Библиотека

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за институция и сграда, в която се събират, съхраняват и помещават разнообразни материали. За произведението, описващо древногръцката митология и понякога наричано само „Библиотека“ вижте Митологическа библиотека.

Библиотека (от гр. βιβλιοθήκη, от βιβλίον — книга, и θήκη — място за съхранение) е институция и сграда, в която се събират, съхраняват и помещават разнообразни материали (предимно текстови и информационни), и се предлагат информационни услуги: предимно различни видове издания като книги, вестници, списания, но също и интернет, видео касети, ДВД-та (и други аудио и видео материали), които могат да бъдат с общ или ограничен достъп. Съществена част от фонда на големите библиотеки в чужбина е компютъризиран (сканирани книги) и това дава възможност за бърз директен достъп до наличните материали, чрез компютърните бази от данни на библиотеката.

Градска библиотека, Швеция

История[редактиране | edit source]

Първите библиотеки са само частично библиотеки, тъй като били съставени в голямата си част от непубликувани записи, които обикновено се смятат за архивни сбирки. Археологическите разкопки от древните градове-държави на Шумер разкриват стаи в храмове, пълни с глинени плочки с клинописно писмо. Тези архиви били направени предимно от записи на търговски транзакции и инвентарии, като само някои от документите се отнасяли до теологична материя, исторически записи и легенди. По същия начин стоят нещата с управническите и храмови записи върху папирус в Древен Египет.

Най-ранните открити частни архиви са били пазени в Угарит, като най-вероятно съхраняваната кореспонденция и инвентарии, текстовете и митовете са били пазени за по-скоро за преподаване на нови клинописи.

Частните или персонални библиотеки състоящи се от нелитературни и литературни книги (за разлика от институционалните записи пазени в архивите) се появяват за първи път в Гърция, като първите от тях се датират от 5 век преди Христа. Известните колектори на книги от Елиническата Древност са описани през късния 20 век в Deipnosophistae (Epitome, книга I).

Библиотеките съдържали пергаментни свитъци (Пергамум) или папирусни свитъци (Александрия). Имало едва няколко държавни или царски библиотеки, като Александрийската Библиотека, които били отворени за образованата публика, но като цяло колекциите били частни.

Същинското начало на българската текуща национална библиография се поставя през 1897 г., когато Народното събрание приема „Закон за депозиране на печатни издания в Народните библиотеки“.

Видове библиотеки[редактиране | edit source]

Гизелската библиотека на Калифорнийски университет - Сан Диего, с нейната уникална архитектура е забележителност на Сан Диего.

По същност:

  • Частни
  • Корпоративни (фирмени, на организации)
  • Правителствени
  • Училищни
  • Регионални (градски и читалищни)
  • Национални
  • Университетски (академични)

Националната библиотека е институция, която обезпечава съхранението и достъпността на всички печатни, и други материали, издавани в страната или имащи отношения към нея, които могат да бъдат от полза за читателите. За осигуряването пълнотата на фонда често се използва система за обезателен екземпляр. Българската национална библиотека е Народната библиотека Св. Св. Кирил и Методий.

Регионалните библиотеки изпълняват ролята на филиали на националната библиотека и имат специално значение за регионите на страната. Виж Регионални библиотеки в България.

Публичните библиотеки са общодостъпни и предоставят на читателите за ползване най-необходимите и популярни издания.

Специализираните библиотеки събират издания от определен тип (нотни издания, книги за слепи, стандарти на страната, патенти, предсказания на палмови листа и пр.) или определена тематика. Необходимостта от специализирани библиотеки в редки случаи изисква особени условия за съхранение на изданията и ползването им, но в по-голямата си част е свързана с невъзможността да се съсредоточи твърде голямо количество издания в едно помещение и да се обезпечи работата в едно учреждение от висококвалифицирани специалисти по твърде различни отрасли на книжното дело.

Университетските, институционалните, училищните библиотеки имат за цел да предоставят на учащите литература, необходима за учебния процес и по състав на фонда се приближават към специализираните и научните библиотеки. Ведомствените библиотеки се доближават до специализираните. За разлика обаче от специализираните, институционалните и ведомствени библиотеки в някои случаи не са общодостъпни и обслужват само (или имат преференции за) читателите, които са част от съответното учебно заведение или ведомство.

Описание[редактиране | edit source]

Библиотеките почти винаги съдържат дълги колони от лавици с книги.

Библиотеките съдържат материали подредени в специален ред, съответстващ на библиотечната класификационна система, така че заглавията да могат да бъдат локализирани бързо и колекциите да бъдат разглеждани ефикасно. Някои библиотеки имат допълнителни галерии, извън публичните, където справочните материали се складират. Те могат да бъдат отворени само за някои определени читатели, някои изискват попълването на молба за достъп и използване на материал от затворените хранилища.

По-големите библиотеки са често разделени на различни отдели, които се грижат за:

  • поддръжка на записванията на читатели, заемането, връщането и подреждането на лавиците
  • каталогизиране и проучване на нови материали
  • отговаряне на запитвания на читатели, инструктиране
  • заявка на материали и поддържане на бюджета за материали.

Библиотечно управление[редактиране | edit source]

Основните задачи на библиотечното управление са планиране на постъпващи материали — закупуване и други видове постъпления, библиотечно класифициране на постъпилите материали, съхранение (особено на редки и деликатни архиви като ръкописи), неприемане на материали, създаване и администриране на библиотечни компютърни системи. По-дълготрайни въпроси включват планирането на конструкцията на нови библиотеки или разширяването на съществуващите и развитието, и приложението на нови, и по-обширни услуги.

Някои известни библиотеки[редактиране | edit source]

Модернистична библиотека в Шамбери

Някои от най-големите библиотеки в света са изследователски библиотеки. Сред най-известните се включват Библиотеката по хуманитарни и социални науки на Ню Йоркската Публична Библиотека, Ню Йорк, Руската Национална Библиотека в Санкт Петербург, Британската Библиотека в Лондон, Френската Национална Библиотека в Париж и Библиотеката на Конгреса във Вашингтон.

Библиотека на Конгреса

Други библиотеки[редактиране | edit source]

  • Църковна Енорийска Епископска Библиотека Сейнт, създадена през 1698 в Чарълстън, Южна Каролина, е била първата публична заемна библиотека в Американските Колонии.
  • Публична Свободна Библиотека Бенджамин Франклин , Пенсилвания.
  • Бостънска Публична Библиотека, стара публична заемна библиотека в Америка, създадена през 1848.
  • Свободна Библиотека и Опера Хескъл, „Единствената библиотека в Америка без никакви книги“.
  • Сейнт Мрис Чърч, Райгейт, Съри помещава първата публична заемна библиотека в Англия, отворена на 14 март 1701.
  • Публична Библиотека Кичънър, някога най-голямата библиотека в Канада.

Други видове библиотеки[редактиране | edit source]

Съществуват още така наречените интернет или още виртуални библиотеки, които представляват интернет сайтове. Интернет библиотеките съдържат книги в сканиран вид, като най-често тези книги са с освободено или предоставено авторско право. Някои от тези библиотеки предоставят книгите и тестовете свободно, а други, които са комерсиални, изискват такса. През октомври 2007 г. започна реализацията на Световната дигитална библиотека.

Етимология и други думи[редактиране | edit source]

  • библиогно̀зия (по библио + гр. γνώσις 'познание') — Познаване на книгите, на тяхната стойност, цена, история. Заменя се с българската дума "книгознание".
  • библиогно̀ст (по библио + гр. γνώστης 'познавач') — Познавач на книгите. Българската дума е "книговед".
  • библиогра̀ф — Специалист по библиогра̀фия
  • библиола̀трия (по библио + гр. λαϑρεια 'почитане, обожаване') — Прекалено почитане на книгите. Българската дума е "книголюбие".
  • библиолѝти (по библио+ гр. λιϑος 'камък'):
    • Вкаменели листа
    • Отпечатъци на листа върху скали
  • библиоло̀г — Специалист по библиология
  • библиоло̀гия (по библио + гр. λογος 'наука') — Наука за книгата като явление на обществения живот, която се занимава с историята, производството, разпространение
  • библиома̀н (нем. bibliomanie по библио + гр. μανία 'лудост') — Страстен любител и колекционер на книги
  • библиома̀ния — Страст към събиране на книги, особено на ценни и редки издания
  • библиома̀нтия (по библио + гр. μαντεία 'предсказване') — Гадаене по книга, отворена на случайна страница
  • библиота̀ф (по библио + гр. τάφος 'гроб') — Гробар на книги(за лице, което притежава много книги, но нито ги използва, нито ги дава на другите)
  • библиотѐка:
    • Учреждение за събиране, подреждане и опазване на книги за обществено ползване
    • Организирана сбирка от книги в учреждение
    • Място за пазене на книги; книгохранилище
    • Поредица от книги с близка тематика
  • библиотека̀р (на руски: библиотекарь, на полски: bibliotekarz, на латински: bibliothekarius):
    • Книгопазител
    • Специално подготвен служител в библиотеката
  • библиотека̀рство — Специалност и занятие на библиотекар.
  • библиотековѐдение(на руски: библиотековедение) — Библиотекознание
  • библиофѝл (на руски: библиофил, нем.bibliophil, на френски: bibliophile по бибилио + гр. φιλος 'приятел') — Любител, ценител и събирач на книги, особено на ценни и редки издания
  • библиофѝлия (по библио + гр. φιλία 'любов') -(Остаряло)Библиофилство
  • библиофѝлство — Любов към книгите и тяхното събиране(колекциониране)
  • библѝст (на френски: bibliste) — Лице, което не признава други правила на вярата освен тези в Светото писание
  • библѝстика (на френски: biblistique) — Познаване на различните издания на библията
  • Бѝблия

Външни препратки[редактиране | edit source]