Стефан Тепавичаров
| Стефан Тепавичаров | |
| български генерал | |
| Звание | Генерал-майор |
|---|---|
| Години на служба | от 1879 |
| Битки/войни | Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | 13 октомври 1859 г. (стар стил)
|
| Дата и място на смърт | неизв.
|
Стефан Иванов Тепавичаров е български офицер, генерал-майор от военноинженерното ведомство, командир на телеграфната рота от Пионерната дружина през Сръбско-българската война (1885), командир на 1-ва пионерна дружина, командир на 3-та бригада от 3-та пехотна балканска дивизия през Балканската война (1912 – 1913).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Стефан Тепавичаров е роден на 13 октомври 1859 г. в Зая, Османска империя. През 1879 г. постъпва в Софийското военно училище, завършва във 2-ри випуск и на 30 август 1880 г. е произведен в чин подпоручик. Служи във 2-ра сапьорна рота и в Пионерната дружина. През 1883 г. като поручик от Пионерната дружина е командирован за обучение в Николаевското инженерно училище в Санкт Петербург.[1] На 2 октомври 1885 г. е назначен за командир на телеграфната рота от Пионерната дружина.[2] По-късно е назначен за командир на Белоградчишката крепост.[3] За проявения героизъм във войната е награден с Княжески орден „Св. Александър“ IV степен с мечове.[4]
След войната на 24 март 1886 г. е произведен в чин капитан. В периода от 14 февруари 1887 до 9 април 1887 г. е в запас. По-късно в чин майор, след което през 1894 г. е произведен в чин подполковник. Като офицер емигрант в Русия през 1898 г. завършва Николаевската инженерна академия в Санкт Петербург.[1] Служи като командир на 1-ва пионерна дружина. През 1901 г. е произведен в чин полковник, а по-късно в чин генерал-майор. По време на Балканската война (1912 – 1913) е командир на 3-та бригада от 3-та пехотна балканска дивизия.[5] Като генерал служи като комендант на Видинската крепост.[6]
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (30 август 1880)
- Поручик (30 август 1883)
- Капитан (24 март 1886)
- Майор
- Подполковник (1894)
- Полковник (1901)
- Генерал-майор
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Княжески орден „Св. Александър“ IV степен с мечове (1886)
Образование[редактиране | редактиране на кода]
- Военно на Негово Величество училище (1879 – 1880)
- Николаевско инженерно училище в Санкт Петербург, Русия (от 1883)
- Николаевска инженерна академия в Санкт Петербург, Русия (до 1898)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912). София, ИК „Гутенберг“, 2008. ISBN 9789546170491. с. 214. (ЦДА, ф. 243, оп. 6, а. е. 1, л. 36; ДВ, № 123 от 15 ноември 1883 г.; Списък на генералите и офицерите (1884))
- ↑ Христов, Христо, Дойнов, Дойно. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985. с. 85. (Приказ № 131 по Военното ведомство за промени в командния състав на 4-ти и 7-и пехотен полк и в Пионерната дружина, ЦВА, ф. 1, оп. 5, а. е. 74, л. 216)
- ↑ Христов, Христо, Дойнов, Дойно. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985. с. 325. (Телеграма от началника на щаба на армията до княз Александър I Батенберг в Пловдив за промени в командния състав на Северния отряд, София, 10 февруари 1886, БИА – НБКМ, ф. 266, а. е. 11, л. 12)
- ↑ 125 години от освобождението на България и възстановяването на Българската армия. Военно издателство, 2003. с. 170.
- ↑ Войната между България и Турция 1912 – 1913, том 2, с. 644 – 645
- ↑ Военно-исторически сборник. Т. 37. Военно-историческа комисия при Щаба на армията, 1968. с. 47.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 311.
