Ал-Акса
Джамията „Ал-Акса“ (на арабски: المسجد الاقصى) е третият по святост мюсюлмански храм след тези в Мека и Медина.
Заема особеното 3-то последно място в историята на исляма и на арабската цивилизация. Нарича се на арабски „Отдалечената джамия” („Ал-Масджид ал-Акса“). Коранът я споменава, разказвайки за „нощното пътуване и възнесението“ на Пророка Мохамед (Коран 17:1).
Съдържание
История[редактиране | edit source]
Според преданието Пророкът бил пренесен от крилатото ездитно животно Бурак на мястото, където през античността се е намирала Светая Светих. Мюсюлманите вярват, че в Йерусалим Мохамед извършва молитва с араб. Ибрахим (библ. Авраам) и араб. Муса (библ. Мойсей) - жест, който религиозно подчертава приемствеността на неговата пророческа мисия с предходната юдео-християнска монотеистична традиция. Отделен е въпросът за религиозната приемственост, като според християнските разбирания и вяра след Исус друг пророк няма и неможе да има и всички обявили се за такива са лъжепророци, а според юдаизма месията още не се е появил (има и лъжемесии като Шабатай Цви).
Комплекс[редактиране | edit source]
Ал меджид Ал–Акра е името на целия комплекс около самата джамия, а именно сградата на Джамията, „Крайъгълния камък” и загражденията. Има спорове къде е бил точно Йерусалимския храм със Светая Светих на Храмовия хълм, понеже според друга трактовка най-свещеното място се е намирало под купола на джамията на Омар в близост до Божи гроб. Днешният Купол на Скалата, въпреки легендата, че е построен от Сюлейман Великолепни (транслирано на арабски от еврейското Соломон), е построена наново на местото на предходния в периода 1924 – 1942 г. от английската администрация в Палестина. Планът на първоначалния купол, броя на корабите, които е включвал и точното му местоположение са и днес предмет на оживени разисквания.
Често джамията Ал-Акса се бърка с Куполът на Скалата (на арабски: Куббат ас-Сахра), но Купола не е джамия.[1] Според ислямската легенда именно от това място Мохамед се възнесъл на небето подобно на Христовото Възнесение. Отделен е въпросът, че всички сериозни научни изследвания, стъпвайки на следите от артефактите и археологическите разкопки от 90-те години на 20 век, отхвърлят като несъстоятелни древните легенди от Стария завет за съществуването на първия Соломонов храм, потвърждавайки по този начин концепцията изложена за първи път във "въведение в историята на Израел" на Юлиус Велхаузен, която разбираемо тълкува библейските текстове посредством наложилата се общовалидна документална хипотеза за действителните исторически събития разигралите се по тези места.
История на религиозните сблъсъци за мястото[редактиране | edit source]
Мястото на Храмовия хълм, чието квазиподобно плато било укрепено от Ирод Велики преди разширението на Втория храм е предмет още от античността на многобройни трактовки и откровени спекулации в художествената литература с цел бизнес и печалба. От това укрепване е останала до 21 век Стената на плача. Според някои интерпретации на мястото е предвидено изграждането на т.нар. Трети храм от Ордена на бедните рицари на Иисус от Соломоновия храм, наричани още и тамплиери. През средновековието последният велик магистър на този орден Жак дьо Моле бил изгорен на кладата като еретик, а ордена с неговата дейност по лихварство бил забранена и обявена извън закона от специално създадената за целта нова институция наречена прокуратура във Франция.
И през 21 век продължава религиозния фанатизъм със сблъсъци и претенции за ползване в монотеизма за мястото на крайъгълния камък.[2]
Източници[редактиране | edit source]
Вижте също[редактиране | edit source]
