Тераса

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тераса (от латински: terra – земя, земна/приземна повърхност; на френски: terrasse – площадка) е архитектурна форма, представляваща открита площадка, построен направо върху земята (приземна тераса, на която се излиза от приземния етаж) – това е изначалното значение на думата.[1]

По-късно, в преносен смисъл, като тераси започват да се обозначават и площадките върху покрива на дадена постройка (покривна тераса), както и площадките на нивото на горен етаж на дадена постройка (етажна тераса);[1] правилният термин за етажните тераси в историята на архитектурата всъщност е „алтан“ или „алтана“ (на италиански: altana, от латински: altus – „висок“), което за разлика от терасата (земна/приземна площадка), подчертава характеристиката на издигнатата висока площадка.

Терасата може да е оградена, а може да има и покрив, който закрива цялата тераса или само част от нея. Когато терасата е покрита, то тогава се говори за веранда.

На терасата в отделни случаи може да се гледа като на голям балкон.

Поне едната ѝ страна е прикрепена към сградата и може да е на няколко нива.

Терасата е средство за увеличаване на жилищната площ, особено в райони с топъл климат, защото макар и на открито, създава достатъчно домашен уют и комфорт. На нея може да се отглеждат цветя, да се постави люлка, столове и маса, а дори и плувен басейн.

Традиционно терасите са изработвани от дървесина, но могат да се ползват и други строителни материали като, например, бетон.

История[редактиране | редактиране на кода]

Терасата има многовековна история. Едно от най-известните терасовидни изобретения на древността са Висящите градини на Семирамида.

В древен Египет дворците са били строени върху тераси, за да се компенсират неравностите, затова са били наричани терасовидни къщи. Това е практикувано и в развитите цивилизации на Индонезия и Камбоджа (например храмовият комплекс Ангкор Ват); историческите разкопки показват това и днес.[2][3] В Камбоджа терасита, особено в района Ангкор, са служили като площадки за паради, шествия и игри, в непосредствена близост до кралските дврците; такъв пример е „Терасата на слоновете“.

В древен Рим тераси са създавани и за частни къщи (например вили). По-късно те се срещат и в нормандски и швабските сград. През Късното Средновековие върху аркадните дворове на градските дворци се изграждали покривни тераси, които от бароковия период нататък били ограждани с балюстради.

В ислямската архитектура терасите оформят покрива на сградите (покривни тераси). Срещат се в джамии и светски здания. Пример за такава тераса с големи размери е еспланадата на Храмовия хълм в Йерусалим, върху която се издигат Куполът на скалата и джамията Ал-Акса.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Република България. Закон за устройство на територията // lex.bg. lex.bg, 2011. Посетен на 16 февруари 2012. „Тераса“ е открита използваема площ, разположена върху помещения, върху колони или върху терена.
  2. Изгубените градове. // Vesti.bg. 2010-08-30. Посетен на 2023-05-10.
  3. Най-старата "пирамида", намерена в Индонезия, крие древен храм // nauka.offnews.bg. 2018-12-18. Посетен на 2023-05-10.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]