Едно от обясненията е, че манастирът е опожаряван неколкократно. Животът на черквата е бил изключително оживен не само по празници. Тук са ставали сватби, погребения, кръщавки, събирали са се много хора зиме и лете, защото са се тачили всички християнски празници, обреди и обичаи. Селският сбор е бил на храмовия празник, т.е. на Димитровден. След 9 септември 1944 г. постепенно угасва черковният живот, особено след смъртта на последния свещеник. Сега черквата е реставрирана, възстановени са празничните служби и църковният живот. В двора има стара двуетажна сграда, където се е помещавало килийното училище/1867г./. Сега и тя е реставрирана, там се помещава службата на кметския наместник, приемна и фотогалерия.

Редовни събития - 26 окт. - Храмов празник "Св.Димитър" и събор[редактиране | edit source]

Други[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]