Антихрист

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за религиозното понятие. За филма вижте Антихрист (филм).

Антихрист – детайл от стенопис, Осоговски манастир

В християнската есхатология антихрист е както конкретна личност, която ще се представи за месия, преди повторното идване на Иисус Христос на Земята, така и състояние на духа, изразяващо се в крайно противопоставяне на Бога и неговите заповеди, наставления и благодат. Фалшивият месия, който е антихристът, най-вероятно ще бъде евреин от Давидовото коляно, също както и Иисус Христос е наследник на еврейския цар Давид, но за разлика от Христос няма да проповядва любов към ближния, покаяние, смирение пред Бога и раздаване милостиня на бедните, а ще представя свои собствени интерпретации на Писанията, които в крайна сметка ще се окажат лъжа и причина много хора да загубят живота си, подведени от думите на антихриста. Затова антихристът е в същността си фалшив, лъжлив месия, за разлика от Иисус Христос, който е истинският Божи Син, Спасител и Господ. Антихристът е въплъщение на злото и действа като противник на Иисус Христос. Думата идва от Новия Завет и означава личност, която действа представяйки се за (Божия) помазаник (от гръцката дума αντί Χριστοὺ, ὁ Ἀντίχριστος[1] – „анти“ означава „вместо“, а не според разпространеното схващане „против“: „Вместо Христос“[2]) и разпространява неверни учения за него.[3]

Според Библията, антихристът ще се появи и ще сключи 7-годишен договор (завет) с Израел, но след като минат 3 години и половина той ще наруши завета, ще влезе във възстановения Трети Соломонов храм и ще се обяви за бог (Данаил 9:27, 2-ро Солунци 2:4). Той ще изиска всеки един човек на Земята да носи неговия белег на дясната ръка или на челото си, и който няма този белег, няма да може да купува или продава, но който го приеме, ще отиде в ада за цяла вечност (Откровение 13:16 – 17, 14:9 – 11). Смята се, че евреите като горди човеци, когато издигнат Антихриста на власт ще използват именно числото 666 заради това, че те по времето на цар Соломон са вземали годишен данък от народите 666 таланта. Интересни подробности за антихриста са, че дясното му око ще бъде поразено от Бога и ще бъде сляпо, набъбнало като черно гроздово зърно, а дясната му ръка ще изсъхне.

Трета книга Царства (10:14.) „Златото, което идеше на Соломона всяка година, тежеше шестстотин шейсет и шест таланта.“

Антихристът ще преследва и обезглавява християните и по негово време християните ще търпят крайни лишения, глад и страдания, защото няма да пожелаят белега на звяра да бъде поставен върху дясната ръка или челата им и затова няма да могат да купуват или продават нищо, за да се хранят.

През 1520 г. Мартин Лутер публично обявява римския понтифекс, папата, за „антихрист“, в отговор на прогласената папска була от д-р Ек във Витенберг.[4] Някои от причините за подобни възгледи на протестантите са титли на папата като „Наместник на Божият син на Земята“, „Непогрешим“. Въпреки тези си титли, папството е проявявало множество гонения към евреи и възвръщенци към идеологията на първите християни през средните векове, събития за които единствено папа Йоан Павел II признава и иска извинение от света. В края на живота си Мартин Лутер се разкайва и се отрича от предходните си религиозни възгледи, като пише фундаменталния си богословски трактат „За евреите и техните лъжи“.

Според Библията Антихристът ще се появи преди Второто пришествие и ще измами мнозина с твърдението, че е самият Христос. Мнозина вярват, че това няма да е папата или друг религиозен водач, а самият Сатана в славен образ на ангел, в какъвто според Библията той може да се въплъщава.

Мюсюлманите също са предизвестени от пророка Мохамед, че предстои идването на Антихриста, като го наричат Ал-Даджал, както и знаят от пророчествата в Корана, че при второто си пришествие Иисус Христос, по волята на Бога, ще убие антихриста и ще възстанови правдата.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. The Greek New Testament, Barbara Aland, Kurt Aland, Johannes Karavidopoulos, Carlo M. Martini and Bruce M. Metzger, 1998 г., ISBN 3-438-05110-9
  2. Fritz Rienecker & Gerhard Meier: Lexikon zur Bibel. R. Brockhaus, 1998, S. 95
  3. Otto Böcher: Antichrist II. In: Theologische Realenzyklopädie. Band 3. S. 22
  4. Martin Luther, Adversus execrabilem Antichristi bullam (WA 6,597 – 629), 1520; Gerhard Krause [u.a.], Theologische Realenzyklopädie. Band 30, Walter de Gruyter, 2000, S. 29

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]