Стефан Тепавичаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стефан Тепавичаров
Информация
Звание Генерал-майор
Служба от 1879

Роден
Починал
неизв.

Стефан Иванов Тепавичаров е български офицер, генерал-майор от военноинженерното ведомство, командир на телеграфната рота от Пионерната дружина през Сръбско-българската война (1885), командир на 1-ва пионерна дружина, командир на 3-та бригада от 3-та пехотна балканска дивизия през Балканската война (1912 – 1913).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Тепавичаров е роден на 13 октомври 1859 г. в Зая, Османска Империя. През 1879 г. постъпва в Софийското военно училище, завършва във 2-ри випуск и на 30 август 1880 г. е произведен в чин подпоручик. Служи във 2-ра сапьорна рота и в Пионерната дружина. През 1883 г. като поручик от Пионерната дружина е командирован за обучение в Николаевското инженерно училище в Санкт Петербург.[1] На 2 октомври 1885 г. е назначен за командир на телеграфната рота от Пионерната дружина.[2] По-късно е назначен за командир на Белоградчишката крепост.[3] За проявения героизъм във войната е награден с Княжески орден „Св. Александър“ IV степен с мечове.[4]

След войната на 24 март 1886 г. е произведен в чин капитан. В периода от 14 февруари 1887 до 9 април 1887 г. е в запас. По-късно в чин майор, след което през 1894 г. е произведен в чин подполковник. Като офицер емигрант в Русия през 1898 г. завършва Николаевската инженерна академия в Санкт Петербург.[1] Служи като командир на 1-ва пионерна дружина. През 1901 г. е произведен в чин полковник, а по-късно в чин генерал-майор. По време на Балканската война (1912 – 1913) е командир на 3-та бригада от 3-та пехотна балканска дивизия.[5] Като генерал служи като комендант на Видинската крепост.[6]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912). София, ИК „Гутенберг“, 2008. ISBN 9789546170491. с. 214. (ЦДА, ф. 243, оп. 6, а. е. 1, л. 36; ДВ, № 123 от 15 ноември 1883 г.; Списък на генералите и офицерите (1884))
  2. Христов, Христо, Дойнов, Дойно. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985. с. 85. (Приказ № 131 по Военното ведомство за промени в командния състав на 4 и 7 пехотен полк и в Пионерната дружина, ЦВА, ф. 1, оп. 5, а. е. 74, л. 216)
  3. Христов, Христо, Дойнов, Дойно. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985. с. 325. (Телеграма от началника на щаба на армията до княз Александър I Батенберг в Пловдив за промени в командния състав на Северния отряд, София, 10 февруари 1886, БИА – НБКМ, ф. 266, а. е. 11, л. 12)
  4. 125 години от освобождението на България и възстановяването на Българската армия. Военно издателство, 2003. с. 170. (на български)
  5. Войната между България и Турция 1912 – 1913, том 2, с. 644 – 645
  6. Военно-исторически сборник. Т. 37. Военно-историческа комисия при Щаба на армията, 1968. с. 47. (на български)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България