Маноя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Маноя
Общи данни
Население 41 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище  – [1] km²
Надм. височина 326 m
Пощ. код 5392
Тел. код 06722
МПС код ЕВ
ЕКАТТЕ 47127
Администрация
Държава България
Област Габрово
Община
   - кмет
Дряново
Трифон Панчев
(БСП, АБВ, БСД, …)

Маноя е село в Северна България. То се намира в община Дряново, област Габрово.

География[редактиране | редактиране на кода]

Маноя е разположено в полупланински район, на север от Стара планина в Северен-Централен регион. Релефът на землището му е разнообразен: високи хълмове, дълбоки долове, ниски възвишения, равнини. Общата площ на землището му е 11 000 дка – ниви, ливади, овощни градини, лозя, гори, пасбища и пустеещи земи.

Селото е разположено на хълмиста местност. През него, както и през землището му, не протича река, а само малки ручеи (дерета), които през лятото пресъхват (в местностите Глушка, Червената круша, Цанковото, Мочура, Кочил, Стражеря, Бащунец и др.). Най-високата точка в землището е хълм Миньох или Миньов (на около 2 км северно от селото) с надморска височина 580 м, отбелязана върху пирамида, поставена от Института по география.

На изток Маноя граничи с гр. Килифарево, на запад – със с. Косарка, на североизток – с гр. Дебелец и на юг – със селата Ялово и Руня.

С. Маноя е свързано с гр. Килифарево, гр. Дебелец и с. Косарка с асфалтов път, а със селата Ялово и Руня – с черен път.

След Освобождението броят на домакинствата в селището е 36, през 1880 г. – 40, през 1967 г. – 90, а през 2007 г. – 30.

История[редактиране | редактиране на кода]

Маноя е основано преди около 400 години. Още от възникването му селцето се нарича Маноя, по името на неговия основател – дядо Маной, а според някои жители – дядо Манол.

Сведенията за историята на селото през епохата на османското владичество са твърде оскъдни. То възниква през XVII в. и преди Освобождението наброява около 30 къщи.

През 1948 г. селото е електрифицирано, през 1957 г. – радиофицирано, а през 1961 г. – водоснабдено. През 1961 г. с. Маноя е включено в новообразуваното обединено ДЗС с. Соколово, окръг Габровски.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

През 1871 г. по инициатива на дядо Русин Барзев в Маноя е построена църква със собствени сили и средства под ръководството на майстор Братила от гр. Трявна след издаване на заповед на султана за разрешаване на строителството ѝ.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Първото училище в Маноя е открито около 1867 г. В него даскал Христо Попниколов обучавал децата на български език. Известни са имената на учителите: Пенчо Минчев, Манол Петров Кисьов, Иван Унгаров, Марийка Христова Петрова и др.

През 1905 г. по инициатива на местния даскал Манол Петров в с. Маноя е основано читалище „Просвета“. При читалището през 1920 г. било организирано дружество за трезвеност, ръководено от учителката Марийка Христова Петрова.

През 1929 г. се основава кредитна кооперация с участието на населението от селата Маноя и Косарка, ръководена от Петър Димов, Стайко Маринов и Пенчо Цонев.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Градището На около 1,5 км североизточно от с. Маноя се издига голям трапецовиден хълм, обрасъл с гора, храсти и трева, който се нарича Градището. В подножието на хълма Градището имало голям камък, който закривал пещера, т.е. таен вход, който водел към върха. Покрай Градището минавал старият римски път, а по-късно турският калдъръм, свързващ Горна Оряховица с Дряново и Трявна. Изкачването на Градището през летния сезон е опасно, защото там обитават отровни змии пепелянки.

Недалеч от Градището (на границата със землището на гр. Дебелец) се намира местността Стражеря, където турците задължавали местното население да поставя стража, която охранявала стария турски път, свързващ Горна Оряховица с Дряново и Трявна.

На около 1,5 км на изток от селото се намира местността Новите лозя, в която са намерени остатъци от глинени съдове и пещи. Вероятно тук се намирала римска грънчарска работилница. В местността Парича (на около 700 м на изток от Маноя) също са намерени остатъци от глинени съдове и тухли. На около 5 км на север от с. Маноя в местността Нанковец са се запазили обгорени основи на сгради. Тук вероятно е имало селище, свързано с охраната на стария турски път.

Природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

На 1 км североизточно от с. Маноя (недалеч от къмпинг Бряста в землището на гр. Дебелец в) се намира минерален извор, каптиран през 1928 г. по инициатива на ученици от с. Дебелец (сега гр. Дебелец). През 1930 г. е направен анализ на водата. Тя съдържа 18 минерали, притежава ценни лечебни свойства, лекува стомашни, бъбречни и жлъчни заболявания. Дебитът на минералната вода е 3,6 кг за 6 минути.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Маноя е разположено в землището на село Косарка

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]