Ангкор Ват

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Ангкор Ват (на кхмерски: អង្គរវត្ត) в Ангкор е най-големият индуистки храмов комплекс, а впоследствие, будистки храмов комплекс в Камбоджа и най-големия религиозен паметник в света. Построен е от владетеля Суряварман II в началото на 12 век в столицата Ясодхарапура като държавен храм и бъдещ негов мавзолей. Скъсвайки с шиваистичната традиция на предходните владетели, Суряварман посвещава храма на Вишну.

Ангкор Ват е най-добре запазеният храм в Ангкор и единственият, останал важен религиозен център от основаването си до наши дни — първо като индуистки, а след това и като будистки храм. Сградата е върховно постижение на високия класически стил на кхмерската архитектура. Превърнала се в символ на Камбоджа,[1] тя е изобразена на нейния национален флаг и е най-известната туристическа атракция на страната.

Ангкор Ват съчетава елементи на две основни форми на кхмерската храмова архитектура: храмът планина и по-късния галериен храм, основавайки се на ранната дравидска архитектура с характерните джагати. По своя замисъл храмът трябва да символизира връх Меру, дом на девите в индуистката митология: оградени с ров и външна стена, дълга 3,6 km, във вътрешността му са разположени три правоъгълни галерии, всяка издигната над предходните. В центъра на храма се намира квинкункс от кули. За разлика от повечето ангкорски храмове, Ангкор Ват е ориентиран на запад, като и днес изследователите спорят за значението на този факт. Храмът е предмет на възхищение, заради величието и хармонията на архитектурата си, обширните си барелефи и многобройните девати, украсяващи стените му.

Комплексът Ангкор е класифициран в световното наследство на ЮНЕСКО.

Наименование[редактиране | edit source]

Съвременното наименование Ангкор Ват означава „храмов град“ или „град на храмове“. „Ангкор“ означава „град“ или „столица“ и е простонародна форма на думата „нокор“ (នគរ), произлизаща от санскритската „нагара“ (नगर).[2] „Ват“ е кхмерската дума за „храмова площадка“, произлизаща от „ватта“ (वत्त) на пали.[3]

В миналото храмът е наричан Преах Писнулок (Вара Вишнулока на санскрит) по посмъртната титла на своя основател Суряварман II.[4]

История[редактиране | edit source]

Изображение на Суряварман II, основателят на Ангкор Ват
Фасадата на Ангкор Ват, рисунка на Анри Муо
Френска пощенска картичка, посветена на Ангкор Ват, от 1911 г.

Ангкор Ват е разположен на 5,5 km северно от съвременния град Сием Реап и на малко разстояние южно от някогашната столица, чийто център е храмът Бапуон. Намира се в област с концентрация на древни паметници и е най-южният от главните обекти на комплекса Ангкор.

Първоначалният проект и изграждане на храма става в първата половина на 12 век, при управлението на Суряварман II, продължило от 1113 до около 1150 година. Посветен на Вишну, той е построен като държавен храм и столица на този владетел. Тъй като не са запазени нито основната стела, нито някакви надписи от времето на създаването на храма, неговото първоначално име остава неизвестно. Работата по съоръжението изглежда е прекратена малко след смъртта на Суряварман, като някои от декоративните барелефи остават недовършени.[5] През 1177 година, около 27 години след смъртта на Суряварман, Ангкор е превзет и разграбен от войските на Чампа, традиционен противник на кхмерите. След тази криза държавата е възстановена от нов владетел, Джаяварман VII, който основава нова столица (Ангкор Том) и нов държавен храм (Байон) на няколко километра на север.

В края на 13 век Ангкор Ват постепенно е трансформиран от индуистки в теравада будистки храм, какъвто остава и в наши дни. Ангкор Ват е донякъде занемарен след 16 век, но за разлика от останалите ангкорски храмове, никога не е напълно изоставян. Това донякъде се дължи на ограждащия го ров, който му дава известна защита срещу разрастването на околните гори.[6]

Един от първите западни посетители на храма е Антониу да Мадалена, португалски монах, посетил Ангкор през 1586 година, който пише, че това е „толкова необичайна постройка, че не е възможно да се опише, тъй като не прилича на никоя друга сграда по света. Тя има кули и украси, и всички изтънчености, които човешкият гений може да измисли.“[7] В средата на 19 век храмът е посетен от френския естественик и изследовател Анри Муо, който пръв популяризира комплекса на Запад чрез публикуването на своите пътни записки, в които пише:

Един от тези храмове — съперник на този на Соломон и издигнат от някой древен Микеланджело - може да заеме почетно място сред най-красивите сгради. Той е по-величествен от всичко, което ни е оставено от Гърция или Рим, и представлява тъжен контраст към състоянието на варварство, в което е потънала днес страната.[8]

За Муо, както и за други ранни западни посетители, е трудно да повярва, че наистина кхмерите са построили храма, и погрешно го датира към епохата на Древен Рим. Действителната история на Ангкор Ват е постепенно възстановена по стилистичните и епиграфски свидетелства, натрупани в хода на разчистването и реставрационните работи в целия комплекс Ангкор. За разлика от повечето археологични обекти, не са открити обикновени жилища и къщи или други признаци на обитаване, като съдове за готвене, оръжия или части от облекло.[9]

Храмовият комплекс е важен символ за Камбоджа и източник на национална гордост, оказвайки влияние върху дипломатическите отношения на страната с Франция, Съединените щати и съседен Тайланд. Изображение на Ангкор Ват присъства на националното знаме на Камбоджа от първия негов вариант, създаден през 1863 година.[10] В по-широк план обаче храмът не се възприема като толкова национален символ, а се вписва в общите политически и културни процеси на Френската колониална империя, превръщайки се в един от експонатите на колониалните и световни изложения в Париж и Марсилия между 1889 и 1937 година.[11]

Впечатляващото артистично наследство на Ангкор Ват и други кхмерски паметници в областта Ангкор става пряка причина за обявяването на Камбоджа за френски протекторат на 11 август 1863 година и за френското нападение срещу Сиам, с което трябва да се установи контрол над развалините. Това довежда до присъединяването към Камбоджа на области в северозападната част на днешната територия на страната, които са под сиамски контрол от средата на 14 век.[12] Комплексът остава под френски контрол до 1953 година, когато Камбоджа става независима държава.

През 20 век Ангкор Ват има нужда от сериозна реставрация, най-вече от премахване на натрупаната върху него пръст и растителност.[13] Възстановителните работи са прекъснати по време на гражданската война и управлението на Червените кхмери през 70-те и 80-те години, но през този период щетите са относително малки, главно кражби и унищожаване на статуи от по-късен период.[14]

Архитектура[редактиране | edit source]

Ангкор Ват днес[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. CIA 2012.
  2. Buddhist Institute 1966.
  3. Headley 1977.
  4. APSARA Authority 2004a.
  5. College of the Arts, The Ohio State University 2008.
  6. theangkorguide.com 2012.
  7. Higham 2001, с. 1-2.
  8. [[#CITEREFSeng 2005|Seng 2005]], с. 2.
  9. Time-Life Books 1995, с. 67-99.
  10. FOTW 2013.
  11. Falser 2011.
  12. Edwards 2007.
  13. Glaize 2013.
  14. APSARA Authority 2004b.
Цитирани източници