Зая

Зая
	Зая Координати: 42°59′50.98″ с. ш. 25°30′49.08″ и. д. / 42.997497° с. ш. 25.513635° и. д. Зая
Общи данни
Население	47 души (15 септември 2022 г.); 7,68 души/km²
Землище	6,146 km²
Надм. височина	272 m
Пощ. код	5397
Тел. код	06727
МПС код	ЕВ
ЕКАТТЕ	30418
Администрация
Държава	България
Област	Габрово
Община; – кмет	Дряново; Трифон Панчев; (БСП, АБВ, БСД, …)
	Зая в Общомедия

Зáя е село в Северна България. То се намира в община Дряново, област Габрово.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Зая се намира до главния път между градовете Габрово (на 25 km) и Велико Търново (на 18 km). На 5 km на югозапад е най-близкият град и общински център – Дряново. На североизток е град Дебелец. На 1 km на юг е село Ганчовец, свързано чрез удобен асфалтов път, който по средата си преминава над Дряновска река по здрав железобетонен мост, построен през 1936 година, впоследствие реконструиран и значително разширен. В землището на село Зая на 1 km на изток е и малкото селце Саласука.

Селото е разположено върху високи ридове, като къщите са застроени върху няколко хълма. В близост до селото Генювското дере се влива в Дряновска река.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според преданието Зая е заселено към 1690 година. Първият заселник е дядо Никола, който дошъл от с. Дряново и се занимавал с овцевъдство. Първоначално си прави кошара в местността „Каръка“, а после се заселва за постоянно, където е сегашното село. И до днес тази махала носи името Николовска. След него се заселва друг човек на име Боню, който създава Бонювската махала, а по-късно се образува трета махала, наречена Долна, понеже се намира по-ниско към реката. Днес трите махали са свързани и образуват днешното село Зая. Селището получава името Зая от това, че когато близките на дядо Никола от с. Дряново го запитали къде живее, той отговорил: „Ей там на ония ридове, където се препичам като заек“. От тази реплика произлиза и името на селището – дядо Никола – Заяка или Заю, а после дошло до съкратения вариант и се получило името Зая. Друго обяснение за произхода на името на селото няма. По същия начин са наименувани и повече от съседните села – по имената на заселниците им. Например Геня – от Геню, Гърня – от Гърню. Вероятно всичките тези хора са се разселили от Дряново в околностите му приблизително по едно и също време. Причина за това може да е и нарастване населението на Дряново или някоя чумна епидемия.

Населението на с. Зая през годините е било:

1911 година – 345 жители,
1934 година – 337 жители,
1946 година – 312 жители,
1956 година – 231 жители,
1965 година – 192 жители.

През 1950-те и 1960-те години във връзка с така наречената индустриализация селото има много изселници преди всичко към Велико Търново, Габрово, Дряново и София. Немалко заювчани работят във Вагонния завод – Дряново, пътувайки от село.

В селото живеят постоянно около 55 души, като разликата с посочения брой от титулната страница се дължи на факта, че не всички жители са с постоянна регистрация по местоживеене. Сградният фонд възлиза на около 75 къщи и вили. През последните 15 години селото постепенно започва да променя облика си. Реконструирани са 9 стари къщи. Изградени са още 6 нови вили. Чуждестранни граждани от Великобритания закупуват 5 къщи и шестима от тях се заселват за постоянно в селото. От пролетта на 2007 година магазинът на селото се стопанисва от англичани. Местонахождението на селото непосредствено до магистрален път и близостта му до общинския център и до два областни центрове, новото строителство, заселването на чужденци, както и завръщането на пенсионирани изселници, обуславят неговото бъдеще в краткосрочен план, различно от общата тенденция.

Участници в Руско-турската война от 1877 – 78

Никола Стоянов – опълченец, роден 1854 г. На 6 август 1877 г. постъпва в четвърта рота на седма опълченска дружина, в която служи до 5 юли 1878 г. След Освобождението живее и работи в Зая като тепавичар и бояджия на прежди и платове. Почива на 1 юли 1935 г. на 81-годишна възраст.
Парашкев Савов – опълченец, служил в седма рота на шеста опълченска дружина. Роден е в с. Геня (понастоящем обезлюдено селище), намиращо се на 2 км западно от село Зая.

Загинали през Балканските Войни 1912 – 1913

Ботю Иванов Генев
Иван Генев Порязов
Йордан Коев Пенев
Миню Стоянов Петков (с. Саласука)
Симеон Христов Петков

Загинали през Първата световна война 1915 – 1918

Бончо Пенчев Алтънов
Генчо Колев Халачев
Иван Ботев Цонев
Нено Минчев Коев (с. Саласука)
Пенчо Петров Петров
Пеню Минев Петков (с. Саласука)
Стефан Минчев Коев (с. Саласука)
Стойно Бонев Ганев

Забележка: Село Саласука е малко селце на 1 км източно от Зая.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Български и английски граждани.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Читалище със салон, сцена и библиотека. В двора на читалището има изграден паметник на загиналите жители на Зая в освободителните войни. Училището на селото е основано през 1922 година и е именувано на Отец Паисий.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Събор на селото на всеки Великден. Всеки последен петък от месеца англичаните в селото организират в магазина караоке парти, в което участват както българи, идващи за уикенда в Зая, така и чужденци от съседните села. На Богоявление е ден на читалището на селото, който се чества с празненство, с участието на певческа група от гр. Дряново. През 2007 година се честват 85 години от създаването на читалището.