Ад

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ад.

Aдът - детайл от стенопис от църквата Св.Никола, с. Радуил

Ад — в християнската традиция това е задгробен свят, антипод на рая; място, където изтърпяват вечното си наказание падналите ангели и душите на грешните хора след смъртта. Според най-разпространените представи адът е огромно подземно царство, подвластно на Сатаната/Дявола, в което бушува вечен огън, а демони изтезават душите на грешниците, очакващи Страшния съд. Днешният образ на ада има сравнително късен произход, въпреки че вярата в подземно царство на мъртвите е присъща на много култури още преди появата на християнството.

Според съвременното разбиране адът е вечното наказание за лошите хора.

Формиране на представите за ада[редактиране | редактиране на кода]

Представите за ада като противоположност на рая се формират на основата на дуалистичния светоглед, присъщ на митологичното и поетичното мислене (добро–лошо, светлина–мрак, горе–долу и т. н.) в съчетание с развитието на идеите за задгробния живот и (по-късно) евентуалното възмездие след смъртта.

Християнство[редактиране | редактиране на кода]

Възникване на представата за ада[редактиране | редактиране на кода]

В каноничните текстове от Стария завет практически отсъства понятието ад, както то се разбира по-късно. В тях се споменава думата „шеол“, превеждана в по-късните преписи като „преизподня“, „гроб“ (Битие 37:35, Книга на Йов 7:9, Псалм 6:6; Притчи Соломонови 30:16 и др.). Тази дума се среща и в Новия завет, но там адът е представен по-скоро като усещане, описван е по-скоро вътрешно (като изживяване), а не външно (като зрелище). В Евангелието от Матей споменаването на ада винаги завършва с думите: „Там ще има плач и скърцане със зъби“. Пребиваването в ада се възприема не толкова като вечен живот, прекаран в болка и страдание, а като мъката на вечната смърт.

Огнената природа на ада[редактиране | редактиране на кода]

Огнените изпитания в Новия завет се свързват със старозаветната традиция, описваща адските мъки. За наказание с огън от сяра („огън и жупел“) се говори още в текстовете от Кумран, а споменаването му в Новия завет (Евангелие от Йоан 20:10, 21:8) е препратка към наказанието, което старозаветният бог наложил на грешните градове Содом и Гомор.

В православието причастието се сравнява с огъня на Бога, изгарящ недостойните и пречистващ достойните. Това дава основание на мистика от VII в. Исак Сирийски да развие тезата, че всъщност няма някакъв специален адски огън, а това е божественият плам на Бога, възвисяващ достойните и мъчително изгарящ чуждите нему.

Адските мъки[редактиране | редактиране на кода]

Паралелно с тези идеи се развиват и детайлизират представите за адските мъки, на които са подложени грешниците. Тези мотиви получават разпространение в апокрифите и фолклора. Най-ранните апокрифи с подобно съдържание са от II в. („Откровение на Петър“, отчасти „Откровение на Павел“ (II–V в.)). Адът вече се представя като един вид подземен божествен затвор, от който не можеш никога да излезеш и в който грешните души изтърпяват наказанията си, като видът на наказанието съответства на вида на престъплението (прегрешението). Така например клеветниците са обесени за езика, устите на лъжесвидетелите са пълни с огън, ленивците лежат в огнени легла, прелюбодейците и блудниците са измъчвани чрез змии, преминаващи през телата им и т. н. Господар на това място всъщност не е Сатаната, тъй като самият той и целият ад ще бъдат хвърлени в огненото езеро в деня на Страшния Съд, което е втората, вечната смърт. Всъщност подчинените му дяволи (демони, бесове) са палачите, които измъчват грешниците в ада, но те също ще бъдат хвърлени в огненото езеро за вечни мъки.

Будизъм[редактиране | редактиране на кода]

В будизма адът се нарича нарака. За разлика от християнството, съществата не са пращани в Нарака като резултат от божи съд или наказание, нито престоят им там е вечен, въпреки, че обикновено е много дълъг.