Библиотека на Ашурбанипал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Ашурбанипалова библиотека – наречена по името на асирийския цар Ашурбанипал (668 – 627 г. пр.н.е.) – е колекция от глинени таблички, един от най-важните писмени източници от древността, и последната библиотека на Древния Изток. Тя е първият важен писмен извор за библеистиката и историческата наука извън Библията, особено що се отнася до историята на древния Близък изток.

Открита е при археологически разкопки, проведени през 40-те и 50-те години на 19 век от любителите археолози Остин Хенри Лейърд и Расам на мястото на древната Ниневия, столица на Асирийската империя (по-точно на хълма Куюнджик, недалеч от днешния иракски град Мосул).

Съдържа около 30 хиляди клинописни таблички[1], засягащи различни аспекти на историята, религията и митологията, обществения и стопанския живот на Месопотамия – списъци на царе и династии, закони, исторически хроники, както и религиозно-митологични творби (Епосът за Гилгамеш, Енума Елиш – митът за „сътворението“), предсказания и гадателни текстове, поетични произведения и др.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  The Library of Ashurbanipal. // Британска библиотека. Посетен на 16 април 2018.