Дамаска афера

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мозес Монтефиоре в деня на своя 100-годишен юбилей

Дамаската афера е 1-ят от 3-те най-известни случая (последвана от делото Драйфус и процеса Бейлис) в съвременната епоха, които водят до разрастване на вълната на антисемитизъм от 1880-те год., завършила с т.нар. окончателно решение на еврейския въпрос и Холокоста през Втората световна война.

В Дамаската афера евреите от местната сефарадска общност са обвинени в ритуално убийство на изчезнал християнски свещеник и слугата му през 1840 г.

Случаят[редактиране | редактиране на кода]

На 15 февруари 1840 г. в Дамаск изчезват францисканският монах - капуцин от остров Сардиния, отец Томас и неговият слуга грък Ибрахим Амар. По онова време местните християни в Сирия са под покровителството на Франция, поради което френският консул Рати-Ментон е длъжен да проведе разследване. За изчезването на монаха и неговия слуга са обвинени местните евреи, като губернаторът на Дамаск взема страната на френския консул. Евреите са обвинени в използването на кръвта от жертвите за приготвяне на ритуалния си хляб маца за Пасха.[източник? (Поискан преди 32 дни)]

В хода на разследването няколко евреи са арестувани. Двама от тях загиват при изтезанията, като арестуваният Моисей Абулафия приема исляма, а еврейският бръснар Соломон Негрин след мъчения „признава“ за извършените убийства на 2-та изчезнали и оклеветява за тях другите евреи от града. Властите в Дамаск, позовавайки се на самопризнанието на Негрин и намерените тленни останки на жертвите, приемат за безспорна вината на дамаските евреи в двойно ритуално убийство. Следва нова серия арести с жестоки мъчения, с цел да се получат признания за мястото, където е скрита кръвта на жертвите.[източник? (Поискан преди 32 дни)]

По време на процеса в Дамаск християни и мюсюлмани извършват масови антиеврейски погроми из целия Близък изток. След намирането на останките на жертвите огромна тълпа се събира на траурното шествие, преминавайки по улиците на Дамаск. На надгробната плоча на отец Томас е гравиран надписът "... евреите го убиха на 5 февруари 1840 г." Плоча в превод на арабски с този надпис и до ден днешен седи във францисканската църква в Дамаск.[източник? (Поискан преди 32 дни)]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Дамасское дело“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.