Гонения на евреите

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Експулсирания на евреите в Европа (12 - 16 век)

Тази статия разглежда гоненията на евреите.

Антична предистория[редактиране | редактиране на кода]

Древногръцката култура в Ориента била отхвърлена от широките кръгове, предимно непросветено юдаизирано население.[1]

След влизането на Помпей Велики в Светая Светих и установяването на империума[редактиране | редактиране на кода]

Главното обвинение срещу евреите непосредствено преди началото на нашата ера, т.е. от установяването на римско покровителство над Юдея и управлението на Ирод Велики, било за неуважение на боговете на другите народи (веротърпимост) и се състояло най-вече в упрек за отказа им да отдават почит на римските императори като държавен култ в Римската империя, което се възприемало по религиозни причини и разбирания от евреите като идолопоклонничество, а от римските държавни власти като бунтарство.[2]

Завръзката между елинизма и юдеизма е в основата на разбирането за възникването и налагането на християнството като най-разпространената религия в света през средновековието и новото време.[3]

През Средновековието и новото време[редактиране | редактиране на кода]

Във Византия евреите заподозрели, че са в основата на иконоборството.[1]

В Персия през XIV век шахът издава заповед евреите да се явяват на обществени места с голямо парче дърво на гърба си, което на практика ги принуждавало да си стоят само по къщите.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Уайлен, Стивън. Евреите по времето на Исус, Елинизъм и Макавеите, стр. 59-103. ИК "Витлеем", ISBN 0-8091-3610-4, 2007.
  2. Уайлен, Стивън. Евреите по времето на Исус, Приятели и противници на евреите, стр. 75. ИК "Витлеем", ISBN 0-8091-3610-4, 2007.
  3. Уайлен, Стивън. Евреите по времето на Исус, стр. 59-60. ИК "Витлеем", ISBN 0-8091-3610-4, 2007.
  4. Фонтет, Франсоа дьо. История на антисемитизма, От кръстоносните походи до еманципацията, III.Един унижен, отхвърлен, изолиран народ, 4.Един унижен народ, стр. 67. Кама, ISBN 954-9890-29-5, 2002.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]