Гонения на евреите

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Експулсирания на евреите в Европа (12 - 16 век)

Гоненията на евреите са преследвания в течение на историята, последвани от изгонвания (експулсирания), на еврейско население от християнските или мюсюлманските страни в Евразия и средиземноморския басейн през новата ера, прехвърлили се след Великите географски открития в колониите и в Новия свят.[източник? (Поискан преди 5 дни)]

Антична предистория[редактиране | редактиране на кода]

Древногръцката култура в Ориента била отхвърлена от широките кръгове, предимно непросветено юдаизирано население.[1] Все пак една образована прослойка възприела античния гръко-римски свят, формирайки т.нар. елинистичен юдаизъм.[източник? (Поискан преди 5 дни)]

След влизането на Помпей Велики в Светая Светих и установяването на империума[редактиране | редактиране на кода]

Главното обвинение срещу евреите непосредствено преди началото на нашата ера, т.е. от установяването на римско покровителство над Юдея и управлението на Ирод Велики, било за неуважение на боговете на другите народи (веротърпимост) и се състояло най-вече в упрек за отказа им да отдават почит на римските императори като държавен култ в Римската империя, което се възприемало по религиозни причини и разбирания от евреите като идолопоклонничество, а от римските държавни власти като бунтарство.[2]

Завръзката между елинизма и юдеизма е в основата на разбирането за възникването и налагането на християнството като най-разпространената религия в света през средновековието и новото време.[3]

Завръзката[редактиране | редактиране на кода]

Според Апион, още Демокрит бил посочил тази практика, подчертавайки, че жертвата била нарязвана на малки парчета, а ритуалното убийство се извършвало на всеки седем години.[4]

През средновековието и новото време[редактиране | редактиране на кода]

Във Византия ги заподозрели, че са в основата на иконоборството.[1]

В Персия евреите през 14 век претърпели най-голямото си унижение в историята, след като шаховете наследници на Хулагу (който бил благоразположен към християните и Европа и търсел стратегически съюз със запада) задължили евреите под страх от смъртно наказание, да излизат от вкъщи на обществени места с огромен дървен кръст на гърба, което на практика ги принуждавало или да се изселват или да си стоят само по къщите и да не участват в обществения живот.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Уайлен, Стивън. Евреите по времето на Исус, Елинизъм и Макавеите, стр. 59-103. ИК "Витлеем", ISBN 0-8091-3610-4, 2007.
  2. Уайлен, Стивън. Евреите по времето на Исус, Приятели и противници на евреите, стр. 75. ИК "Витлеем", ISBN 0-8091-3610-4, 2007.
  3. Уайлен, Стивън. Евреите по времето на Исус, стр. 59-60. ИК "Витлеем", ISBN 0-8091-3610-4, 2007.
  4. дьо Фонтен, Франсоа. История на антисемитизма, Езическа античност, II.Елинистична и римска античност, 2.Литература, Б) стр. 22-23. Кама, ISBN 954-9890-29-5, 2002.
  5. дьо Фонтен, Франсоа. История на антисемитизма, От кръстоносните походи до еманципацията, III.Един унижен, отхвърлен, изолиран народ, 4.Един унижен народ, стр. 67. Кама, ISBN 954-9890-29-5, 2002.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]