Бунт срещу Гал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бунт срещу Гал
Юдейско-римски войни
Dioecesis Orientis 400 AD.png
Информация
Период 337-352
Място Палестина
Резултат потушаване на метежите
Територия Палестина
Воюващи страни
Rmn-social-header-300px--1--1-.svg
Римска империя
Източна Римска империя
евреи
Командири
Констанций II
Флавий Гал

Бунтът срещу Гал от 351/352 година е организиран метеж от страна на евреите срещу управлението на зета на императора на Източната Римска империя Констанций II - Флавий Констанций Гал.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

През 330 година е открит Новия Рим - Константинопол. Епохата бележи началото на трансмисията на късната античност към средновековието. Християнството след Миланския едикт се налага за официална религия на Римската империя по време на управлението на Константин Велики.[източник? (Поискан преди 23 дни)]

През 330 година назрява властови конфликт между светската и новата църковна власт за политическо и теологическо надмощие в управлението на имперските дела. По еврейския въпрос и двете власти са единодушни - покръстване с асимилиране или унищожаване на юдаизма чрез постоянно налагане на забрани за общуване на християните с евреите и непрекъсната сегрегация на все по отъняващите еврейски общности. Някои радикално настроени равини виждат в тези мерки възможност да отстояват застрашената от империята еврейска идентичност.

След смъртта на император Константин империята се разделя на две - Западна и Източна. Императорът на Източната Констанций II започва през 337 г. война срещу персите, но междувременно избухват еврейски локални бунтове в Александрия и Юдея, които са потушени. През 339 г. са забранени браковете между евреи и християнки, а малко по-късно и между еврейки и християни. На евреите е забранено да притежават роби, даже да не са християни, което окончателно възпрепятства възможността им да арендират земя.

През 350 г. императорът на западната част от империята опитва да обедини в едно изтока и запада, заклеймявайки еврейството като „зловредна секта“, която шпионира и заговорничи срещу Римската империя в полза на персите.

Бунтът[редактиране | редактиране на кода]

Римската реакция е незабавна, но тъй като и еврейският патриарх не подкрепя действията на метежниците, то бунтът е сравнително бързо потушен, а разпространението му към съседните територии спряно. Империята решава заради бунтовете през 358 г. да подтисне еврейската идентичност в близост до Светите места, като образува от Палестина и териториите между Средиземно и Червено море нова римска провинция наречена Трета Палестина. Еврейският патрирх с цел да възвърне доверието на римската власт се опитва неуспешно да наложи нов еврейски календар започващ от годината на разрушаване на Втория храм - 70.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Атали, Жак. Евреите, светът и парите, стр. 105. Рива, ISBN 954-320-002-5, 2009.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]