Димитър Солунски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Свети Димитър)
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Димитър.

Свети Димитър Солунски
Michael of salonica.jpg
Мозайка изобразяваща Свети Димитър (13в.) от Михайловски златнокуполен манстир в Киев, Украйна
Великомъченик, светец и чудотворец
Роден III век
Починал 26 октомври 306
Почитан в Източноправославна църква, Римокатолическа църква
Главно светилище „Свети Димитър“
Празник 26 октомври
Покровителство град Солун, династията на Асеневци,[1] кръстоносците (римокатолическата традиция)[2]
Свети Димитър Солунски в Общомедия

Свети великомъченик Димитър Солунски Чудотворец или Свети Димитър (на гръцки: Άγιος Δημήτριος της Θεσσαλονίκης) е християнски светец.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Солун през III век. Неговият баща бил управител на града, а по религиозни убеждения - християнин. Когато родителите на Димитър умират, император Максимиан го назначава на висок военен пост със заповедта да преследва християните. Покръстеният като дете Димитър обаче ги покровителствал и започнал да насърчава разпространението на Христовата вяра.

Според източниците,[3] при връщането си от поход от източната част на Империята, Максимиан спрял в Солун и поискал от Димитър да се откаже от вярата си, но никакви увещания не помогнали. Димитър бил хвърлен в тъмница, а прочутият борец Лий предизвикал на борба осъдените християни и ги убивал, като ги хвърлял в пропаст върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитър, Нестор, изпросил разрешение от господаря си да премери сили с Лий и успял да го победи, хвърляйки го в пропастта. Затова по нареждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитър — прободен с копие в 306 година.

За дата на смъртта на великомъченика се сочи 26 октомври. Според легендата[4], преди смъртта си Димитър предал имането си на роба си Луп, който след смъртта на господаря си прибрал и пръстена и дрехите му, напоени с кръв, които церяли вярващите солунчани.

Мощите на светеца също били запазени и положени в сребърен ковчег, в малък каменен храм, в който също се случвали чудеса. Според преданието от мощите течало благовонно миро и затова Църквата го нарекла Свети Димитър Мироточиви. Паметници от X век споменават мироточивите му мощи. Днес те се съхраняват в базилика на мястото на малкия храм.

Мощите на Св. Димитър в солунската базилика.

Чудотворната сила на Свети Димитър е причина той да бъде почитан като покровител на град Солун. В деня на неговата памет в Солун се стичат поклонници от цял свят, но особено много от Балканите. Частици от неговите мощи се съхраняват в манастира Ватопед, Панталеймоновския и Ксенофския манастир.

В иконографията Свети Димитър се изобразява като светец-воин. В ранните иконографски типове обикновено е представен в допоясно изображение, или в иконите от царския ред на иконостаса — седящ на трон. В тези случаи обикновено пронизва с копие или меч скорпион. След XVI век, заедно с други светци-воини, е представен като един от конниците на апокалипсиса — той язди червен кон. В тези изображения Свети Димитър убива някакъв символ на злото. В много български икони неговото копие пронизва Василий II Българоубиец или турчин. В гръцката иконография жертвата е българският цар Калоян тъй като гръцките православни вярват, че именно Свети Димитър е спасил Солун през 1207 убивайки българския цар Калоян,който бил обсадил града, в Русия - татарин — т. е. формално злото се асоциира с някой, който конкретно го олицетворява в някакъв исторически етап и среда. Православните църкви, с цел да изгладят възможните националистични тълкувания на иконографията, приемат, че жертвата на Свети Димитър е антихристът.

По време на Втората българска държава Свети Димитър е сред най-почитаните светци и най-вече в столицата Търново. Първите Асеневци смятат Свети Димитър за свой покровител.[5]

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ангелов, Боню, Донка Петканова, Стара българска литература: Житиеписни творби, Български писател, 1981, стр. 638.
  2. ((en)) Lapina, Elizabeth. St. Demetrius of Thessaloniki: Patron Saint of Crusaders. // kar.kent.ac.uk. kar.kent.ac.uk, 2009. Посетен на 2013-02-14.
  3. Св. великомъченик Димитър Солунски Чудотворец, pravoslavieto.com
  4. Българска енциклопедия на Братя Данчови, София, 1936 .
  5. Царевград Търнов: Дворецът на българските царе през Втората българска държава, том 2, Археологически институт и музей (БАН), Издателство на БАН, 1974, стр. 275.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Lemerle, P. Les plus anciens recueils des Miracles de saint Demetrius. Vol. 1: Le texte. Paris, 1979.
  • Brezeanu, S. „Romains“ et les „Barbares“ dans les Balkans au VIIe siecle а la lumiere des „Miracles de saint Demetrius“. Comment on peut devenir l’„autre“. - R.E.S.E.E., 24, 1986, № 2, 127–131.
  • Bakirtzis, C. Byzantine Ampullae from Thessaloniki. - In: The Blessings of Pilgrimage. Ed. by R. Ousterhout. Urbana (IL), 1990, 140-149.
  • Skedros, J. C. Saint Demetrius of Thessaloniki: Civic Patron and Divine Protector (4th-7th Centuries). Harrisburg (PA), 1999 (Harvard Theological Studies 47).
  • Skedros, J. C. Civic Religioin and St. Demetrios in Seventh-Century Thessaloniki. – In: Thessaloniki: Center of Orthodox Theology. Perspectives in Today’s Europe. Thessaloniki, 2000.
  • Моллов, Т. Българският миторитуален контекст при оформяне на култа към св. Димитър в Търновград (С оглед и на Житието му от XIII в.). - В: Следите на свещената книга в българската литература. Гл. ред. Ив. Радев. Велико Търново, 2001, 25-34.
  • Мирчева, Б. Един непубликуван препис на Канона за Димитър Солунски от сбирката на А. И. Хлудов в Москва. – Старобългаристика/Palaeobulgarica, 2002, № 3, 20-32.
  • Barkirtzis, Ch. Pilgrimage to Thessaloniki: the Tomb of St. Demetrios. - Dumbarton Oaks Papers, 56, 2002.
  • Досева, Ц. Еще один список Последования св. Димитрию Солунскому. – В: Slavia Orthodoxa. Език и култура. Сборник в чест на проф. дфн Румяна Павлова. Съст. С. Богданова и др. С., 2003.
  • Мирчева, Б. Канонът за св. Димитър Солунски (нови данни за историята на текста). - В: Пети достоитъ. Сборник в памет на Стефан Кожухаров. Съст. А. Милтенова. С., 2003, 68-94.
  • Станкова, Р. Службата за св. Димитър Солунски в сръбски преписи от XIII в. - В: Пети достоитъ. Сборник в памет на Стефан Кожухаров. Съст. А. Милтенова. С., 2003, 143-156.
  • Димитрова, M. Житието на св. Димитър от Дамаскин Студит в два късни дамаскинарски сборника. – В: Omnia vincit amor: Юбилеен сборник на НГДЕК в чест на проф. Василка Тъпкова-Заимова. Съст. В. Вачкова и Цв. Степанов. С., 2008.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония