Казарма
Казарма е обект (сграда, помещение) за продължително разполагане на личния състав на военни формирования. В по-общ смисъл се използва като название на времето, през което се отбива редовната военна служба или даже - на наборната армия изобщо.
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Думата "казарма" в българския влиза през руски, а в самия руски се смята, че влиза от немски (Kasarme), като произходът е вероятно италиански, най-вероятно от испанското caserna - "голяма къща" или италианското casa d’arma, букв. "дом на оръжието" (от саsа - къща, дом, сграда; и arma - оръжие).
Казармите са известни още в Римската империя, като още по онова време зад стените им се е намирало всичко, необходимо на войниците за ежедневието им - пекарни, обущарници и т.н. Първоначално имат вид на малко градче и дори често са отделни къщи, оградени зад стена. Едва в края на ХVІІ в., с възникването на постоянната войска, се развива строителството на казарми в познатия им днес вид.
|
|||||||||||||||||||||||||||||
